Как Атлети се готви за най-голямото чудо в своята история
Атлетико Мадрид се изправя тази сряда пред най-голямата си мисия в своята 114-годишна история: да обърне пасив от 0:3 в полуфиналите на Шампионската лига срещу своя вечен съперник, своя всемогъщ съсед – Реал Мадрид на Кристиано Роналдо. Успех тук би бил завършващото доказателство за най-добрия Атлети в цялата му история, воден от Габи, Коке и Диего Годин на терена и от Диего Симеоне на пейката.
След като изстиска максимума от играчите във физически и психически план, треньорският щаб сега търси най-добрия начин да мотивира един състав на границата на пълното изтощение. Футболистите стигнаха до там групово да помолят преди две седмици да бъдат преустановени лагерите преди мачовете и в един случай преди двубой от Ла Лига желанието им дори беше уважено. Оттам насетне треньорите търсят най-точната формула, за да достигнат до съзнанието на своите момчета и да успеят да ги мотивират.
Предполагаше се, че вдъхновението в първата среща на „Сантиаго Бернабеу” ще дойде от самите играчи, защото всички, начело с Габи, Коке и Годин, бяха си поставили трофея в ШЛ като главна цел. Но те нямаха ден и не успяха да изпълнят дадените им указания, а Мадрид ги прегази в момента в който „дюшекчиите” тръгнаха да търсят гол, вместо да пазят 1:0 – никак не лош резултат за постилане за реванша.
Очевидно е, че мотивационните речи не се възприемат както в началото на тази нова за клуба ера. За да се установят на 3-тото място в класирането в Примера, също им трябваше допълнителен подтик. Както преди няколко сезона пред тях говори Ирене Вийя (б.пр. – журналист и писател, която в бомбен атентат на ЕТА губи двата си крака и три пръста на лявата ръка), през този го стори паралимпийският шампион Давид Касинос преди гостуването срещу Алавес. За историческия реванш срещу Мадрид – последния европейски мач на „Висенте Калдерон” – от ръкава бе изваден друг мотиватор.
Тримата капитани – Габи, Коке и Годин – ще имат жизненоважно значение в подготовката на двубоя. Този сезон го започнаха леко недоволни, защото изглежда, че заслугите за този успешен цикъл на отбора се приписват единствено на лидера на треньорския щаб, а в много анализи не се признаваха тези на футболисти, оставили краката, сърцата и душите си на терена. Срещу Ейбар (играещ само за оставане пред Еспаньол в класирането и вземането на по-голям дял от парите от телевизионните права) те успяха да вземат победата, с която се приближиха до целта си да завоюват 3-тото място пред Севиля. Не играха добре, но надделяха.
След края на срещата трибуните на „Калдерон” не се изпразниха и над 40 000 души накараха целия състав да излезе и още от този момент да даде началото на най-големия сблъсък в историята на Атлетико, който иначе официално ще започне в сряда в 20:45 часа местно време. „Червено-белите” привърженици със сигурност ще бъдат на нужната висота тогава и очакват от своите любимци същото, за да се осъществи една немислима утопия, най-бляскавата победа в 114-годишната история на клуба. Демонстрацията на чиста проба любов, на чиста проба „дюшекчийство” вдъхна вяра дори и у най-големите скептици, присъстващи на стадиона.
Как ще подходи треньорският щаб, за да подготви мача? В спортен план има малко въпросителни: редом до хора като Габи, Коке и Годин отборът ще бъде воден от завърналия се сякаш за да изиграе именно този двубой Фернандо Торес. Ел Ниньо ще го изкара с биещо под емблемата сърце, както го стори при спечелването на световната купа в ЮАР през 2010 година. В психологически план със сигурност ще има индивидуални и колективни надъхващи речи, а и всяко появило се нещо оттук до сряда ще бъде използвано от треньорския щаб като допълнително мотивационно оръжие.
В сряда на „Висенте Калдерон” ще излязат 11 „червено-бели” гладиатори в търсене на невъзможното. Защото логиката и статистиката твърдят, че Мадрид ще вкара гол, както прави във всеки свой мач. Невъзможно е, защото Мадрид разполага с най-добрия състав и с най-добрите футболисти, ала Атлети направи така в последните няколко години, че могъщият съсед да не е по-добрият отбор в преките сблъсъци, като изключим онзи миналия вторник.
Логичното, най-нормалното нещо е „белите” да отидат на финала в Кардиф и да спечелят своята Дванайсета (Европейска купа) и да станат първият тим, спечелил ШЛ в две поредни години. Това е най-нормалното. Само че футболът е спорт, в който тезата „всичко може да се случи” понякога се оправдава. И колкото повече часовете минават, толкова повече атлетикос ще мечтаят за утопията и ще повярват в нея. А в четвъртък сутринта ще се събудят в грубата действителност. Или пък не…
Хавиер Матайянас, „Ел Конфиденсиал”