Професионална волейболистка стана националка по… баскет

Професионална волейболистка стана националка по… баскет. С това заглавие начело на страницата, посветена на играта с оранжевата топка, френският вестник Le Parisien насочи вниманието на читателите си към 29-годишната българска спортистка Александра Делчева и уникалната ѝ история.

И тъй като този материал не предизвика достатъчно любопитство в България, ние от Picknroll.bg решихме да ви запознаем с него. Както и да се свържем с Александра, за да ни разкаже повече.

През 2008-2009 г. високата 202 см българка е в редиците на женския волейболен Сен-Клод Пари Стад Франсез (Лига А). Сега обаче тя се състезава за баскетболния Олимпик Саноа-Сен-Гратиен (OSSG), който в събота вечерта (25 февруари) победи като гост Туар с 54:79 в 16-ия кръг на шампионат N1 (трета национална лига).

Близо 10 години по-късно Александра вече е заменила забивките със стрелбата и отново е в Париж.

Това отбеляза тя на шега пред френското издание, тъй като е била част от националните отбори на България и по волейбол, и по баскетбол.

Един наистина уникален случай, породен от факта, че при завръщането си в родината след сезона във Франция женският волейболен клуб на Славия спира да съществува.

Невероятната история на Александра обаче започва далеч по-рано – в София след 12-ия ѝ рожден ден. Баща ѝ Сашо Делчев, също бивш баскетболист и български младежки национал, я ориентира към оранжевата топка. Той е висок 203 см, роден е в Стара Загора и е син на известния сред заралии генерал от Строителни войски (ГУСВ) Делчо Делчев.

Баща ѝ е играл баскетбол за местния тим, Спартак Плевен, в отбора на Асеновград и за Спортист Кремиковци. Под ръководството на Иван Георгиев-Вако и Георги Панов–Гецата той защитава цветовете на България на Европейско първенство за юноши в бивша Югославия.

В същото време майката на Александра Кремена Оташлийска е тясно свързана с волейбола. Тя е играла за Локомотив София и е дъщеря на Янко Оташлийски – също волейболист и майстор на спорта, който се е състезавал дълги години в националния отбор на България.

Братът на Александра Янко (205 см) е бивш волейболист и е играл професионално за Славия и Тетевен Волей, като с последния се класират за Супер лигата през 2015 г. Вуйчото също е бивш волейболен национал, но приключва кариерата си преждевременно заради травма.

Явно всички в родата са високи и свързани със спорта!

Да се върнем обаче към Александра, която не пада по гръб пред баща си и избира волейбола. Тя заиграва в Левски, където треньорка ѝ е Надя Велева – майката на близнаците национали Георги и Валентин Братоеви. Прогресът ѝ е стабилен.

Вече на 18 г. Делчева подписва професионален договор за €250 месечно с един от най-реномираните столични клубове Славия. Според френското издание сумата се равнява на минималната работна заплата в България. (Всъщност, считано от 1 януари 2017 г., минималното възнаграждение е 460 лева.)

През 2008 г. се появява възможността за излизане в чужбина и по-добро заплащане. Волейболният Сен-Клод Пари Стад Франсез привлича националката, но авантюрата трае само година.

Следва завръщане към изходна позиция в родината. Но предишният ѝ клуб Славия вече няма женски волейболен отбор. И тук веднага изниква въпросът:

Не съжаляваш ли, че не остана на по-малка заплата във волейболния ти отбор в Париж?

Явно наистина съдбата си знае работата.

По стечение на обстоятелствата Александра се озовава на тренировка на женския баскетболен отбор на Славия. Впечатлена от габаритите ѝ, треньорката Надка Голчева решава да я тества с 10 опита от наказателната линия. И… тя вкарва 7!

Това е повече от достатъчно, за да възбуди интереса на Голчева, а Славия ѝ предлага професионален договор след само седмица тренировки. Новобранката се учи бързо. Напредъкът на Александра в подкошието дори отваря вратите на националния отбор за нея. Тогавашният наставник на България Хосе Мария Бусета и помощничката му Борислава Мандур я взимат под крилото си и я викат на всички сборни лагери на женската ни баскетболна гарнитура.

Гласуваното доверие, впоследствие ѝ дава възможност да заиграе баскетбол в Чехия и Италия (DSK Basketball и Libertas Trogylos Basket).

При престоя си на Ботуша след участие в Мача на звездите обаче Александра се контузва тежко – къса връзки на глезена, който е почти счупен.

Това налага тя да почива близо година и половина, и я кара да мисли за отказване от спорта. Идва обаче намесата на Иван Лепичев и водения от него Рилски спортист, които помагат много за възстановяването на Александра и влизането ѝ обратно във форма.

След Рилецо Делчева играе 1 година за носителките на Купата на България за жени Хасково 2012. Под ръководството на Елена Станкова м.г. Александра и компания спечелиха сребърните медали в женския шампионат.

През лятото полски агент ѝ предлага да отиде на проби за един ден в отбора от Вал Дуаз (парижко предградие) Олимпик Саноа-Сен-Гратиен. А начинанието се оказва плодотворно. Доволен изглежда и наставникът ѝ Фредерик Симоне:

Александра е част от националните ни отбори за подрастващи като волейболистка. Минала е през представителния ни младежки състав, а със старша възраст под ръководството на Таня Гогова печели 3-о място на Балканиада в Сърбия. Част е и от женския волейболен национален отбор, докато наставник е Драган Нешич.

Вече като баскетболистка под ръководството на Бусета националките ни се класират на няколко пъти за Европейско.

Кой от двата спорта обичаш повече? Можеш ли по някакъв начин да ги сравниш?

Центърката, която тренира четири пъти седмично, в свободното си време помага на свой познат цветар за доставките във френската столица.

Разкажи повече за живота в Париж. Притесняваш ли се за сигурността си след атентатите? Как съвместяваш работата със спорта?