Интервюто с Мората: Мога да се преборя с ВВС
Старата песен на нов глас, онази за превърналото се в мъж момче, прекарало време в черно и бяло, за да се превърне в титулярния нападател на националния си отбор и звездния трансфер на европейския клубен шампион. Момче, искано от големи треньори като Антонио Конте, Диего Симеоне и Арсен Венгер. Дел Боске винаги го пазеше, а сега Зинедин Зидан го е взел под крилото си. „Мигам на парцали”, казва искрено, когато говори за получените оферти. Може би все още не осъзнава колко е добър.
- Дойдохте на лагерсбора на Испания с тениска с надпис „I have a dream” („Имам една мечта”). Каква е тя?
- Имам много мечти. Да съм тук и да спечеля купа с националния тим е една от тях, защото съм печелил много неща, но най-хубаво е с националния ти екип. Зная колко е трудно, но имаме играчите и качеството да го постигнем.
- На 23 години сте шампион на Европа, на Италия, с младежите до 21 г. и титуляр за Испания на еврофинали. Осъзнахте ли го?
- Когато човек понякога се спре и се огледа… Всичко става много бързо и трябва да се спираш да осмисляш, да му се наслаждаваш по малко от време на време. Трудно е да се осъзнае, когато си в центрофугата на мачове, пътувания, лагери – това е много ускорен ритъм на живот. Ако преди 10 години ми бяха казали, че днес ще съм тук, вероятно нямаше да го повярвам. Трябва да се вземат предвид много фактори: късмет, труд, контузии… Затова трябва да се наслаждаваш на постигнатото.
- Как се чувствате с Юлен Лопетеги?
- Много добре. Познавам Юлен от доста време и според мен идването му като национален селекционер е съществено за чаканата промяна. Треньор без неговата амбиция нямаше да поеме отбор, който доскоро е взимал всички турнири. На една вълна е с играчите, а ние сме в много, много, много трудно положение, което може би отвън не се вижда: да си на дъното след летеж по върховете. Да, отидоха си от отбора легенди на нашия футбол, но идват други, най-вече Тиаго Алкантара, така че вярвам в нас. Тиаго беше тежко контузен, но си заслужи мястото в селекцията и сега е тук във върхова форма. В това трябва да се вглеждаме всички – той е играч със същия стил като онези, които вече ги няма сред нас. Имаме мотиви да вярваме.
- Странно ли беше да дойдете и да не видите Икер Касийяс?
- Истината е, че да – много странно беше. Но отсъствието му се забелязва не толкова в тренировките, колкото по време на храненията и в свободното време. На всички много ни липсва. Предполагам, че на цяла Испания ѝ е странно, защото толкова години го вижда като част от Ла Роха.
- Сигурно имате само благодарствени думи към Дел Боске…
- Да, разбира се. Довери ми се, когато не бях толкова добре, продължи да ме вика, играх титуляр на Евро 2016 и ми даде всичките шансове на света. И аз, и всички испанци сме му много благодарни, защото всички нас ни направи световни шампиони.
- Насладихте ли се на Евро 2016, или го изстрадахте?
- Общо взето, човек се наслаждава на подобни събития, ала има един момент на огромно напрежение, когато не вкараш гол в първия мач и спечелиш едва-едва… Тогава нямах търпение да мине времето, да играя отново и изпитах върховно облекчение, когато вкарах първия си гол. Винаги когато си в добра група играчи, каквато е тази в Ла Роха, човек се наслаждава, но според мен можехме да се представим много по-добре.
- Вече по-спокоен ли сте след това лято на несигурност? Защото много се говореше за бъдещето Ви, включително по време на Евро 2016…
- Да, беше лудо лято в този смисъл. Трудно ми бе да съм на еврофинали и всеки ден да получавам по пет-шест обаждания по телефона от различни места. Бях твърде съсредоточен и професионален за положението, в което се озовах.
- С „различни места” имате предвид „различни отбори”?
- Да, отбори, треньори, хора… Не очаквах да премина през подобно нещо. Дори когато Реал Мадрид ме откупи обратно и се върнах в моя клуб имаше отбори, които много силно ме преследваха. Продължавам да мигам на парцали, защото все още не съм вкарвал повече от 20 гола за година. Смятам, че тепърва имам много да раста.
- И сега сте щастлив?
- Да, естествено. Ако като титуляр в Мадрид и националната селекция не съм щастлив… Докато не уцеля джакпота от лотарията, не бих могъл да бъда по-щастлив (б.и. – смее се). Случват се разни неща, всеки си има своето време и ще трябва да се потрудя много, за да остана в настоящото си положение. Но съм готов да го сторя.
- Защо решихте да останете в Мадрид?
- Защото в крайна сметка зная, че Мадрид е отборът, с който е най-вероятно да спечеля купи в Испания и Европа. И защото в дъното на душата си зная, че ако не бях останал тази година тук, щях да изпитвам угризения през целия си живот.
- Чувствате ли се изправен пред шанса на живота си?
- Да, разбира се. Ако в един определен момент ми е минавало през главата да не продължа в Мадрид, ще да е защото клубът не е проявил към мен очакваното доверие. Но не бих си простил да си тръгна.
- Какво чувствате и мислите, когато чуете, че трио ВВС (б.р. – Карим Бензема, Гарет Бейл и Кристиано Роналдо) е непоклатимо?
- Че говорим за трима от най-добрите нападатели в света, но смятам, че може и да има борба за мястото им. В един отбор са важни всички играчи, пък и в крайна сметка те не могат да играят заедно във всички мачове заради контузии, наказания и т.н. Трябва да си подготвен за шанса си всяка минута, всеки мач.
- Отвън остава усещането, че сам се стресирате много в търсенето на гола. Освободихте ли се от товара с попадението срещу Селта?
- Отвън може да се остава с усещането, че всеки нападател, който не вкара, си отива вкъщи скапан, но не е така. Мисля, че направих добър мач срещу Реал Сосиедад, а срещу Селта можех да вкарам два гола, но футболът е жесток. На „Аноета” играх много по-добре, но от „Бернабеу” си тръгнах с гол, макар и не нещо специално като качество. Никой после не помни как си го вкарал, а само че си го вкарал – това е важното. Аз обаче съм много спокоен – зная, че допринасям с много повече от голове. Има и други футболисти, освен тримата от ВВС, които могат да бележат.
- Зидан какво Ви казва?
- Говори много с мен, почти всеки ден, и съм суперщастлив от диалога ни. Преди го имах в друга роля – като втори треньор, а сега ми гласува голямо доверие. Преди всеки мач по 10-15 минути ми казва всичко, което иска от мен… Кара ме да се чувствам важен, затова и казах, че по-малко ме интересува мнението на хората и критиките. Винаги ще има критици. Щом критикуват Кристиано и Лионел Меси, как няма да критикуват и мен!? В крайна сметка човек трябва да следи за тези неща възможно най-много – и добрите, и лошите – и да се опитва да се съсредоточи върху работата си. А щом треньорът и клубът са доволни от мен, въпросът е приключен.
- Има ли повече напрежение в Мадрид отколкото в Ювентус?
- Да, естествено. Тук при всяко лошо отработване на топката забелязваш какво мислят хората; забелязваш, че имаш муха зад ухото и нямаш право на повече грешки. Но вече не съм онзи, който си тръгна от Мадрид. Играх важни мачове, европейско първенство, финал в Шампионската лига… Може да изглежда, че се натискам много, но не е така. Малцина знаят, че трябва да играя с почти „приспан” крак, че едва си обувам бутонката. Това ме кара да съм по-малко щастлив на терена. Отвън всичко изглежда различно, но генерално съм добре и щастлив от случващото се. Истина е обаче, че трябва да започна да се усмихвам малко повече на терена и да изглеждам по-малко…
- Стресиран?
- Да. По-малко стресиран. Много хора ми казват, че така изглеждам, както преди при напускането на Мадрид… но няма нищо общо. Просто сега имах физически проблеми, ала трябваше да играя, защото това бе моят миг.
- В какво Ви промени Италия?
- Във всичко: във футболно, тактическо и физическо отношение, в това да правя нещата с акъл… Но ми остава много за учене.
- А на какво Ви научиха там Джанлуиджи Буфон, Джорджо Киелини и Пирло, което не бяхте научили в Мадрид?
- Най-силно ми предизвика вниманието отношението им като личности с хората. Никога преди не бях виждал един вратар капитан на националния си отбор и на Юве да се спира да раздава автографи и да не се и замисля да си тръгне към вкъщи, докато не е зарадвал всички на опашката. От Пирло взех умението да кара всички да го слушат, без да крещи за внимание – един суперспокоен тип, който обаче ставаше истински лидер, когато вземеше думата. А от Киелини – умението да се раздвояваш: на терена да си най-големият звяр, а извън него да си душица и да помагаш на всички с всичко. Бе незабравимо изживяване и опит. Много ми е мъчно, че не се върнах там. Тръгнах си, за да изпълня една своя мечта, ала оставих много приятели и хора, които ме обичаха от тук до небесата.
Уго Сересо и Мигел Анхел Лара, „Марка”