Интервюто с Асенсио: Мадрид е чудовище, което може да те изяде

Широка усмивка се възцарява на лицето на Марко Асенсио. Той бе сензацията на изтеклия футболен сезон, както и играчът, около когото е предопределено да се върти бъдещето на Реал Мадрид. Купа в Шампионската лига още в първия му сезон при „белите” осветлява пътя напред, който вече е поет с пълна сила. И дори вече се говори за ролята му на Мондиала в Русия…

-         Докато гледаше мача за Суперкупата на Европа срещу Севиля през август, вярваше ли Марко Асенсио какво ще му се случи?

-         Е, когато си в толкова голям клуб като Мадрид, се целиш във всички купи. А сега и с младежкия национален отбор имаме много хубава цел: да върнем у дома европейската титла.

-         Толкова неща се случиха, че миналия вторник станахте от сън и видяхте от корицата на „Марка”, че договорът Ви е подновен…

-         Това е много хубав финал на един съвършен сезон за мен, в който изживях много неща, учих се и узрях доста.

-         Как преживява едно хлапе на 21 години подобен взрив?

-         Опитвам се да е възможно най-естествено. В клуб като този всичко ти се случва много бързо. На всеки три дни има важен мач и почти не ти остава време да се насладиш на предходния. За да ти се получат нещата добре, трябва да ги приемаш възможно най-нормално.

-         Наистина ли сте си същият като в момента на идването си в Мадрид?

-         Нямам защо да се променям. Всяко изживяване ти дава урок. Не мога да съм същият като тогава заради всичко изживяно, всичко спечелено, ала усмивката ми си остава същата.

-         Какво почувствахте, когато усетихте допира на метала на трофея в ШЛ?

-         Един ден по-рано си фантазирах, че го печелим и се снимам с него. Когато е в ръцете ти, когато го докосваш, е сбъдната детска мечта. Да ми се случи толкова млад ми донесе изумително усещане.

-         Само преди две години нямахте и една купа, а днес сте клубен шампион на Европа и търсите 6-ата континентална титла с националния отбор за младежи до-21…

-         Сезонът бе добър откъм трофеи. Започнахме със Суперкупата на Европа, световната клубна купа, Ла Лига, Шампионската лига… И всички играчи се почувствахме важни в този поход.

-         Как правите, че да изглежда да Ви е все едно дали играете в Леон за Купата на краля, или финал в ШЛ? Толкова ли сте хладнокръвен?

-         Обичайно не трепвам на терена, защото играенето на футбол е нещо, което правя през целия си живот. Преди мач има малко стрес или неспокойство, ала на терена всичко се забравя. Мислиш само за играта.

-         Искате да кажете, че един футболист на финал в ШЛ срещу Ювентус продължава да гледа на футбола, както когато го е правил като дете?

-         Да. Когато аз изляза на терена, не мисля за цели или за задължителност на победата, а за това да се насладя на изживяването и да прекарам добре. Разбира се, това е отвъд отговорността към колектива и даването на своя максимум. От усърдието също можеш да изпиташ наслада, а и това е пътят към победата.

-         Лесно ли е да се запазва самообладание, когато непрекъснато се виждаш в челата на вестниците, по телевизията?

-         Много е хубаво, защото значи, че ти се случват положителни неща.

-         Вашите приятели играят ли симулационните игри на Ла Лига?

-         Да, да. Питат ме дали да ме купуват, дали ще играя… Борят са за мен и вадят много милиони да ме купят (б.и. – смее се).

-         А Вие пускате ли се сам в игра, когато сте на Плейстейшъна?

-         Обичайно да, когато играя с Мадрид.

-         Изчервявате ли се често при толкова интерес по улиците?

-         В началото да – много се срамувах. Когато се разхождах по улиците в Палма и вече бях пробил в Майорка, хората ме спираха и ме питаха дали аз съм Марко Асенсио. От срам отричах и казвах, че само си приличаме. Моите приятели се чудеха какво правя, а аз им отвръщах да продължават напред, защото много ме е срам. С времето се свиква и се понася нормално.

-         Можете ли да излизате сега по улиците на Мадрид?

-         Много обичам да излизам. Наистина хората повече ме познават и е по-трудно, но при всяка възможност излизам на вечеря, на кино… Повече ме наобикалят, ала съм щастлив да им обърна внимание.

-         Казахте, че сте говорил много със Зинедин Зидан, защото не сте били свикнал да играете нередовно. Кое изпъкна от казаното от треньора?

-         Каза ми, че съм младо момче и да се трудя здраво, защото шансът ми ще дойде. Така и стана. Получих възможност да играя във важни мачове в крайния етап от сезона и точно това исках, за да мога да помогна на отбора да спечели купи.

-         Разказват, че преди мача за Суперкупата на Европа Флорентино Перес е останал с отворена уста при думите на Зидан, че Асенсио остава и ще бъде важна част от отбора…

-         Това не го знаех. Аз имах един разговор с тренера преди този мач и тогава той ми каза, че ще остана, което бе огромно облекчение за мен. Изрази ми доверието си и ме увери, че ще имам игрови минути през сезона. Това невероятно ме зарадва и ме успокои.

-         Какво е да имаш за треньор свой кумир от детството?

-         Невероятно! Гледах всеки негов мач, имах купища негови снимки. За мен е от огромна важност да го имам до себе си, да слушам съветите му, да се уча от него. Освен това продължава да влиза в мачлетата ни и качеството му е все същото. Е, все пак никой не се опитва да го финтира, за да не вземе да го вбеси (б.и. – смее се).

-         Футболистът обичайно е егоист. Поставял ли сте се някога на мястото на Зидан, за да си представите какво му струва да остави извън отбора хора като Иско, Хамес Родригес, Алваро Мората, Матео Ковачич и Вас?

-         Когато останеш извън единайсеторката, се опитваш да влезеш в положението на треньора. Ние имаме широк състав и всеки излязъл от пейката се представяше много добре. Всички заслужавахме минути, ала взетите от треньора решения излязоха точните предвид купите в Ла Лига и ШЛ, а всички се чувствахме важна част от успехите. Добрите отношения в отбора се отразиха в дубъла, който ни убягваше от толкова много години.

-         Разбирате ли защо Хамес и Мората искат да си тръгнат?

-         Те са големи играчи и е нормално да искат да играят повече. Това е тяхна работа, както и на клуба. Всеки се приспособява към собствените си цели.

-         Какво научихте от онези времена, в които не влизахте в игра?

-         Много: да не свалям гарда, да не спирам да се трудя, да не се предавам. Имаше трудни моменти, защото не бях свикнал да не съм постоянно в игра.

-         А какво научава едно тепърва навлизащо в елита хлапе, играейки рамо до рамо с Кристиано Роналдо?

-         Тооолкова много! Онова, на което най-много се възхищавам у него, е запазването на амбицията след толкова спечелени призове на индивидуално и колективно ниво. Жаждата му за подобрение, това как тренира, как остава във фитнесзалата след края на тренировка… Винаги иска още и така заразява целия отбор. А и на всяка тренировка научаваш нещо от него.

-         И вкарва 10 гола в последните пет мача в ШЛ…

-         Какво да кажа! Това е нещо брутално, по силите на малцина.

-         Знаете ли нещо за обвиненията на прокуратурата към него?

-         Видях това, но истината е, че си нямам и представа.

-         Мадридист от дете, как бихте обяснил какво е Мадрид, когато вече сте „в кухнята”?

-         Нещо различно, много голямо! Всичко се умножава в пъти, но веднъж щом влезеш вътре, всички са много близки. В началото те изненадва, но после свикваш. Реал Мадрид е върхът откъм изисквания: длъжен си да печелиш и същевременно да радваш с играта си.

-         Значи това гигантско отвън чудовище е по-нормално отвътре?

-         В някои отношения – да, ала ако не внимаваш и не работиш здраво всеки ден, това чудовище може да те изяде. Отвътре всичко е по-нормално, сравнено с представата отвън.

-         Днес сте в Мадрид, но можехте да сте играч на Атлетик Билбао…

-         Да, така е. Имаше нещо преди две години. Не можа да се случи, защото не съвпадах с клубната политика.

-         Три купи в ШЛ за четири години. Съзнавате ли какво постижение е това?

-         Огромно! Изглежда лесно, но всъщност е съвсем различно. Този отбор има едно невероятно поколение, при това и амбициозно. Не можем изгуби глада си за победи. Това е ключът.

-         На 21 години, а с това темпо Тринайсетата комай няма да я чакате дълго…

-         Говорих по тази тема със Серхио Рамос. Каза ми да не свиквам на тази честота на успехи, защото е много трудно постижима, както и че той дълго е чакал своята първа Европейска купа. Много легенди на клуба не са успявали въобще да я дочакат, а аз имах щастието да я спечеля още в първия си сезон.

-         Точно Рамос говори за идеалната смесица от онова, което се възпява в химна на Мадрид – ветерани и новаци: Дани Карвахал, Иско, Асенсио, Хесус Вайехо…

-         Влиза нова вълна, която се събира с ветераните, и тази линия трябва да се следва, за да продължим да печелим.

-         Харесва ли Ви Килиан Мбапе?

-         Не съм го наблюдавал много, но изглежда голям футболист със светло бъдеще.

-         Финалът в Кардиф запази за вечността Вашият образ как се хвърляте към трибуните след гола си…

-         Там беше моето семейство. Винаги им посвещавам головете си. Бях им казал, че ако вкарам, ще отида към тях. Бях ги набелязал и го сторих.

-         Вкарахте гол в първия си мач за сезона под егидата на УЕФА. Ще го направите ли и в последния – финала на европейското първенство за младежи до-21 в Краков?

-         Дано! Две години работим за това. Знаем, че имаме голям отбор, но и че класирането ни бе доста трудно. Има тимове на високо ниво. Първата ни и най-важна мисъл обаче е насочена към дебюта срещу Македония.

-         С Асенсио, Саул, Кепа, Вайехо, Себайос, Бейерин…

-         Все играчи, които играем в големи първенства и сме важни в своите клубове, но трябва да се докажем в Полша. Всички отбори имат слабите си пунктове, ние ще опитаме да замаскираме нашите максимално. Трябва да мислим за нашата игра, а не как да спираме тази на съперниците ни. Трябва да продължим в същата линия като досега, за да стигнем докрай.

-         Ще ви липсва Йерай (б.р. – има нови проблеми с тумор)…

-         Това бе тежък удар. Футболът остава на втори план в такива моменти. Тези неща те карат да размишляваш върху живота. Йерай е чудесно момче, работливо… Застигна го това нещастие, ала е подготвен за предстоящата битка. Говорим с него и ни окуражава. Много е силен, винаги с усмивка на уста. Участието ни на първенството посвещаваме на него.

-         Да, представете си само! Надъха ни всичките чрез една група в Уотсап на младежкия национален отбор. Да го виждаме в подобно състояние ни вдъхва голяма увереност. Със сигурност ще надмогне болестта.

-         Вижда ли се Асенсио след една година на Мондиала?

-         Ох! Ще работя усърдно за това. Би било невероятно.

Мигел Анхел Лара, „Марка”