Александър Димитров: Трябва да си ъпдейтваме софтуерчетата постоянно
Новият старши треньор на Локомотив (Горна Оряховица) Александър Димитров е последният специалист, извел национален отбор до европейско първенство. Начело на юношите до 19 години той класира тима на шампионата в Унгария през 2014 година. Сега той пое "железничарите" в момент, когато тимът се бори за оцеляване в Първа лига.
- Г-н Димитров, с какво ви спечели предложението на Локомотив?
- Първо, с Ивайло Йорданов, с когото се познаваме отдавна. Работили сме заедно. Второ, с предизвикателството да поема отбор, който е в затруднено положение. Да подобрим ситуацията и да го спасим от изпадане.- Това ли е основната цел, която ви беше поставена?
- Това е единственото, което ни интересува в момента. Целта е оставане в групата. Начертали сме си задачите, които да свършим, за да я постигнем. От там нататък ще видим. Много промени могат да се направят и хубави неща могат да станат за футбола в Горна Оряховица, но трябва отборът да остане задължително. Когато говорим за работа и перспективи, не трябва да се мисли от днес за утре, а да се изгради дългосрочна стратегия. Тук такава няма. Във футбола и в живота няма и не трябва да има нищо, което да е на всяка цена. А нашето оцеляване в елита е на всяка цена.- Изглежда ли постижимо?
- Колкото изглежда достижимо, толкова е и трудно. Не мисля, че някой от нашите конкуренти се е предал предварително. Включително и Монтана. Те се готвят много сериозно за втората осмица. И отборите от Втора лига са много сериозни, с добре изградена инфраструктура. Визирам Септември и Витоша, които имат добри треньори и организация. Постигането на целта няма да е никак лесно.- Поехте отбора няколко дни преди мача със Славия. Паузата в шампионата помогна ли да опознаете тима?
- Работим по този въпрос. Благодарение на ръководството на Локомотив сме на лагер на Арбанаси. Тренираме по два пъти. Живеем заедно, опознаваме се, за да може да си помогнем взаимно - ние като треньори на тях и те на нас като състезатели. Да свикнат с изискванията ни и да започне отборът да побеждава, да натрупа увереност и да печели точки.- От началото на сезона Локо редува силни със слаби игри. Постоянството ли е най-големият проблем?
- Точно така е. Една от задачите, които сме си поставили, е да променим това. Отборът да стане по-постоянен и да се развива. Мачът с Левски го изиграха много силно и мотивирано. И с Локомотив (Пловдив) имаха добри възможности. В доста моменти контролираха ситуацията. Но мачът с Монтана беше ужасен за отбора.- В състава дойдоха доста чужденци. Успяха ли те да се интегрират?
- Това е сложен процес. Те са от други страни, с различни религии. Адаптацията към нашия футбол им е трудна и изисква повече време. Пример за това е картонът на Муса срещу Славия, след който останахме с 10 човека. Реакцията за първия жълт картон е недопустима за професионален състезател. Втория не го коментирам, но първият е напълно заслужен. Тези футболисти още не са се адаптирали към българския футбол - към противниците, съдийството. Трябва време, но ние го нямаме. С разговори и други методи трябва да ги адаптираме по-бързо.- В мача със Славия тимът като че ли се представяше по-неубедително, докато бяхте в пълен състав?
- Бих казал по-неуверено. След като получихме гол и останахме с 10 човека, играчите видяха, че няма какво да губят. Няма нищо страшно. Започнаха повече да търсят топката и да искат да играят с нея. Това също е една от задачите, които сме си поставили - да влизаме уверени в мачовете. Във втората осмица нивото е горе-долу изравнено. Тук ще бъде битка на психика, тактика и манталитет. Който е с по-здрави нерви и по-уверен в качествата си, ще побеждава.- Новият формат на първенството успешен ли е?
- Когато завърши първенството, могат да се направят задълбочени анализи. На пръв поглед изглежда интересно, конкурентно. Има много мачове, от липсата на което страдахме досега. Особено полезно е за българските футболисти. Те трябва да играят повече срещи. Виждаме във водещите страни във футбола по колко мача се събират на един състезател - около 70-80. Докато нашите играчи имат до 25-30 максимум 35 официални срещи. Дано помогне и на националния отбор. Той има нужда от силни, конкурентни клубове, в които играят повече българи. Обичам да работя с млади момчета. Сега на лагера съм взел двама от юношите на Локо. Единият е национален състезател до 18 г. Ще ги интегрирам. Няма да се връщат да тренират с юношите. Ако са на ниво, ще получат шанс и в официалните мачове.- Опитахте това и в Берое. Какво попречи нещата там да се получат?
- Получи се. Влязохме в историята с най-добър старт в първенството - 4 победи в 4 мача. Такова нещо не се е случвало на Берое в историята му. По един или друг начин, дали му харесва на някой или не, фактите са такива. Беше много трудно. Заварих отбора с 15 състезатели - от тях трима бяха вратари. На втората седмица играехме в Лига Европа. Една от задачите на ръководството беше да прескочим първия кръг. За щастие, ние го направихме. Целите и визията на ръководството бяха да има повече българи в отбора. Да се направи ядро от младежки и юношески национали. Да се гледа в перспектива. Направи се 3-годишен план за развитие. Нещата полека тръгнаха. Но други фактори попречиха стратегията да бъде завършена. Типично по български някой се опита и успя да развали нещото, което беше планирано. Уви, в България, когато тръгнеш нагоре и искаш нещо да правиш, винаги има кой да те дърпа надолу. Оставам с най-добри чувства. Голям опит беше Берое за мен. Пожелавам успех на тима, на Ферарио Спасов, който много уважавам, и на ръководството, което полага неимоверни усилия отборът да работи на високо ниво.- Част сте от младата вълна треньори, които влизат във футбола ни. Какво ви е нужно, за да успеете? Може би търпение?
- Там, където собствениците проявяват търпение, нещата се получават. Визирам Верея с Томаш и Нефтохимик с Ицо Янев. Трябва ни време. Курсът, който карахме последния "Про" лиценз, усилията, които положи треньорската школа за нас, бяха неимоверни. Никой преди нас не може да се похвали с лекторите, които идваха от чужбина. Ходихме всички и гледахме мачове от Евро 2016. Правихме анализи, контактувахме с колеги от други федерации. Един от семинарите беше в Нион. Много ни помогна в нашето развитие. И до ден днешен с колегите поддържаме контакти с преподавателите, търсим техните съвети и помощ. Футболът се развива ежедневно и трябва да си ъпдейтваме софтуерчетата постоянно. Ако системата иска да има добри треньори, трябва да изчака грешките на растежа, които неминуемо допускаме. И които са допускали и тези преди нас. Говоря за големите ни треньори като Стойчо Младенов, Херо, Станимир Стоилов.- Начело на юношеския тим до 19 г. постигнахте последния успех на национален отбор - класиране за европейско първенство. Мнозина го приеха за изненада, но сега повечето от играчите се утвърждават в мъжкия футбол. След това бяхте начело и на сегашния тим. Какво очаквате от него?
- Трябваше по-рано да стане това. Те показаха много голям потенциал. Няма как да си футболист в 11-те на Европа и да не ти дават шанс, да седиш на резервната скамейка. Визирам Ради Цонев. Левски много леко го изпусна, но не влизам в темите на чужд клуб. Те си знаят. Всички футболисти тогава бяха готови за първите си отбори. Ако беше станало по-рано влизането им, сега щяхме да ги видим в националния тим. Особено с подмладяването, което Хубчев започна. От отбора, който беше на европейското с мен, Сашо Василев и Стефан Велков са в състава за мача с Холандия. Продължава доброто представяне на Ради и Боби Цоневи, на Десподов. Мисля, че скоро време и те ще намерят място в националния. То зависи от тях. Националният ни тим до 19 г. сега го водих на европейското до 17 г. Желая им от сърце успех. Това също е много талантливо поколение.- По време на вашето участие на европейското повлия ли скандалът с "черно тото", който гръмна около тима преди заминаването?
- Да, попречи много. Но предпочитам да си спомням само хубавите неща. Това е тема, която съм затворил. Дано един ден тези, които са виновни, си получат заслуженото.- Вие казахте, че сте затворили тази страница, но един футболист май не е?
- Ако го коментирам, ще падна на неговото ниво. Не го искам.Елица Младенова, "България днес"