Интервюто с Рамос: Не е лудост да мисля за „Златната топка”

Днес започва предсезонната подготовка на Реал Мадрид и следователно окончателно се слага край на най-успешния сезон на „белите”. Може би по тази причина Серхио Рамос, по капитански, започва да укротява еуфорията от Дванайсетата, набелязвайки нови цели. Няма умора от победите, казва. Нито при него, нито при отбора, с който иска да продължи да вдига над главата си много купи… Амбиция без край у севилеца, който мечтае дори и за „Златната топка”.

-         Започва нов сезон и Вие сте главната фигура, лидерът на мадридистите…

-         Е, бе ми ред да изживея много хубаво време. Приемам стреса от тази роля като нещо положително: да водя тази група и да опитам да го правя по най-честния възможен начин, за да помагам във всичко – и на терена, и извън него.

-         Какво чувства човек, когато вдигне купа и зад себе си има толкова много положили труд за спечелването ѝ хора? Не само играчи, а милиони други…

-         Това, естествено, е много голяма награда за всичките положени усилия и саможертви на лично и колективно ниво. Но, както се казва, когато човек вдигне купата, си спомня за целия вложен труд и за привържениците по света, които те подкрепят винаги с толкова обич. За мен е привилегия да съм капитан. Образът с вдигнатата купа над главата остава за цял живот.

-         Лично за мен остава по-важен образът на Серхио от финала на Шампионската лига, а не с този „Деветдесета-и-Рамос”. Имам предвид образа на един защитник, шеф отзад, който надъхва своите съотборници в лошите моменти от мача. Вие с кой оставате?

-         Да, разбира се, че и аз с този от финала. Късните голове са може би по-бляскави моменти за публиката, ала един защитник не е на терена за тези неща. Главната му функция е да предава спокойствие и сигурност в отбрана и аз предпочитам това. Ако след това можеш допринесе с важни голове във финали и други мачове, още по-добре. Хората си мислят и очакват, че аз ще вкарвам голове с глава в последната минута на финалите, и да, това се е случвало, но не значи, че ще се случва винаги.

-         Какво ще ни отвърнете, ако Ви кажем „Златна топка”? Че съм луд?

-         Зависи. Трябва да се оцени специфично критерия за тази награда. В последните години като нейни носители се въртят Лео (Меси) и Кристиано (Роналдо), но и Фабио Канаваро, който ми беше съотборник, я е печелил. Човек никога не може да се смята за луд, ако иска да я вземе. Аз имам много добри постижения в течение на своята кариера и за мен би било истинска награда и привилегия да съм сред тримата финалисти в гласуването, а ако решат да ме възнаградят с една „Златна топка”, би било фантастично.

-         Мисля, че всички сме минали по този път. Когато аз дойдох в Мадрид, също се учех всекидневно от ветерани като Раул и Икер Касийяс, които, въпреки младостта си, си бяха на практика ветерани, като Канаваро. Ще опитам да направя така, че приспособяването им да бъде възможно най-добро. Вайехо вече познава кухнята, Тео може би по-малко, ала ще опитаме да го внедрим и да му помогнем да даде най-доброто от себе си още от първия момент тук.

-         Вече два пъти споменахте Канаваро. Вие у кого се вглеждахте по начина, по който днес се вглеждат у Вас Вайехо и Тео?

-         Е, положението с централните защитници в Реал Мадрид винаги е било малко сложно (б.и. – смее се). Навремето се вглеждах може би у Роналдо Назарио, когото срещнах сега по време на ваканцията си, и, както казах, Раул и Икер. Те ме въведоха в колектива и съблекалнята в първите ми години и тук, и в националния отбор. Също така Роберто Карлош и Мичел Салгадо.

-         Каква е целта за този сезон?

-         Да опитаме да надскочим постигнатото миналия. Никой не бе печелил ШЛ два пъти поред и сега имаме шанс да продължим да пишем история. Затова трябва малко да забравим постигнатото, което за мен е ключът към успеха, и да се завърнем на работа със същото желание и амбиция. Остават ми много години тук, изкарал съм и много, ала имам същото желание за игра, за победи и за носене на екипа на най-добрия отбор в света като в първия си ден. Всяка година трябва да се тръгва от нулата, да се отваря нова страница и да се започва с нови мотивации. Този сезон стартираме с настройката да печелим трофеи срещу големи отбори като Барселона и Манчестър Юнайтед. Целта винаги е да надградиш постигнатото предния сезон. Ние сътворихме история, но намерението ни е да я направим още по-велика.

-         Какво мислите за ситуацията около Кристиано Роналдо и Алваро Мората?

-         Това са си лични въпроси и логично не мога да добавя много повече по темата. Единственото, което като съотборник мога да кажа, е това, че обичам да съм с най-добрите, а те са огромни футболисти и се надявам да са с нас още дълги години. Случаите им може би са различни. Мората иска да играе повече минути и да се чувства титуляр, затова може да избере да си тръгне. Ще видим.

-         Но като капитан по-спокоен ли сте по темата „Роналдо”?

-         Отношенията ми с него са много добри и сме в контакт постоянно, така че в този смисъл съм много спокоен.

-         А как виждате Зинедин Зидан и Флорентино Перес?

-         Те са две много важни части от проекта от последните години и когато нещата се вършат добре – не само на ниво „играчи”, а и на ниво „треньор” и „ръководство”, това ти дава спокойствие.

-         Очаквахте ли да имате един от най-добрите си сезони в кариерата на 31 години?

-         Никога не се знае. Вярно е, че изживях един от най-добрите сезони в кариерата си, да не кажа и най-добрия, но имам отличен момент и в националния тим, така че имам голямо желание да продължа да се представям на това ниво. Опитът ти дава неща, които младостта не може, макар че амбицията ми си остава непокътната. Дано мога да продължа още много години така! От годината на Десетата все си мисля „този сезон ми е най-добрият”, а за щастие всеки път следващият ми е по-добър. Важното е не да си поставиш цел, а да ти е ясно, че всичко е възможно за постигане.

-         Бих казал, че в крайна сметка зависи от това да бъдеш себе си, от това как си възпитан. Баща ми от малък винаги е настоявал да възприемам определени ценности и затова съм какъвто съм днес. Когато някога треньорите ми при юношите ми казваха нещо и ме вбесяваха, татко никога не ме оставяше да си тръгна гневен, а ми казваше да се върна при треньора и да му кажа какво мисля.

Хосе Феликс Диас, „Марка”