Майк Тайсън и първият му професионален мач
Продължаваме с публикуване на откъси от биографията на Майк Тайсън "Безпощадната истина", които са предоставени със съгласието на ИК "Жануа'98". В този епизод ще прочетете за първия професионален мач на Железния.
След онези две загуби от Тилмън, изобщо не бях най-горещото име в боксовия свят. Къс беше планирал да спечеля златен медал на олимпиадата и след това да започна моята кариера с изгоден телевизионен договор. Но нещата не се получиха. Професионалните промоутъри нямаха интерес към мен. Никой в бокса не вярваше в пийк-а-буу стила на Къс. Много хора смятаха, че съм прекалено нисък, за да бъда ефективен в тежка категория.
Предполагам, че всички тези приказки стигнаха до Къс. Една вечер изхвърлях боклука навън, а Къс чистеше кухнята.
„Човече, искаше ми се да имаш тяло като Майк Уийвър или Кен Нортън (Майк Уийвър – Херкулес и Кен Нортън – Черния Херкулес са американски боксьори, бивши световни шампиони в тежка категория, известни със своя атлетизъм) - каза той сякаш от нищото. – Защото тогава щеше да бъдеш истинска заплаха. Имаш зловеща аура. Те нямат темперамента, но имат физиката на плащеш човек. Можеше да парализираш от страх другите боксьори само с начина, по който изглеждаш.”
Бях задушен. До ден днешен, когато си припомня тази история, все още се задушавам. Бях обиден и наранен, но не бих казал това на Къс, защото тогава той щеше да каже: „О, плачеш като бебе? Какъв си ти, малко бебе? Как ще се справиш с големите мачове, ако не си емоционално жилав?”
Всеки път, когато покажех моите емоции, той ги презираше. Затова сдържах сълзите си.
„Не се притеснявай, Къс – наложих си да звуча арогантно. – Само гледай. Един ден целият свят ще се страхува от мен. Когато споменават моето име, ще плюят кръв, Къс.”
Това беше денят, в който се превърнах в Железния Майк. Станах този човек на сто процента. Въпреки, че бях спечелих почти всеки от моите мачове по атрактивен начин, не бях напълно вложен в това да бъда свиреп, както Къс ме искаше. След онзи разговор за мен, в който бях прекалено малък, станах свиреп. Дори започнах да фантазирам, че наистина съм убил някой вътре в ринга. Това несъмнено щеше да улплаши всеки. Къс искаше един антисоциален шампион затова се докарвах в стила на лошите момчета от филмите като Джак Паланс и Ричард Уидмарк. (Американски актьори, известни с въплащението им в злодеи) Потапях се в ролята на арогантен социопат. Но първо получих единн кадилак. Къс не можеше да си позволи покриването на моите разноски, докато изграждахме кариерата ми, затова хвана неговия приятел Джими Джейкъбс и партньорa му Бил Кeйтън да извадят парите. Джими беше страхотен човек. Той беше хандбалният Бейб Рут (Джордж Рут, известен като Бейб Рут, е легендарен бейзболист от първата половина на XX век.) и докато обикаляше из целия свят покрай хандбала, започна да колекционира редки боксови филми. Накрая срещна Бил Кейтън, който също беше колекционер. Двамата основаха компанията „Биг Файтс”. Те монополизираха пазара на боксовите излъчвания, а Кейтън по-късно направи състояние, продавайки тези мачове на ESPN (ESPN, американски телевизионен канал). Къс бил живял десет години с Джими, докато беше все още в Ню Йорк затова двамата бяха добри приятели. Всъшност Къс бил измислил таен план, за да тренира Джими като боксьор за неговия първи и единствен мач при аматьорите или професионалистите. Той трябвало да се бие с Арчи Муур (Американски боксьор, бивш световен шампион в лека-тежка категория, който завършва кариерата си с 219 професионални мача) за неговата титла в лека-тежка категория. Джейкъбс тренирал шест месеца интензивно с Къс, но двубоят не се състоял, защото Арчи се оттеглил. Къс никога не харесваше партньора на Джими – Кейтън. Смяташе, че е прекалено влюбен в парите. Аз също не го харесвах. Докато Джими имаше много дружелюбен характер, Кейтън беше надута, студена риба. Джими и Кейтън бяха менажирали боксьори в продължение на много години, а в техния отбор бяха Вилфредо Бенитес и Едвин Розарио. (Пуерторикански боксьор, световен шампион в лека и суперлека категории през 80-е и 90-е години). Затова въпреки неприязанта към Кейтън, Къс им обеща участие, когато стана професионалист. Предполагам, че Къс е сметнал Джими и Бил като инвеститори, които не биха се месили в моето развитие и биха позволили на Къс да има абсолютен контрол върху моето изграждане. Дотогава те бяха инвестирали над двеста хиляди долара в мен. Когато се върнах от олимпийските игри, Джими каза на Къс , че иска да ми купи нова кола. Мисля, че вероятно се бяха притеснили да не напусна Къс и да отида при някой друг, което щеше да ги извади от картината. Разбира се, никога не бих сторил това.
Къс беше бесен, защото мислеше, че не го заслужавам. Ситуацията не беше сякаш съм се върнал у дома със златен медал. Но той ме заведе на местната автоборса. Къс се опита да ме насочи към един олдсмобайл кътлас, (американска марка автомобили, произвеждани от Дженерал Мотърс) защото не струваше много.
„Ами не, искам Кадилак, Къс”, каза аз.
„Майк, слушай ме...”
„Ако не е кадилак, не искам никаква кола”, отстоявах моята позиция.
Получих колата, закарахме я обратно до къщата и я прибрахме в хамбара. Нямах шофьорска книжка и не знаех как да карам, но когато Къс ме критикуваше без причина, вземах ключовете, изтичвах до хамбара, качвах се в колата, заключвах се вътре и пусках музиката.
През септември 1984-а подписах два договора, един с Бил Кейтън и един с Джими Джейкъбс. Кейтън притежаваше рекламна агенция и той подписа с мен 7-годишен персонален мениджърски договор, за да ме представлява при рекламно или продуктово обвързване. Вместо обичайните 10 или 15 процента Кейтън вземаше 33,33 процента. Не знаех условията и просто подписах. Няколко седмици по-късно подписах договор с Джими и той стана моят мениджър. Стандартен четиригодишен договор. Две трети за мен и една трета за Джими. След това те се договориха да разделят поравно между тях печалбата от договорите. Къс също подписа моя мениджърски договор. Под неговия подпис пишеше: „Къс Д’Амато, съветник на Майкъл Тайсън, който трябва да даде окончателно одобрение за всички решения, свързани с Майкъл Тайсън.” Сега вече имах официално мениджърски тим. Знаех, че Кейтън и Джими бяха много тактичтни хора по отношение на медиите. Бях наясно, че разбираха от огранизацията на нещата. И с Къс, който вземаше всички боксови решения и собственоръчно избираше противниците, бях готов да започна моята професионална кариера.
Беше изминала близо седмица тренировки, когато се изпарих за четири дни. Том Пати най-сетне успя да ме открие. Седях си в моето кадилаче.
„Къде се губиш, Майк”, попита Томи.
„Не се нуждая от тази гадост – въздъхнах. – Бащата на моето гадже Анджи е мениджър в универсалния магазин Джей Джей Нюбъри. Той може да ми намери работа, с която да изкарвам сто хиляди долара на година. Имам това кадилаче. Мисля да напусна.”
Истината беше, че просто бях неспокоен от това да се бия при професионалистите.
„Майк, ти няма да правиш по сто хиляди на година, защото излизаш с неговата дъщеря”, отвърна той.
„Мога да направя много неща”, казах аз.
„Човече, нямаш много варианти. Върни се в залата, спечели твоя мач и продължи напред.”
Върнах се в залата на следващия ден. След като преодолях моето притеснение, бях горд, че ще стана професионален боксьор само на осемнайсет години. Имах страхотен отбор в моя ъгъл. Освен Кевин Рууни там беше Мат Барански. Мат беше чудесен човек, който беше методичен тактик. Кевин беше по-скоро от типа, който ти казва „Грррррррр” в лицето.
Обсъждахме какъв прякор да получа. Джими и Бил не смятаха, че това е необходимо, но Къс искаше да ме нарича Бронзовия Ужас в чест на Джо Луис, Кафявия Бомбандировач. Мислех, че това е готино, но ние никога не го използвахме. Почетох някои от моите герои. Направих си прическа ала Джак Демпси, след като някой сложи паница на главата ми и мина покрай нея с електрическа машинка. След това реших да изглеждам като Спартанец, както всички мои герои от старото време - без чорапи и без халат. Исках да върна тази визия в елита на бокса.
Моят първи професионален мач беше на 6 март 1985-а в Олбъни. Съперникът ми беше боксьор на име Ектор Мерседес. Не знаехме нищо за него затова на сутринта преди мача Къс поговори по телефона с някои треньори и собственици на боксови зали в Пуерто Рико, за да се увери, че Мерседес не е някоя скрита лимонка. Във вечерта на мача бях изнервен, но знаех, че мога да победя съперника в момента, в който го видях на ринга. Бях наясно, че Къс ще ме изправи срещу слаби противници в първите няколко мача, за да изгради моята увереност.
Бях прав. Спряха мача в първия рунд, докато налагах Ектор в ъгъла, а той подгъна коляно. Бях развълнуван, но когато се върнах в съблекалнята Къс посочи всички мои грешки. „Трябва да държиш ръцете ти вдигнати повече време. Твоите ръце не стояха на мястото си”, каза той.