Българинът в Барселона: Преди всичко, волейболистът е човек

Дълги години ръководители и легенди не успяха да го сторят. Легенди като европейския шампион с Испания Рафаел Паскуал, който завърши кариерата си като капитан на ЦСКА (София). Сега обаче в Испания Асоциацията на волейболистите и волейболистките (AJJV) е факт, като заслуга има един българин - Благовест Петров, който вече няколко години играе на иберийския полуостров, а от новия сезон ще носи екипа на възродения тим на Барселона. Нещо повече, нападателят ще бъде генерален секретар на новоучредената асоциация, която е подкрепена от волейболната федерация в страната и олимпийския комитет. Съветници в нея са легендите на испанския волейбол Рафа Паскуал и Гийермо Фаласка. 

Повече за тази асоциация, както и за българския волейбол, погледнат от разстояние, Благовест Петров разказва в специално интервю за BGvolleyball.com. 

- Генерален секретар на подобна асоциация, не е ли нещо доста сериозно?

 - Да, това е нещо голямо. През тази година решихме да направим решителна стъпка напред за развитието на волейбола и това започна благодарение на подкрепата на другите асоциации на спортисти в Испания (футбол, баскетбол, хандбал, футзал и т.н.). Техни представители се свързаха с мен и предложиха да се създаде и волейболна асоциация. Захванах се сериозно с идеята, поговорих отговорно с хора, които обичат волейбола и така решихме да поставим началото. Проведохме срещи с ръководители на Испанския олимпийски комитет, както и с тези от Испанската волейболна федерация. Намерихме подкрепа от тяхна страна. Идеята ни е нещата да се подобрят цялостно. 

- В какво ще се изразяват нещата, които ще вършите?

 - Най-важното, което искаме да постигнем, е да се погледне на волейболиста като на човек. И волейболистът чрез своя спорт да израства като човек. Ще обръщаме специално внимание на образованието, което ще бъде ключово. Отделно, искаме да популяризираме волейбола, започвайки от училищата и от базата. Разбира се, ще защитаваме правата на волейболистите, защото мисля, че абсолютно всички сме имали проблеми с неизплатени парични премии и заплати. Искаме всички тези неприятни истории да бъдат избегнати и волейболистът да се чувства наистина защитен и да мисли само за това, което прави. 

- Всичко това изглежда много хубаво, но приложим ли е подобен модел и по българските географски ширини?

- Винаги съм бил голям оптимист и обичам волейбола. Мисля, че всичко е възможно. Струва ми се, че определено в България може да се обърне повече внимание на волейболиста като човек и да бъде подпомогнат в някои аспекти. Така че, да, мисля, че би било възможно да се направи нещо подобно. А ако мога да помогна с нещо, със сигурност бих се включил с удоволствие. 

- Една подобна асоциация би била полезна на играчите и за да се избягват тези дългосрочни договори, с които клубовете обвързват в истинска мрежа своите състезатели и може да предложи решения на конфликти като този между Матей Казийски и Славия...

 - Не съм напълно запознат със ситуацията в България, знам само това, което съм чел и съм чувал. Със сигурност обаче робските договори не са нещо хубаво нито за състезателите, нито за волейбола като цяло. В Испания няма такива договорни отношения. Там клубовете защитават своите юноши благодарение на специален етичен кодекс във волейбола. Мисля, че подобно заробване с договори е против законите на Европейския съюз, защото волейболистите са състезатели и работещи. И реално техните отношения с клубовете не би трябвало да бъдат регламентирани по този начин. 

- А България е член на Европейския съюз и се предполага, че трябва да се съобразява с европейските директиви...

 - Със сигурност! 

- По-конкретно за Асоциацията в Испания, предстоят ли някакви инициативи през следващите месеци?

 - Да, имаме много работа. Тепърва започваме споразумения с университети и учебни заведения. Искаме всеки волейболист, който има желание да играе и да следва, да има тази възможност. С някои частни университети вече сме постигнали споразумения за спортни стипендии и за улесняване на образованието им. Например, сега имаме две момичета от националния отбор на Испания, които казаха, че не могат да се явят на лагер, защото имат изпити. И ние, като Асоциация, искаме да им помогнем. Да бъдем техния глас и при всеки подобен проблем да се намесваме и да намираме решение, което е добро за всички. Като цяло, всички инициативи са насочени в такава перспектива. Имаме идеи за курсове по нутриционизъм и такива за предпазване от контузии. Най-важното, което искаме, е всеки волейболист да знае, че винаги може да ни потърси по телефона по всяко време. 

- Замисляйки се върху тези неща, като че ли България доста изостава в тази сфера...

 - Пак ще кажа, че ситуацията в България я познавам частично. Мисля, че със сигурност може да се направят някои неща. За в бъдеще би било хубаво да се обърне внимание на тези аспекти. При нашата Асоциация целта не ни е само професионалните състезатели. Всеки, който играе волейбол по някакъв начин, може да стане наш член и последовател. 

- Вече доста години сте в Испания, но все пак следите какво се случва в българския волейбол. Как ви се струва мъжкият национален отбор, погледнат от разстояние? И не са ли прекалено много не-волейболните неща, които в последно време изпъкват над волейболните?

 - За съжаление, в последно време се говори повече за неща извън волейбола. А това със сигурност не помага за развитието на този спорт, нито на момчетата в националния отбор. Като волейболист напълно ги разбирам и тотално ги подкрепям за всичко. Мисля, че ги чакат по-добри времена. Пътят е свързан с по-малко изяви по медиите и повече работа и мислене за волейбол. 

- Как виждате Пламен Константинов, който след великолепната си кариера като състезател вече се изявява като треньор и селекционер?

 - Пламен беше уникален състезател, всички сме го гледали и сме му се възхищавали. Не съм вътре в кухнята на националния отбор, убеден съм че Пламен и щаба му водят спортно-техническия процес правилно и на високо ниво, но според мен също трябва да се обърне повече внимание на волейболиста, неговите мотивации, притеснения и проблеми. Педагогическата и психологическата част е много важна във всеки спорт и мисля, че тя малко липсва, а е неизбежна, за да се постигнат добри резултати. 

- Как ви се струва един друг бивш национал, който все по-сериозно навлиза като треньор и ръководител, Владимир Николов?

 - Владо Николов е още един от идолите, които всички сме имали като малки. Като човек не го познавам лично и никога не сме се срещали. Не мога да давам оценки, но това с многобройните постове според мен е трудно за съчетаване. На испански има една поговорка, която гласи: "Който много се опитва да хване, накрая остава с празни ръце". Разбира се, аз му пожелавам успех за нещата, които е започнал. 

- През последните седмици станахме свидетели на доста коментари по оста Владимир Николов - Мартин Стоев, в която бяха въвлечени Пламен Константинов и президента на ВК Люлин Деян Нинов. Не са ли странни такива неща между хора, които преди няколко години са играли заедно в името на националния отбор?

 - Категорично, не мисля, че това е начина за комуникация между хора, които са играли толкова време заедно за България. Някакви открити писма, обръщения... Като цяло трябва да се търсят опорни точки и конструктивни идеи, а не някакви нападки. Леко разочароващо е за волейболната общественост да се виждат такива отношения между големи имена, каквито безспорно са Владо Николов и Мартин Стоев.