Ясен Петров: Дайте време на Роси и уважавайте повече треньорите в България
Ясен Петров даде интервю за "Блиц", в което говори за раздялата си с китайския клуб Хенан Жиани и къде най-вероятно ще го видим отново на треньорската скамейка. Роденият през 1968 година специалист коментира и бившите си отбори Левски, Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив), както и времето, когато от „канарчетата” премина на „Герена” като футболист.
- Ясене, наскоро си тръгна от китайския Хенан Жиани. Как се разделихте?
- По възможно най-коректния начин. Аз изпълних мисията си да спася тима от изпадане. Когато отидох в Хенан, отборът беше на 15-о място в опасната зона. Оставих го на 12-а позиция. Пожелавам им през новия сезон да се представят още по-добре и да вървят нагоре, защото го заслужават.- Появиха се слухове, че шефовете на китайския клуб ти дължат пари?
- Не, няма такова нещо. Категоричен съм. Всичко е наред и сега очаквам нови предизвикателства.- Има ли вероятност скоро да те видим отново на треньорската скамейка?
- Да. Има оферти и то не една или две. Но в момента с моя мениджър обсъждаме кой е най-добрият вариант.- Закъде става въпрос?
- Отново за Китай. А и моето желание е такова – да продължа да работя там. Навсякъде, където съм бил треньор в най-многолюдната страна в света, съм давал от всичко от себе си и хората ме уважаваха. Не може да си представите колко е прекрасно, когато някой оценява труда ти. Отношението на феновете никога няма да ги забравя – това са спомени, които те топлят и те карат да се чувстваш щастлив.- Да се върнем на родна земя. Коментарът ти за случващото се в Левски и по-специално за Делио Роси?
- Никога няма да кажа лоша дума за него, защото е доказан специалист. И то не къде да е, а в Италия. Знаеш ли - професията футболен треньор трябва да се уважава, а лошото е, че повече босове у нас не я ценят достатъчно. В България има много добри специалисти, но им е нужно време да се развиват и прогресират. Нужно е време и на Делио Роси. Звучи клиширано, но не може с магическа пръчка за един полусезон той да направи чудеса.- Преди години ти беше треньор на Левски. Тогава напрежението в повече ли ти беше?
- Напрежение винаги и имало в големите ни отбори – както в Левски, така и в ЦСКА. Именно обаче то ме направи по-силен. Пазя само хубави спомени от „Герена” и съм благодарен на всички, с които съм работил в клуба.- Следиш ли събитията в пловдивския футбол и как ще коментираш ситуациите в Ботев и в Локо?
- Николай Киров и екипът му вършат страхотна работа. Много съм щастлив, че на него се отдаде тази възможност да възроди Ботев. Той и помощниците му го направиха през изтичащата 2017 година – Купа на България, Суперкупа, сега са отново на полуфинал, а в първенството не се представят никак лошо. А на Локомотив пожелавам един ден да се завърне там, където заслужава. Ситуацията на „Лаута” е малко по-различна, но всичко ще си дойде на мястото – убеден съм.- Навремето феновете на Ботев реагираха по-остро, когато премина в големия градски съперник Локомотив?
- Аз съм професионалист и за мен важно беше да работя. Тогава в Локо попаднах на добър отбор и постигнахме стабилни резултати. Да, не е било приятно на феновете на Ботев, но трябваше да си храня семейството си. Извървял съм при „канарчетата” целия път от дете до влизането ми в казармата. Станах два пъти голмайстор, спечелих два бронзови медала, бил съм и треньор. Аз съм пловдивчанин и съм горд, че съм част от футболната история на града.- Ще те върна през 1991 година. Тогова беше почти сигурен за ЦСКА, но отиде в Левски. Какво се случи?
- Имах предварителен договор с ЦСКА. В интерес на истината малко силово го бях подписал, макар че с Вальо Михов до днес сме приятели, уважавам и Аспарух Никодимов, който тогава водеше тима и много ме искаше на „Армията”.-Какво означава силово?
-Не, не. Не е имало багажници или нещо друго (смее се). Както и да е... След това обаче с мен се свърза Томас Лафчис. Предварителният договор с ЦСКА нямаше юридическа стойност и в крайна сметка избрах „сините”. Останах впечатлен от отношението на Лафчис – този човек ме превзе и изпълни всички мои условия. После обаче започна медийна атака по мой адрес. Бях подложен на огромен стрес. Но въпреки всичко останах твърд в решението си.- Тогава ти беше най-големият талант на българския футбол. Но в Левски нещата не ти потръгнаха, защото те поставиха на непривичен пост – дефанзивен. А силата ти беше в по-предни позиции.
- Факт... Играх по-дефанзивно, но тогава никой не броеше асистенциите. А аз имах над 20. Въпреки това моето представяне не беше оценено добре и впоследствие реших да се върна в Ботев. Това си беше мое решение и го взех под ничие давление.- Защо си тръгна тогава от Левски?
- Защото не се чувствах щастлив... Но, както вече споменах, после като треньор на „сините” станах по-силен и се калих. Именно на „Герена” се калих. А ако това качество ти липсва, трудно ще успееш в треньорския занаят.