Студенти и преподаватели зоват за спешни промени в университетския спорт

За спешни промени в организацията на университетския спорт се обявиха участниците в семинара, посветен на ефективността и бъдещето на студентския спорт у нас. Организатор на форума "Кръгла маса на тема: "Проблемите на Университетския спорт" в Лозенец е Департамент по спорт на Софийския университет "Климент Охридски". Тридневните занимания завършиха с общи предложения, с които се настоява държавата чрез Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието да отдели най-накрая повече внимание на университетския спорт и на активния начин на живот на студентите."Вярваме, че министър Кралев ще спази обещанието си, с което дойде, че негов приоритет в дейността му ще бъде студентският спорт. Надявам се настояванията на хората да бъдат чути и взети предвид и от отговорните фактори в образователното министерство," заяви проф. Анжелина Янева, директор на Департамента по спорт в СУ, който вече трета поредна година е организатор и домакин на събитието. "Ситуацията със спортната база на Софийския университет е трагична. С години чуваме само обещания и нищо не се подобрява. Недопустимо е най-голямото и авторитетно висше учебно заведение в България да бъде оставено в подобна ситуация," каза още проф. Янева, която припомни, че участниците изразяват и мнението на спортуващите студенти.На кръглата маса присъстваха преподаватели от Софийския университет, Шуменския университет, Варненския свободен университет, Технически университет, филиал в Пловдив, Техническия университет - София и УАСГ. Форумът включваше и спортни надпревари между преподавателите, в които най-добри бяха представителите на СУ, пред ШУ, ТУ филиал Пд и др. Ръководителят на кръглата маса - доц. д-р Боряна Туманова отчете факта, че средствата за масов спорт се инвестират единствено по-ниските етажи на образованието - предучилищна и училищна възраст, а във висшето образование има отлив на средства и спортуващи. "Децата са много активно спортуващи, но до 7 клас. Треньорите ги изхабяват като спортисти, затова след 7 клас те се отдръпват от спорта и се получава този вакуум," посочи Туманова.Светослав Цеков от ТУ Пловдив заяви, че след 90-те години в спортните училища в България не са останали специалисти, които да обучават кадрите, нивото на които е било много ниско в сравнение с предходни години. Липсата на материална база, на качествени специалисти и деца са усложнили допълнително ситуацията. Цеков счита, че в общините са тези, които трябва да реабилитират спортните училища.Проф. Янева припомни, че многократно е изпращан меморандум до ММС и МОН, но без резултат до момента. Единственото, което се прави, е частично да се отпускат средства, вкл. 129 ПМС, които покриват само отделни разходи за провеждането на състезания.Доц. Къчев от ВСУ посочи, че изцяло трябва да се промени политиката в спорта и БОК да не е само с представителни функции."Всеки работодател е длъжен да осигурява на работниците си нормални условия за работа, така е и със студентите, които не е редно да бъдат оставени да се занимават със спорт при подобни архаични условия," заяви доц. Кънчев.Участниците във форума излязоха и с конкретни предложения за законови промени. 1. Годишната субсидия за спорт да се обвърже с минималната работна заплата, като 2% от минималната РЗ се отчисляват за спорт. 2. Законът за спорта и Законът за висшето образование взаимно да се допълват, а не взаимно да се изключват, т.е. да се прилага чл. 25 от Закона за спорта, което въпреки автономията на университетите, да не води до ограничаване на часовете за спорт. Да се прилагат европейските спортни директиви за осигуряване на равен достъп до спорт, разширяване на спортната дейност и база.Оформи се мнението, че фиксиран процент от държавния и общинските бюджети ще спомогне за трайно подобряване здравословния живот на студентите и условията за университетския спорт у нас. "Само така българската държава ще докаже на практика грижата си за младите хора и ще осигури здрави и пълноценни бъдещи поколения," смятат участниците във форума.