Дионтей – бащата преди боксьора

Шампионът на WBC Дионтей Уайлдър се извисява на 2 метра височина, тежи 100 килограма, а размахът му може да обхване една нормална стая. Дори и без да носи пояса със себе си, не е трудно да отгатнеш, че този човек е спортист. Но не очевидните физически данни са причината 32-годишният американец да стане боксьор. Непланирана бременност, при това с усложнения, го превръщат в това, което е в момента.„Найея се роди и бе скрита благословия, защото сигурно нямаше да се заема с бокса, ако не бе тя”, спомня си Уайлдър за 12-годишната си дъщеря. В момента той боксира за 7-цифрени суми, като се надява следващият му мач да е дори за 8-цифрена, осигурявайки си бой с Антъни Джошуа. Но това се дължи на избора, който прави, когато е на 19, през 2005-а.По онова време той е баскетболна звезда и рисийвър в училище Тъскалуса в Алабама, където футболът е като религия. Оценките му обаче не достигат, за да продължи в престижен колеж. Уайлдър ходи на допълнително обучение, за да подобри това, надявайки се да влезе в Университета на Алабама и да играе футбол или баскетбол за Кримсън Тайд. Но преди да се случи това, Дионтей и приятелката му Хелън научават, че очакват дете. Нещо повече – докторът им казва, че то ще се роди със спина бифида, заболяване на гръбначния стълб, при което в голям процент децата не прохождат или умират при раждане.„Помня, че бяхме при лекаря. Той ни обясняваше какво се прави при подобни деца и как бихме могли да постъпим. Предостави ми и план Б – късен аборт”, разказва Уайлдър – Погледнах инстинктивно към нея, след това към него и му казах: „Не мога да го направя”. В този момент тя вече се развиваше, знаехме, че е момиче. Просто исках да й дадем живот, защото никога не знаеш какво може да се случи.”Майката на Найея се съгласява, но раждането носи и последици. През първите няколко години тя трябва да премине през серия от операции, за да може да ходи. Някои от тях са изключително скъпи, като част от сумите се покриват от организации и застрахователни програми. Уайлдър обаче споделя, че емоционалната страна е била много тежка. „Като родител никога не искаш да чуеш, че детето ти е родено с недъг. Всички искаме здрави деца, това не спираше да се върти в главата ми.”Уайлдър започва работа като сервитьор в „Червения омар” и като шофьор на булдозер. Но трябва да напусне училище, което прекратява мечтата му за баскетбол или футбол. По онова време той вече обмисля друга опция – бокс. Спорт, който не е традиционен за района, където има само един салон. Но Дионтей си има причини.Той разказва, че докато е растял, никога не е губил бой. „Никога, изобщо”. Второ – боксьорите не ходят в колеж. И трето, изкарват много пари, или поне така си мислел.„Бях невеж за този спорт. Мислех, че всеки, който стъпи на ринга, бързо става богат. Не знаех, че има нива и е процес, докато стигнеш до парите.” Приятел на Уайлдър го завежда в салона, където треньорът Джей Диас моментално го отпраща, казвайки му, че баскетболният терен е надолу по улицата. Боксът не е като уличния бой – да набиеш съседа не е като да изкараш три рунда на ринга. „На улицата отиваш към човека, удряш го, той пада и почваш да го налагаш. Когато започнах с бокса обаче, дори една минута на ринга ме изтощаваше. Когато започнах спаринг, бях като Бамби. Краката ми трепереха като на малка сърна.” Уайлдър обаче обещава на Найея, че ще стане световен шампион и ще направи и невъзможното, за да я издържа. Затова остава със спорта.Расте по график. До 2007-а е достатъчно напреднал, за да влезе в олимпийския отбор на САЩ. Година по-късно печели бронз от олимпиадата в Пекин (губи от Клементе Русо), за да стане впоследствие професионалист и до ден-днешен да няма загуба на профи ринга – 39 победи (38 с нокаут), които му донесоха и титлата на WBC.През това време семейството на Уайлдър расте. В първите му години като професионалист вече бившата му съпруга Джесика Скейлс го дарява с момиче – Ава, както и с две момчета Дионтей младши и Дереън. Най-хубавото обаче е, че Найея се развива успешно, също като баща си. Както Уайлдър отказва да си търси извинения, така той не предоставя такива и на дъщеря си и благодарение на успеха на операциите й Найея е толкова активна, колкото и връстниците й. Ходи без помощни средства, дори прави цигански колелета, живеейки по начина, по който родителите й се страхували, че няма да може.@@@„Никога не сме я ограничавали. Оставяхме я да пълзи, да тича около нас. „Мога да го направя” (имитира гласа й). Дори като малка не искаше да я мислим за различна. Като баща това ме прави горд. Тя е точно като мен – силна, устремена, без мисъл да се предаде”, щастлив е Дионтей, който в момента очаква още една дъщеря от годеницата си Шънтел.Алекс РАСКИН, Dailymail.co.ukПревод: "Тема Спорт"

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти