Английските отбори не са провал в Европа

От около седмица се подновяват едни дебати, които се появяват всяка година горе-долу по едно и също време: защо английските клубове са толкова зле в Европа? Ето ви и отговора: те не са толкова зле.

В последните четири сезона знаете ли коя страна е излъчила най-много отбори на четвъртфиналите в  Шампионската лига? Изненада – това е Англия с четири: Лестър, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси.

Да, английският футбол изостава по брой общи появи на този етап от турнира, ала води по разнообразие, потвърждавайки подозираното от нас: че качеството на елитните клубове в Премиър Лийг е значително под това на еквивалентните на континента за сметка на вътрешната конкуренция, която е толкова силна, че обяснява популярността ѝ по цялата планета.

Тъй като Лестър няма да защити титлата си тази година, може със сигурност да се каже, че английският футбол ще има нов шампион за девети пореден сезон. Никой отбор не е запазвал короната си от Манчестър Юнайтед в сезон 2008/09 насам. Никоя друга лига в Европа – нито голяма, нито малка – не може да се похвали с подобен показател за интрига.

И при все че това може би не е белег на висша класа, със сигурност е белег на добро здраве. Последното задълбаване в коефициентите на УЕФА дойде, защото на никого извън Германия не му пука особено за Бундеслигата. И защо да му пука, когато първенството е спокойна процесия на Байерн (Мюнхен) към титлата, и това е за период от вече пет години – най-продължителния на постоянна доминация в германския футбол.

Същото сега е и в Италия с Ювентус. Ако „и бианконери” спечелят 6-ото си поредно скудето този сезон, което е твърде вероятно, това ще е най-дългата шампионска серия в страната от началото на Серия А през 1929 година.

Така че това не са големи първенства. Това са големи отбори в неконкурентни първенства. И това се отразява като огледало и в целия континент.

В последните четири сезона в ШЛ имаше 32 четвъртфинални квоти, поделени между шест държави: Испания с 12, Германия със 7, Франция с 5, Англия с 4, Италия и Португалия с по 2. Но 12-те на Испания са разпределени само между три клуба: Барселона, Реал Мадрид и Атлетико Мадрид. Байерн и Борусия (Дортмунд) пък са „виновни” за шест от седемте германски квоти, Пари Сен Жермен и Монако – за всичките пет на Франция, Юве – за двете на Италия, а Порто и Бенфика – за двете на Португалия.

Така че, погледнато по този начин, английският футбол не е в криза. Да, всички ние бяхме много горди, когато в 2007/08 половината от четвъртфиналистите бяха от Премиър Лийг и никой чуждестранен клуб не елиминира английски – Ливърпул изхвърли Арсенал, Челси изхвърли Ливърпул, а Манчестър Юнайтед надви Челси на финала.

А Жозе Моуриньо иначе е прав: английските клубове би трябвало да дават повече от, както е този сезон, един четвъртфиналист във всеки от двата големи евротурнира. Но бихме ли искали да жертваме онова, което имаме, за да постигнем подобен успех? Моуриньо горко рида миналата седмица, че след мач от Лига Европа срещу Ростов в четвъртък неговият тим трябва да пътува до Мидълзбро за двубой в неделя по обяд, когато в други страни лигата би помогнала на клуб в подобно положение, пипвайки програмата. Моуриньо смяташе, че Юнайтед трябваше поне да получи правото да играе последния мач от неделята. И това е оправдано.

Погледнете обаче и от страната на Мидълзбро: Юнайтед е най-големият и богат клуб в Англия, с най-многото пари, най-добрата инфраструктура и ресурси, чупи световни рекорди на трансферния пазар. Ако Боро изкара добър играч, един от елитните клубове моментално ще дойде и ще го купи (както сториха именно „червените дяволи” с Гари Палистър през 1989 г.). Единственият шанс за противопоставяне като малък клуб от ПЛ е Юнайтед да дойде след изнурителен цикъл от мачове, може би изцеден, може би в нужда да даде почивка на един-двама асове, защото втората половина на сезона е свръхинтензивна за всеки успешен клуб. А това дава някаква надежда на Мидълзбро срещу големите клубове.

В Германия Байерн сякаш е убедил останалите от Бундеслигата, че за тях е най-добре просто да му предават всичките си най-добри футболисти и също така да пречат на всеки клуб от сорта на РБ (Лайпциг), който дръзне да оспорва статуквото. Барселона и Реал Мадрид са на практика спонсорирани от цели държави, така че препятствията се разчистват от пътя им в Испания. А пет от 10-те евромача на Порто бяха предшествани от шампионатни двубои в петък вечерта.

На нас обаче тук такива неща не ни трябват. Мидълзбро така и така не успя да победи Юнайтед, а и какво послание би било дадено на останалите в лигата, на феновете, на инвеститорите извън елита, ако програмата се приспособява към това да даде още по-голям шанс на най-богатия клуб във Великобритания да надвие съперник, който стои на 8-мото място в руската Премиер Лига, какъвто е Ростов?

Това би дало старт на двуетажна система. Моуриньо смята, че на организиращите английския календар не им пука, но често и техните ръце са вързани. Да, тежко бе да се играе срещу Челси в понеделник и после срещу Ростов в четвъртък. Но ако мачът с Челси бе върнат в неделя за осигуряване на повече време за възстановяване за реванша в ЛЕ, „червените дяволи” щеше да се наложи да играят гостуване в Русия в четвъртък и после гостуване на „Стамфорд Бридж” в неделя – още по-тежко физическо предизвикателство.

А нямаше как и срещата с Мидълзбро да се отложи с ден, тъй като такива са правилата при излизане в пауза за международните мачове. Най-доброто, което ПЛ можеше да предложи, бе отлагане с още четири часа. Може би това ще бъде обмислено като вариант за следващия сезон: правило, според което участниците в Лига Европа играят последни в кръга. Това пак би било минно поле, ала поне би било заравнено еднакво за всички минно поле.

Тъй че не е редно да говорим, че английските клубове се провалят в Европа. Да, те може да се провалят по отношение на върховенство на континента, ала са успешни като олицетворители на здравословна вътрешна конкуренция. Както е несравнимо успешна по цялата планета и Премиър Лийг.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”