Джошуа се съветва с психолог преди мач

Българската премиера на биографията на Антъни Джошуа е насрочена за 13 октомври. Едноименната книга беше издадена от ИК „Хибрид“, която предостави ексклузивно за „Спортал“ пасажи от изданието.

Преди мач

Разполагаше със съботата, за да събере мислите си. И за разходка покрай Темза. Обикновено следобеда преди мач спеше, но в този случай не успял да заспи, въпреки че бил спокоен, и то изненадващо колко спокоен. Лежал, затворил очи, но сънят не идвал. Вместо да си представя мача и как си мисли, че ще се развие боят, той си мислел какво ще каже след това, какви ще бъдат думите му, ако спечели. Изпратил дори съобщение на Крис Маршал, един от психолозите към олимпийския отбор, попитал го дали тези мисли не са лоши. Крис отвърнал: „Не, не се тормози толкова. Гледай да се съсредоточиш върху настоящия момент“. Джошуа го послушал.

Антъни станал в шест следобед, прекарал един час в подготовка, преди да тръгне към „О2“. До мача все още имало часове. Докато стигне до съблекалнята си в „О2“, той вече изпитвал невероятна увереност в себе си. Тони Симс, един от секундантите му, отвел целия екип да се помолят преди мача, молели се за успешна вечер и за здравето на всички.

– Единствено за това се притеснявам всъщност и се моля момчетата да не се наранят на ринга, да завършат боя невредими – каза Тони.

Джошуа може и да не е религиозен, но не е и безразличен към вярата. Молитвата се е превърнала в традиция преди мач.

– Молитвата е форма на медитация – каза той. – Каквото дадеш на вселената, това ще получиш.

Години по-рано, след Олимпийските игри, Джошуа ми беше споделил какво си е мислел в съблекалнята преди мача, за това как ще излезе под светлината на прожекторите пред публиката на голям мач.

– Най-вече мислиш как усещаш тялото си. Ръцете ми са добре. Лактите ми са добре. Отпуснат ли съм? Добре. Проверяваш цялото си тяло. Умът ти осмисля физическото ти състояние. – Мозъкът извършва пълна, пълна проверка на тялото. С това се занимаваш, проверяваш напълно тялото си. В добро състояние ли е умът ми? Да, страхотно. Все още ли съм тук? Велико – разказа ми той. – Просто проверяваш тялото си, за да се увериш, че всичко е наред.

Дойде времето за мача, както става винаги. Майкъл Бъфър, който вече се беше превърнал в гласа и талисмана на бокса от висока класа се появи в средата на ринга под светлината на прожекторите. Моментът щеше да е непълен без щипка театралност. Джошуа, обяви той в микрофона, тази вечер щял да бъде „пророкът на разрушението“, почти библейска препратка, която в този момент на напрегната атмосфера в „О2“ някак прозвуча уместно. Ревът на публиката заливаше на талази залата. Нетърпението на зрителите беше осезаемо, желанието им просто и ясно. Искаха нокаут и световна титла за своя шампион.

Боят с Молина

Нищо хубаво не се пишеше на Ерик Молина. А беше доста трудно американецът от мексикански произход да не допадне на човек. Благословен беше с физиката на боксьор тежка категория и доста голяма дарба за бокс. Достатъчно беше да се даде на Молина мъглява възможност за световната титла. Той смело удържа девет рунда срещу Дионтей Уайлдър през 2015 година в Алабама, далеч повече отколкото се очакваше. Успя да нокаутира бившия претендент за световната титла Томаш Адамек в Полша и така се задържа в първата десетка на категорията и стигна до мача с Джошуа. Дълбоко в себе си обаче Молина разбираше, че не му е съдено да бъде световен шампион в тежка категория. Също като Доминик Уинроу, съперникът, който застанал между Антъни и първата му аматьорска титла, Молина беше учител и знаеше, че животът ще го върне в класната стая. Всъщност – за да поусилим още малко трепетът на сърцето – той беше учител на деца със специални нужди. Молина е добър, мил човек. На ринга тези качества обаче нямаше да са му от полза. Джошуа излъчваше такава заплаха както по времето на първия си шампионат за аматьори, който наблюдавах преди седем години. А в този момент пламтящият му поглед пада върху Молина.

Антъни сега беше по-едър, по-широкоплещест и с по-изваяни мускули. Притежаваше много повече сила, техниката му беше далеч по-усъвършенствана, владееше двайсетхилядна публика и всичко беше насочено срещу Молина. Под този поглед той се спихна.

Джошуа се боксираше точно както беше казал, че ще направи. Ръкавиците му бяха вдигнати високо. Ръцете прибрани до тялото, защитаваха трупа. Движеше с лекота горната си част наляво и надясно, готов да се изплъзне и да пропусне всеки удар, който идва към него. Той или ловко се отдръпваше от юмруците на Молина и ги оставяше безпомощно да удрят във въздуха, или ги отблъскваше с ръце или ръкавици.

Молина бързо се превърна в безпомощна фигура, краката му бяха твърде тежки, за да следват Джошуа, ръцете му твърде бавни, за да му навредят. За кратко в началото на втория рунд събра енергия, отблъсна гръб от въжетата, за да нанесе два удара в контраатака със задната си ръка. Но ударите бяха хаотични, едва докоснаха Джошуа. Той през цялото време беше нападал. Правият му удар с водещата ръка разбиваше защитата на Молина. С лекота замахна с лявата ръка в дълго, неудържимо кроше. Мексиканецът премигна под тежестта му, вече и без това чувстваше болка.

Джошуа завърши мача без капка милост. В третия рунд Молина отново се приближи към въжетата, Антъни настъпваше. Надвеси се над Молина, имаше пълно надмощие и в този миг, застинал във времето, той беше далеч по-едрия мъж. Извисяваше се над него, Молина почти се беше привел над сянката си. Джошуа видя пролуката и нанесе десен прав. Ударът в главата беше страховит. Върна Молина в ъгъла му, проснат на ринга, главата му беше под стълба. Джошуа остана на място, все още в бойна поза, сякаш за да засили надмощието си, и доста по-късно се оттегли в неутрален ъгъл.

Молина беше почти в безсъзнание, но някак успя да се изправи при броенето на рефера, доказателство, че има характер. Само че беше на ринга, за да понася удари, и Джошуа се насочи към него. За трети път нанесе ляво кроше, което блъсна Молина назад и го провеси върху въжетата. Свършен. Реферът спря Джошуа.