Интервюто с Бейл: Клубовете от ПЛ са твърде изцедени за ШЛ

Гарет Бейл знае какво е нужно да се спечели Шампионската лига. Сторил го е вече дважди за последните три години в Реал Мадрид и се цели в хеттрик през тази, когато финалът ще е в родния му Кардиф. А междувременно английските клубове окапват в опит да постигнат подобни висини и Бейл се страхува, че тази тенденция ще се запази, докато Премиър Лийг продължава да е толкова вътрешноконкурентна и да няма зимна ваканция.

Изминаха вече пет дълги години, откакто Челси триумфира в онази велика нощ в Мюнхен. През този сезон Тотнъм отпадна в груповата фаза, Арсенал бе разбит два пъти с по 1:5 от Байерн (Мюнхен), а Лестър трябва да догонва срещу Севиля.

„Мисля, че зная причината за всичко това, но няма как то да се промени – коментира Бейл. – Въпросът е в самата лига: във всеки мач в ПЛ трябва да си на 100% от своите възможности през всичките 90 минути, иначе си заплашен от загуба. В Испания можеш да водиш на почивката срещу опашкар и да си позволиш да отнемеш от газта, да дадеш почивка на определени свои асове. Ако се стараеш само в рамките на 45 минути в ПЛ, няма да спечелиш и един мач. Пък и липсата на почивка през зимата е огромен фактор. Докато в Англия вие играете четири-пет мача по празниците, ние не играем нито един. Не получаваш много почивни дни и това наистина те прегаря за дълго време след това.”

В Реал Мадрид ваканцията по празниците е следвана от фитнес взрив, когато играчите се завърнат. „По време на почивката почти не се товаря с нищо – разкрива Бейл. – Имаме 7, 8, 9 почивни дни. Аз се връщам в Уелс и се виждам със семейството и приятелите си. През ден или два отивам за малко във фитнеса или излизам да потичам, за да поддържам форма. На практика само си почивам. После се връщаме и имаме седмица на двуразови тренировки, за да се върнем в нужния състезателен ритъм. Ако имаш 7-10 дни почивка и си извън страната, си там където искаш да си и не мислиш за футбол или тренировки за няколко дни. Хубаво е да можеш да „изключиш бушона” от футбола – и психически, и физически. Испанските отбори определено знаят, че имат това предимство пред английските. Всъщност не само те – знаят го и в Италия и Германия, където също имат зимна ваканция.”

Бейл и Мадрид си паснаха идеално. Той помогна на тима отново да стане европейски шампион, а клубът го превърна в самоуверена суперзвезда, която по-зряло и по-умело приема и менажира своя статут в сравнение с времето, когато напусна Тотнъм преди четири години. „Тук играта е по-технична и не толкова основаваща се на бесни атаки от врата към врата непрестанно със 100 км/ч. Трябва да задържаш топката и да си подбираш възможностите за впускане напред. Чувствам, че съм по-добър отпреди в по-сгъстени и малки пространства. Когато това пространство го няма, трябва да отиграваш бързо и да се придвижваш. Научавам се на всичко това. Усещам огромно подобрение у себе си, откакто напуснах.”

Стресът идва със своите си проблеми. „Има моменти, когато чувстваш напрежението от очакванията на хората. Феновете на Мадрид знаят, че харчат много пари за клуба и очакват големи неща, големи мачове от нас. Плащат си скъпо за скъпи моменти. За мен бе велик миг да вкарам победния гол във финала на Шампионската лига, особено по този начин. Също и онзи в последния, когато пристъпих смело за важна дузпа. Тези са моментите във футбола, които те правят по-добър играч и те извеждат на следващото ниво.”

Първият ключов принос на Бейл с белия екип бе победният гол срещу Барселона в 85-ата минута на финала за Купата на краля през 2014 година. Последван от Големия миг: гол с глава на задната греда в продълженията на финала на ШЛ в Лисабон за повеждането с 2:1 срещу Атлетико Мадрид. Накрая победата дойде с 4:1 и донесе дотогава все изплъзващата се десета Европейска купа, Ла Десима. „Трудно е да си върнеш спомените от тогава. Беше ми бая замъглено. Това ти е първият финал в ШЛ, превъзбуден си и емоциите те подлудяват. Помня определени мигове от мача и празненствата след това, ала във втория финал вече можах да се отпусна и да му се насладя малко повече, защото вече бях бил в това положение.”

На последния финал в Милано той вкара при дузпите. Отново на Атлетико. Този път начело на Мадрид бе Зинедин Зидан, а победната дузпа вкара Кристиано Роналдо. Иконични фигури, каквито винаги е имало и ще има на „Сантиаго Бернабеу”. Зидан е „спокоен” и „утешителен” към своите играчи, с които е на една и съща вълна, твърди Бейл. „Той познава психологията на футбола. Играл е на топ нивото, бил е най-добрият в света в продължение на години.” Ами Роналдо?

„С него винаги сме се разбирали добре. Вкарвали сме заедно много голове, правили сме си много асистенции един другиму и спечелихме дваж Шампионската лига. Тъй че нещата не ни се стекоха особено лошо. Той е променил леко играта си. В Манчестър Юнайтед го виждахте да бяга от дълбочина, а сега е повече типичен нападател – много е ефективен в наказателното поле, вкарва голове, прави асистенции. Всеки променя своята игра с напредването на възрастта си, дори и аз започвам да променям леко моята. Кристиано знае какво прави и го прави много добре. Сега излизаме навън като колектив и се сближаваме. Все пак повечето играчи спазват лична дистанция и си имат своите неща, които обичат да правят. Моето обичайно е голфът.”

След тръпката от Евро 2016 с Уелс Бейл отишъл заедно със свои близки приятели на ваканция в Шотландия и играл доста голф в Сейнт Андрюз и Гленийгълс. Обича Острова, ала от самото начало на престоя си в Мадрид бил твърдо решен да не бъде поредният неуспял да се приспособи към живота в чужбина британски футболист. Разпитвал Дейвид Бекъм и Стийв МакМанаман за времето им на „Бернабеу” и проучил други, които не издържали толкова дълго.

„Четох как Марк Хюз казва, че вече е мислел за завръщането си у дома още със самото си пристигане в Барселона. Майкъл Оуен казва, че не се е приспособил извън терена. Аз се опитах да не правя тези грешки. Мислех си, че мога да се справя по-добре. Моята настройка бе да опитам да издържа колкото се може по-дълго тук. Бях достатъчно млад и си помислих, че е добър моментът, а и исках да науча повече неща за играта си. Усещах, че съм се доказал в ПЛ, и когато Реал Мадрид, най-големият клуб в света, те призове, не можеш да му откажеш. Това е едно от онези изживявания, които трябва да грабнеш и с двете ръце. Според мен моето решение бе правилното: имам два златни медала от ШЛ във витрината си, семейството ми живее чудесно, времето е хубаво. Шегуваме се с това, ала то наистина ти помага да надживееш мъките по дома.”

Новият договор на Бейл, подписан миналия сезон, го обвързва с Мадрид до 30 юни 2022 г., което слага край на надеждите на големите клубове от Англия да го върнат в ПЛ. „Просто се наслаждавам на живота тук. Подписах дългосрочен договор, защото чувствам, че това е точното място за мен да се развивам и да печеля трофеи. Миналият сезон бе най-уютният за мен и усетих, че мога да съм тук дълго време.”

Що се отнася до испанския език, той полага усилия по него. „Все още не съм го разгадал напълно, но се оправям. Разбирам повечето неща около мен. Говоря с треньора на испански и срещите са на испански. В клуба доста хора говорят английски, което помага, но се опитвам да общувам с играчите на испански. Е, може би не най-детайлно, но поне се майтапим както във всяка нормална съблекалня. Когато съм вкъщи, се опитвам да го говоря, а дъщеря ми също учи испански.”

Този сезон започна блестящо за Бейл, докато контузия не го принуди да се подложи на операция за възстановяване на ахилесовите сухожилия. След тримесечно отсъствие той се завърна в игра с голове срещу Еспаньол и Виляреал и с червен картон срещу Лас Палмас, който го извади от два мача от Ла Лига, но не му попречи да играе в осминафиналния реванш от ШЛ срещу Наполи по пътя към превръщането в първия отбор в съвременната ера на футбола, защитил трофея.

„Тази мисия далеч не е невъзможна. Да, трудна е, но ние сме в отлична позиция. Не храним никакви илюзии, че ще е лесно, ала в момента имаме точната настройка. Мадрид е всеизвестен с това, че печели Шампионската лига. Ние сме спечелили Европейската купа най-много от всички – 11 пъти. Целта ни е да я спечелим отново и през тази година.”

Това е целта пред Реал Мадрид винаги.

Мат Барлоу, „Дейли Мейл”

Още от Футбол свят

Виж всички