Какво играе Мадрид?
На диагностиката на Зинедин Зидан ѝ липсваше убедителността от предишни случаи. „Нещо става”, каза той след четвъртото поредно равенство на Реал Мадрид, трето поред в Ла Лига. Очевидно нещо „става” и онова, което „става”, не е от вчера. Случва се отново и отново още от финала за Суперкупата на Европа срещу Севиля, където епиката прикри доста недостатъци. Серията подвизи и генетично заложената съпротива срещу приемането на поражение замазват картината на една болезнена реалност: Мадрид нищо не играе.
Равенството срещу Ейбар отваря дебата. Постоянството в „хиксовете” и подобието в процеса на случването им навяват поводи за срам: лошо влизане в мачовете, липса на острота в най-голямата нужда, необяснимо предаване на топката на съперника и щипка геройство, когато трябва да се замете под килима някаква глупост.
Проблемът е, че срещу Ейбар липсваше този толкова характерен за Мадрид на Зидан елемент: епохалното геройство. Поне в своя смисъл на подвиг, солидарност и ентусиазъм. Зизу постигна това отборът да се държи като тайфа приятели, в която той е в ролята на големия брат и духовен водач. И където не се достига с игра, става със здрав дух и безспорно наличното високо индивидуално качество. Често на сцената в такива моменти излиза способният и в двете наказателни полета капитан Серхио Рамос, който обаче този път почиваше (пък и двойката Пепе – Варан не е най-сигурната отзад: допуснала е 44 гола в 40-те си старта заедно).
Работата е там, че тези черти са много добри за определени моменти (идеални са например в продължения), ала не издържат в дългосрочен план, ако не са съпътствани от игрови стратегически план. А Мадрид, към този момент, няма такъв – нито за атакуване, нито за защитаване, нито за контролиране на мачовете. На отбора не помага и липсата на важни контузени единици (Лука Модрич, Марсело, Каземиро), както и това, че куп други прекараха лятото за подготовка не с треньорите, а с физиотерапевтите.
Това обаче не бива да служи за извинение, когато Ейбар взема първата си точка на „Сантиаго Бернабеу” в историята и когато за първи път след април 2006 г. от там си тръгва с точка изобщо баски тим (Реал Сосиедад). Този път съперникът не бе облечен в жълто, дори носеше синьо-червено за допълнително дразнение, но пак донесе ярко изчервяване. „Лос меренгес” изживяват серия, каквато не бяха имали от времето на Лопес Каро, а 15-те точки на старта изравняват постижението от миналия сезон при атакувания тогава Рафаел Бенитес.
Зидан отрича да има криза, но за първи път го виждаме истински разтревожен. Това не е нещо незначително. Миналия сезон се преценяваха качествата му като възкресител. През този ще преценяват качествата му на треньор. И нещата не отиват на добре.
Роберто Паломар, „Марка”