Интервюто с Дешан: Зидан ще води Франция един ден
Преди да се превърне в треньор, Дидие Дешан бе футболист с борчески дух, който мислеше много повече за защитата отколкото за атаката. Дебютира на една позиция, която днес е почти изчезнал вид – тази на метача, преди да се установи като опорен полузащитник. Подреждаше от там отбора си, даваше му твърдост и импулс в играта. Днес той е селекционер на може би най-обещаващия и разнообразен национален отбор на планетата. Отбор, който утре предстои да се пробва срещу Испания.
- Приключихте кариерата си като футболист във Валенсия през 2001 година, само една след пристигането си в Испания и след 15 като цяло във футбола. Толкова ли не Ви хареса престоят Ви от другата страна на Пиринеите?
- Не, съвсем не е това (б.и. – смее се). Взех решението си да прекратя своята кариера, защото имах множество физически проблеми. Тялото ми постоянно ми изпращаше сигнали, че е преуморено. Беше ми много тежко да взема това решение, защото имах още една година действащ договор, но просто нямаше смисъл да продължавам по този начин. Пазя хубави спомени от клуба, публиката и региона.
- Как Ви се струва новата версия на Испания под ръководството на Юлен Лопетеги?
- Прави се обновление, но то е плавно и постепенно. Имат все още някои играчи, които са спечелили всичко, плюс други, по-млади. Андрес Иниеста, Жерард Пике и Серхио Рамос са гарантите за играта на отбора и неговата душа. При Лопетеги Ла Роха играе по-вертикално, ала същевременно успя да запази своето ДНК – играта с владение на топката. Това е забележителна еволюция.
- Може ли тази контрола да бъде точната закалка за това изригващо ново поколение на Франция, водено от младия суперталант Килиан Мбапе?
- На първо място това е престижен мач срещу съперник от топ качество. Срещу Испания ще е трудно да се задържи топката повече от съперника. Когато обаче тя е в наше притежание, ще трябва да я използваме добре – при контраатаки и статични положения. Зная, че имам късмета да разполагам с множество млади играчи с изумителен талант. На тях този мач ще им послужи да натрупат голям и ценен опит. Ще дам минути на всички тях, а някои в това число ще бъдат дори и титуляри.
- Имате предвид Усман Дембеле ли?
- Когато повиках Усман миналата есен, той все още бе играч с едва една година в Лига 1 и няколко мача за Борусия (Дортмунд) в Бундеслигата, а днес потвърждава огромните си качества и голямото си обещание. Той е крило с великолепно бъдеще – тича бързо, умее да дриблира, дава асистенции и дори вкарва голове. Сега отново е при нас, за да продължи да расте. Трябва обаче да доказва в тренировките и в мачовете, че иска да продължи да е при нас.
- Като селекционер е и Ваша задача да се възползвате от наличието на този талант на разположение: да печелите купи, играейки по най-добрия възможен начин. Не е ли това една много голяма отговорност?
- Няма да пускам в игра едновременно повече нападатели, за да вкарвам повече голове. Зная, че постигането на добри резултати е важно и, както е при всеки треньор, кариерата ми зависи от това. Въпреки това нямам намерение да променям своето виждане за играта. Изискванията на международно ниво за тези младоци са далеч надхвърлящи онези към тях на клубно. Затова няма да прескачаме етапи в развитието, а ще вървим плавно напред.
- Вие сам признахте, че разполагате с повече талант в офанзивен отколкото в дефанзивен план в състава си, а обичайно мислите първо за защитата, а след това за атаката. Сега, с изригването на Дембеле, Мбапе и др., ще се наложи ли да промените своята парадигма за играта?
- Не, въобще не е така. В отборите, които съм тренирал, никога не съм искал да имам на свое разположение играчи, които мислят първо за защитата. Да, вярно е, че в моята работа трябва да правя така, че отборът ми да се защитава добре, без това обаче да значи да забравя офанзивната част. Можем да имаме офанзивни играчи, които вземат много насериозно дефанзивната част от играта. Срещу владеещи топката съперници, какъвто е тимът на Испания, трябва да сме способни да реагираме адекватно на тяхната стратегия.
- Наскоро дадохте да се разбере, че не сте затворили вратата за Карим Бензема. При все това обаче продължавате да го държите извън националния отбор…
- Не искам да влизам в подобни полемики. Аз имам задачата да вземам решения. Не говоря за чисто футболните качества на играча – трябва да вземам решения и от гледна точка на отбора, в името на неговото бъдеще и успехи. Вратата за завръщането на Бензема при нас не е по-отворена днес в сравнение с вчера. Това е. Отново влиза в сметките, както е било и с много други футболисти преди него.
- Говорихте ли с него, за да му обясните своето решение?
- Предпочитам да не разгласявам своите лични разговори с играчите си. Има много голяма медийна шумотевица, но се налага да продължим да живеем с нея.
- Преглътнахте ли вече загубата на финала на Евро 2016 година пред собствена публика?
- Това е то спортът. Вече е зад гърба ни. Сега сме се съсредоточили върху друга цел. Разбира се, боли от пропуснатата възможност да станем шампиони у дома си, ала това не бива да отнема мислите ни от положителния ни поход до финала. Беше много добър опит.
- Какво липсваше за победата?
- Още мъничко късмет. Ако изиграем финала десет пъти, вероятно ще го спечелим в осем или девет от случаите. Сантиметри ни разделиха с триумфа. Това обаче бе годината на Португалия – щом са европейски шампиони, значи са си го заслужили.
- А как гледате на възможността Зинедин Зидан да Ви наследи на пейката на „петлите” в близкото бъдеще?
- Гледам на това много спокойно. Много съм щастлив от успехите му начело на Реал Мадрид. Убеден съм, че един ден Зизу ще бъде селекционер на Франция предвид връзката му с тази страна и с този отбор. Познаваме се много добре. Не гледам на присъствието му като на заплаха, нито като на повод за натиск върху ми. Някой ден ще му дойде ред да приеме тази огромна отговорност върху плещите си. За момента обаче тук съм аз.Дамиан Льометр, „Ел Паис”