Започват ли бойкотите на играчи към КАН
Купата на африканските нации (КАН) се предполага да е най-големият футболен спектакъл на континента, показващ на сцената таланта на неговите най-добри играчи и бъдещи суперзвезди. През 1982 г. Абеди Пеле игра във финала, а 10 години по-късно победителят бе решен след 11:10 в дузпите. Имаше стотици паметни моменти и изключителни представяния в 60-годишната история.
Тази година обаче събитието а приори ще е по-малко бляскаво в сравнение с предходните издания. В понеделник нападателят на Борнемут Беник Афобе се отказа от участие за ДР Конго, за да се съсредоточи върху битката си за титулярно място в своя клубен тим. Няма и 24 часа след това камерунският нападател Ерик Максим Шупо-Мотинг обяви отказването си от международния футбол, за да се фокусира върху клубния със своя Шалке 04, при все че е едва 27-годишен. По-рано Жоел Матип реши да пропусне турнира, въпреки че получи повиквателна от Камерун. И все пак нему може би е простено, тъй като е роден и израснал в Германия.
Решението на тримата да обърнат гръб на своите родини не бива да е изненада за никого, особено предвид мнението за КАН на множество клубни треньори в Европа. Жозе Моуриньо тези дни например осъди решението на федерацията на Кот д’Ивоар да викне Ерик Байи в състава, и то точно на 2 януари, с което го лиши от възможност за участие в тежкото гостуване на Манчестър Юнайтед срещу Уест Хам. „Те със сигурност ще са шампиони, защото явно държат под контрол всяка секунда”, иронизира португалецът.
Кот д’Ивоар е в пълното си право да стори това, ала то може да навреди на 22-годишния централен защитник. Когато той се върне на „Олд Трафърд”, може да види своето място узурпирано от Крис Смолинг, Фил Джоунс, Маркос Рохо или нова покупка.
Освен че изпускат над месец от вътрешно-клубния календар, африканците са под угрозата да получат и тежки контузии по време на континенталния турнир. Ако дадена страна стигне до финала, нейните футболисти могат да са изиграли накрая, и то при високи температури и влажност, шест мача с евентуални продължения и дузпи в елиминациите за допълнителна тежест. Някои клубове са толкова загрижени за кондицията на играчите си, че изпращат свои емисари с тях, както сториха от Ливърпул със Садио Мане.
Най-лошото от всичко е, че в бъдеще решения за трансфери могат да се вземат на основата на възможността даден играч да липсва често заради поредното издание на КАН. Макар това да звучи откачено, бе цитирано като причината Лион да не вземе иначе свободния агент Еманюел Адебайор през септември м.г. „Те са казали това? Пълно безумие! – каза нападателят пред „Екип” после. – Те знаеха, че ще играя на КАН. Ако започнат да си търсят подобни извинения, ще се убият сами. Аз съм капитанът на моята страна, тъй че как да не отида!? Ами ако французин откаже да играе на европейското първенство?!”. Макар че този довод не е особено издържащ: еврофиналите са извън клубния сезон и са веднъж на четири години, а не на средата на сезона и през година като КАН.
Ако клубовете продължават да гледат на състезанието като „огромен удар” (така Сам Алардайс определи решението на Уилфред Заха да отиде там с Кот д’Ивоар), със сигурност все повече и повече натиск ще падне върху играчите да последват примера на Афобе и Шупо-Мотинг.Ронан Мърфи, GOAL.com