Как Мадрид стигна изненадващо до владичество в Европа
Сякаш бе вчера, когато в Реал Мадрид бяха вманиачени по Десетата в стремежа си да станат първият клуб с двуцифрен брой Европейски купи. А след три триумфа в последните четири години вече имат 12 на сметката си, с пет повече от най-близкия преследвач Милан и със седем повече от вечния си съперник Барселона.
Тази цифра подсказва, че „белите” са били постоянен доминатор в най-авторитетния клубен футболен турнир, ала това не е съвсем вярно. Всъщност има три периода на владичество. Първите седем купи дойдоха между 1956 и 1966 г., включително легендарната поредица от пет. Последва 32-годишна дупка до трите триумфа между 1998 и 2002 г. преди разпада на експеримента с „Лос Галактикос”, а трябваше после да се чака до 2014 г. до вдигането на мечтаната купа с нова два успеха през 2016-а и 2017-а.
Особеното при последния период обаче е, че бе постигнат по неочакван от никого начин. В голямата част от новия век Мадрид бе крайно вманиачен по суперзвездите, привличайки най-големите имена без особена мисъл и вредейки глобално на отбора. Сега обаче посоката е различна: вече виждаме все повече един „анти-Галактикос” тим в три различни посоки.
ХАРМОНИЯ
Е, нека не се преструваме, че това е отбор, съставен от отхвърляни отляво и отдясно играчи или изцяло от младоци. И Кристиано Роналдо, и Гарет Бейл дойдоха с рекордни трансфери съответно през 2009 и 2013 г., а и е трудно да открием ключов играч от състава, който да не е струвал десетки милиони евро. При все това харчовете намаляват все повече. Макар че Мадрид преди се съсредоточаваше върху купуването на следващото голямо име и после се чудеше кого да включи в отчаяна разпродажба, постоянството в стартовата единайсеторка в последните години е наистина впечатляващо.
Не повече, не и по-малко от осем футболисти взеха участие в триумфите в ШЛ през 2014, 2016 и 2017 година: защитниците Дани Карвахал, Серхио Рамос и Марсело, халфовете Лука Модрич и Иско и нападателното трио от Бейл, Роналдо и Карим Бензема. Всъщност само контузиите попречиха единайсеторките от последните два финала да са идентични. Може да се твърди също, че клубът не е привличал голямо име от лятото на 2014 г., когато купи чудесния плеймейкър Тони Кроос плюс разочаровалия Хамес Родригес и вратаря Кейлор Навас.
В следствие на това отборът е по-хармоничен от всякога. Триото напред работи гладко: недооцененият Бензема неуморно създава пространства за нахлуванията на Роналдо от позицията на ляв инсайд навътре и комбинира отлично с влизащия отдясно Бейл, който пък отваря коридори отвън за Карвахал.
В центъра Мадрид има отработени комбинации като никога преди. Кроос и Модрич са сред най-силните подавачи в Европа, като германецът разпределя методично топката във всякакви зони, а хърватинът галопира напред. В защитата Рамос и Рафаел Варан играят заедно вече шести сезон (Пепе заместваше единия от двамата в някои случаи, докато не премина в Бешикташ това лято), като капитанът има и чудесно взаимодействие с Марсело от лявата си страна. Невероятно, но факт: те двамата са съотборници вече 11-а година.
ЗИДАН И КАЗЕМИРО
Издигането на Реал Мадрид до отбор покорител се дължи до голяма степен на Каземиро – солидния, постоянен и дисциплиниран опорен халф, който позволява на по-бляскавите си съотборници повече свобода за атаки.
Проблемите на „лос меренгес” в тази зона могат да се проследят чак до предишната ера „Флорентино Перес”, когато президентът продаде легендата Клод Макелеле и отказа да му доведе заместник в момент, в който клубът точно бе докарал пореден съзидателен футболист в лицето на Дейвид Бекам. Перес каза тогава, че „Макелеле не играе добре с глава и рядко подава топката на повече от три метра”, а звездата от онзи галактически тим Зинедин Зидан отвърна пословично: „Защо да полагаме нов златен слой върху „Бентли”-то, щом губим целия двигател?!”.
Перес не обичаше дефанзивните халфове и тогава, не ги обичаше и преди две години. Рафаел Бенитес искаше да залага на Каземиро, ала президентът настоя, че в този клуб не се играе с такъв тип футболист. Това донесе бедствени последици, когато Бенитес се принуди да използва комбинацията Модрич – Кроос в двойка пивоти в центъра в Ел Класико срещу Барса на 15 ноември 2015 г. и вечният съперник нанесе съкрушително поражение насред „Сантиаго Бернабеу” – 0:4, при това без Лионел Меси. Намесата на Перес в този план на практика доведе до уволнението на Бенитес след едва половин година работа като треньор.
Какво се случи след назначението на Зидан, не е съвсем ясно, ала Каземиро изведнъж стана титуляр и Мадрид израсна главоломно. Няма голямо съмнение, че употребата му в средата на терена отслабва технически отбора (в началото му направиха път Хамес и Иско), но пък очевидно го подобрява генерално като форма и дисциплина. Бразилецът остава дълбоко в своето поле, защитава бранителите и позволява на Модрич и Кроос да играят по-високо по терена. Освен това показва все по-голям напредък в офанзивната част на играта си и вкарва ключови голове. Неговата еволюция до пълен титуляр обаче обобщава Реал Мадрид версия 2017: готовност за пожертване на звезди в името на превръщането в по-солиден отбор.
Зидан също заслужава огромна похвала за всичко свършено в последните 18 месеца. Като играч той въплъщаваше до голяма степен модела „Галактико”, ала като треньор е спокоен, сдържан и почти скучен, като вярва и в таланта на индивидуалностите, и във важността на колективната работа. Досущ като своя ментор Карло Анчелоти, той е идеалният наставник на „белите”.
СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ
Един от по-разочароващите аспекти на Реал Мадрид в последното десетилетие бе липсата на достатъчно игрови минути за младоците, но клубът днес има най-вълнуващото си младо поколение от много време насам. Все повече се загнездва усещането, че преди сигурни в титулярното си място футболисти са по-малко полезни варианти от момчетата от новата вълна.
Най-очевидният пример е Марко Асенсио. Купен за 4 млн. евро от Майорка през 2014 г., той бе преотстъпен на балеарците и на Еспаньол, преди да се завърне миналия сезон и да хване окото с представянето си най-често от пейката. Започна и новия сезон под пара: с изумителни голове и в двата мача за Суперкупата на Испания срещу Барселона, преди да добави още два срещу Валенсия в първенството.
Днес на Асенсио се гледа като на сигурен титуляр за испанския национален отбор. Той започна при лесната победа над Италия с 3:0, а и Зидан вече все по-трудно може да оправдае негово изваждане от стартовата си единайсеторка. Дриблите и далечните му удари правят смъртоносна комбинация и нищо чудно недалеч във времето Асенсио да стане първи избор за флангови нападател при „белите”, изпреварвайки и Роналдо, и Бейл. А удивителното е, че още е едва 21-годишен!
Друг на същата възраст е Дани Себайос, купен от Бетис през лятото. Той може да срещне трудности при намирането на добро количество игрови минути в центъра на полузащитата, препълнена с талант, ала говорим за всестранно развит халф, който е способен да налага контрол над играта във всякакви мачове с пасовете и включванията си в атака.
После добавяме и Лукас Васкес, който не е съвсем от младоците (на 26 е), но е продукт на клубната академия, прогресира бавно през В- и Б-отбора и днес се радва на позицията на „суперсмяна”.
Към този разговор принадлежи и Иско. Купен за доста пари от Малага преди четири години и днес на 25, той е друг от добре развитите от Мадрид футболисти и изглеждащ напълно в естествената си среда в белия екип, а не като директно натресена от друг голям клуб суперзвезда. Представянето на Иско миналия сезон накара Зидан да попромени системата си, за да намери място на халфа, а блестящият му дубъл голове срещу Италия показа, че той може, заедно с Асенсио, да осъществи най-сетне прехода на Ла Роха обратно към позицията на световна сила.
Това е и може би най-значителният момент: че бъдещето на националния тим изглежда орисано да се определя от Иско, Асенсио и евентуално Себайос. Невероятната доминация на Испания в световния футбол между 2008 и 2012 г. бе помрачена за мадридистите от зависимостта на отбора от Барселона като индивидуалности и колективна философия. Сега обаче, при наглед най-големия упадък на „блаугранас” от години, е ред на Реал Мадрид да доминира Ла Роха. Както, изглежда, и да властва в Шампионската лига.
„Лос меренгес” станаха първият отбор, защитил Европейската си купа в ерата „ШЛ”, и днес са се прицелили в хеттрик. Само други три преди това – именно Мадрид през 1950-те, а после Аякс и Байерн (Мюнхен) през 1970-те – са го постигали. Ако това поколение на „белите” триумфира отново, ще си заслужи поставянето измежду най-великите отбори в историята на европейския клубен футбол.
Майкъл Кокс, ESPN