Интервюто със Сеск: Намерих щастието, щом обърнах гръб на хорските приказки
Сеск Фабрегас е още млад човек, а вече има толкова много натрупан опит, че всеки разговор с него си струва отделеното време. Полузащитникът на Челси се завръща в Испания, за да играе на новия стадион на Атлетико Мадрид „Уанда Метрополитано” в интригуващ двубой от груповата фаза на Шампионската лига. Вестник „АС” използва случая, за да обсъди със Сеск настоящето на неговия клубен отбор и уроците от всичко случило се в кариерата му досега.
- Кой е за Вас идеалният ден?
- Случи ми се съвсем наскоро. Имахме мач, но не прекарахме нощта в хотел. Събудих се у дома в сряда сутринта, заведох дъщеря си на училище, върнах се вкъщи да закусвам с жена си и малкия си син, после взех щерката по обед от школото и отидох да ям в хотела. После подготвихме мача, изиграхме го, върнах се у дома и вечерях със семейството си.
- Какво е останало от онзи 16-годишен Сеск с кичето, който малко по-рано бе пристигнал в Лондон, изпълнен с толкова голямо желание да успее?
- Много неща. Разбира се, всички се променяме, подобряваме се и се учим, трупаме нов опит, но си оставам с все същото желание, страст и жажда за победи.
- В началото Ви болеше от критиките. Как приемате сега онова, което хората мислят за Вас?
- Мисля, че открих щастието, когато престанах да чета какво говорят хората за мен. Когато си млад и си новината на деня, обръщаш внимание, тревожиш се, губиш спокойствие от хорските приказки. С минаването на годините обаче си даваш сметка, че само в рамките на 90 минути можеш да се превърнеш от най-слабия в най-силния футболист на света. Единственото съществено е всекидневният труд, отдадеността.
- Не оставате ли с усещането, че в родината Ви не Ви ценят колкото в Англия?
- Всъщност не ме интересува особено. Разбира се, на всички би ни се искало да сме оценени, ала трябва да не спирам със здравия труд, пък накрая да спрягат името ми, както сметнат за добре.
- Кого искате да впечатлите? Винаги има такава фигура: било бащата, било майката, било съпругата…
- Зависи от това на какъв етап в живота си. Днес искам да впечатлявам моя треньор и моите съотборници, да ми имат доверие – това е най-важното за мен. Останалото става все по-маловажно.
- Бихте ли казал, че в последната година сте научил повече за себе си от когато и да било преди?
- За щастие от самото начало на кариерата ми, която започнах на 16 години, в нея винаги е имало много повече положителни от отрицателни неща. Но аз съм силен. В който и отбор да съм бил, все съм бил с важна роля. Помня обаче когато се превърнах от титуляр на европейско първенство и фундаментална фигура при Жозе Моуриньо и Хуус Хидинк в Челси в част от периферията. Това, разбира се, удря по духа, по сърцето, по гордостта ти. Тогава има два пътя: да помислиш „това е добър момент да смениш обстановката” или „не, знаеш, че си най-добрият, че имаш талант и сила да играеш в този отбор, затова ще го докажеш”. Аз се спрях на втория, макар да съзнавах, че е трудният. Имах лека контузия, а отборът играеше много добре. Започнах да влизам в игра в седмия мач от серията от 13 победи. Имаше дни на огромно обезсърчение, в които се прибираш вкъщи, а ти е трудно да си дори и със собственото си семейство. Работих както никога преди. Пропуснах само един от следващите 40 мача, и то заради наказание. Да, всичко това промени донякъде кариерата ми и дори живота ми, защото има моменти, в които работиш крайно усърдно, ала не знаеш дали всъщност накрая ще имаш чакания от теб резултат.
- Какво променихте, за да убедите своя мениджър Антонио Конте да Ви има доверие?
- Не са много неща. Играя, както иска от мен. Може би той е треньорът, който ти дава най-много тактически варианти, затова тренировките са нещо фундаментално. Ако не си на 200% там, няма и да играеш. Всички трябваше да се приспособим към новия футбол и ни се получи много добре. Когато се връщах към игрови ритъм, трябваше винаги да тренирам с юношите, а щом започнах да го намирам, взех да ги изяждам с парцалите – зная, че бяха момчета на по 16-17 години, но пак ги изяждах с парцалите. В деня, в който вече не съм гладен за футбол, ще трябва да мисля за промяна на кариерата. Но още съм много далеч от това.
- След хиляди тренировки зад гърба си какво си казвате след поредната: „мале, как се изцедихме!” или „леле, колко добре си прекарах!”?
- Първото. Истината е, че никога не съм тренирал толкова интензивно в живота си, както в последната година. Физически се чувствам отлично. Този сезон не започнахме върхово заради контузии, закъснели трансфери… Това само направи предсезонната подготовка по-тежка, ала вече започваме да виждаме резултатите. Вече виждаме себе си като големия отбор от миналия сезон, растем непрекъснато.
- Какви разлики намирате между Алваро Мората и предшественика му Диего Коща?
- Диего е нападателят, с когото най-добре съм се разбирал на терена и който най-добре е съумявал да разчита моята игра. И като казвам „нападател”, не смятам например Лионел Меси за такъв. Да, с Лео имахме брутална взаимовръзка. Ако говорим обаче за чиста „деветка”, се съмнявам да има някого, с когото да съм се наслаждавал повече от взаимодействието от Диего. Той има онази брутална острота в празното пространство, бори се за всяка топка докрай. Алваро е повече лисица в наказателното поле: атакува много добре първата греда и има силен голов нюх. Изумително е да играя редом до него.
- На Коща му влезе в главата бръмбарът да се завърне в Мадрид и накрая го постигна…
- Не зная от колко време е искал да си тръгне, това само той си го знае. Единственото, което мога да кажа, е това, че откакто дойде в Челси, винаги е давал всичко от себе си, че и отгоре на това всичко. Имаше някои моменти, в които може да му е било зле, да не се е чувствал коректно третиран от някои английски медии, но показа сила и продължи да се труди усърдно, винаги стимулиран от феновете на Челси. Това той ще носи винаги в сърцето си и ми го е казвал: „Обожавах всяка от трите си години тук.” Работата е там, че в крайна сметка всеки човек сам избира своя път в живота, а точно сега той предпочете завръщане в Мадрид, където бе много щастлив. Завърна се, за да напише история за Атлетико.
- Учудвате ли се, че Маркос Алонсо не е викан в националния отбор на Испания?
- Аз не мисля, че Юлен Лопетеги не разчита нему, просто в Испания понастоящем има велики бекове. Маркос върши чудесна работа в Челси – както в началото си като типичен ляв бек, така и после в ролята на ляв бек крило. Дано да продължи в същата линия и Юлен да го повика!
- Но и Вие излизахте от състава му…
- Не помагаше това, че не играех много в началото на миналия сезон, но сега отново намерих себе си и се чувствам отлично. Ла Роха играе пак на суперниво, ала човек никога не бива да губи надеждата, желанието и силата си в преследването на завръщането в състава. Дано един ден пак да мога да изпитам щастието от онази велика награда да обличаш екипа на националния си отбор.
- Ако не бяхте футболист, какъв бихте бил? Рисувате ли? Пишете ли?
- Не, не, не, забравете – нямам време за това. Когато си млад, си играеш или си прекарваш времето с приятелчетата. Но откакто навърших 25 години и съм вече с деца, нещата се променят: хотели и пътувания, мачове на всеки три дни… Вече имам почти 800 мача, ако не се лъжа. Нямаме спирка! Предпочитам да се насладя на това докрай, а когато дойде денят да не мога повече, ще преценя какво бих могъл да открия по-нататък в живота си.
- Планирате съвместен бизнес с Жерард Пике…
- Наченали сме нещо, предстои да го обявим официални. Говорим за проекти, които ни вълнуват силно.
- Атлетико и Челси изглеждат отбори като братя по отношение на своя стил на игра…
- Подобни сме. Гоним като кучета докрай. Ще е един много изравнен мач между две големи сили. Тежка работа.
Гийем Балаге, „АС”