Евроволей 2017: Първенството на изненадите

Грандиозно откриване на националния стадион във Варшава пред 65 000 души, трудно постижимо на всяко друго място по света, но не и за поляците, които за пореден път демонстрираха огромната си любов  към волейбола.Отборите:В година след Олимпийски игри някои от отборите тръгнаха да подмладяват своите състави, полагайки основите за следващия олимпийски цикъл. Други, които не взеха участие на олимпиадата го направиха година по-рано. Световната лига даде някои насоки какво да се очаква от отборите за най-важното състезание за сезона, но  както се случва в последните години изненадите са част от играта. Винаги ще се намери някой, който да пренареди целия пъзел в конфигурация, някой която най-малко може да се предположи.В първата фаза на шампионата всичко вървеше без изненада, фаворитите си вземаха своето, имаше и резултати, които не се очакваха, но пък това само повишаваше интереса към първенството.Пълният стадион във Варшава не помогна на домакините да тръгнат с победа срещу стойностен отбор като Сърбия. Повторение на сценария от световното първенство през 2014 година, тежко поражение в началото, отново срещу Сърбия и последвал триумф накрая, печелейки световната титла. Да но това беше преди три години, сега ситуацията бе коренно различна. Натоварен с очаквания, този отбор не издържа на психологическото напрежение. Още след първия мач се появиха язвителни коментари към треньорския щаб, че са проспали мача и не са привлечени най-добрите волейболисти в състава. Тази загуба поразклати крехкото самочувствие на полските волейболисти, които изгубиха първото място в групата и ги прати в двубой на елиминации. Драматичните моменти за полските волейболисти предстояха. Лесните победи срещу Естония и Финландия бяха измамни за състоянието на отбора. Сребърният  медалист от първенството в София през 2015 година. Словения се оказа непреодолимо препятствие за Полша. С резултат 0:3 без варианти домакините приключиха участие в първенството, оставяйки извън първите осем отбора в Европа. На второ домакинско европейско първенство поляците не стигат до финалната фаза. През 2013 година, когато първенството се провеждаше отново в Полша, бяха отстранени от финалната четворка от България с 3:2 гейма в "Ерго Арена", Гданск. Сега отново домакини и отново фиаско, положението е още по-тежко, сега са извън осмицата. Тежки анализи предстоят пред полските волейболни функционери.Трудно начало и за Франция, която пристигна в Полша да защитава европейската титла от София 2015. Още в първия ден от турнира претърпяха загуба от изненадата на това първенство Белгия с 2-3 гейма. Нгапет и компания изпитваха трудности на игралното поле. Това си пролича и във втория мач в групата срещу отбора на Холандия, отново пет геймова драма, този път с положителен резултат за тях.  Дали заради здравословните проблеми, които имаха французите, основни състезатели като Нгапет и Кевин Тили, които се оплакваха от контузии, дали заради разминаването на върховата спортната форма във времето (месец и малко преди това Франция спечели световната лига за втори поред път), дали заради наситеността от победи в последно време, но отборът на Лоран Тили не беше този отбор, който забавлявайки се минаваше през всички съперници по категоричен начин. За Франция първенството приключи със само един спечелен гейм срещу Чехия във фазата на плейофите и заемайки място извън първата осмица, Шампионът от София 2015 беше детрониран. Юбилейното 30-то европейско първенство щеше да има нов шампион.Още един от топ отборите Италия, бронзов медалист от първенството преди две години, приключи участие малко преди F4. В Полша видяхме една млада Италия в отсъствието на звезди от световна класа в лицето на Хуанторена и Зайцев. Пред Джанлоренцо Бленджини стоеше трудна задача да затвърди позиции. Италианците показаха солидно представяне, категорични победи с отбори под тяхното ниво като Чехия, Словакия, Турция. Препъни камъка за Джаниели и компания се оказа отборът на Белгия. Компактната група на Витал Хейнен лишиха "Скуадра адзура" от ново попадане в топ четири на стария континент, без големите си звезди, отсъстващи поради различни причини от отбора.И така в хода на шампионата извън борда се оказаха много сериозни отбори – Франция, Италия, Полша претендиращи за призово класиране във всеки турнир, в който участват.Русия, Германия, Сърбия и Белгия са отборите, които стигнаха до края.Русия – След олимпиадата в Рио предприеха редица кадрови промени. Отказаха се знакови имена, легенди като Тетюхин, Волков, Мусерский. Начело на отбора застана Сергей Шляпников, утвърдено име в руския волейбол, дългогодишен треньор на младежките формации на страната, печелил европейски и световни първенства. Бяха привлечени нови момчета, непознати за волейболната общност като Дмитрий Волков, Иля Власов, Илияс Куркаев. Интересна подробност е, че той е открил за волейбола и дал основата на играта на 80% от настоящия отбор начело с Максим Михайлов, Сергей Гранкин, Юрий Бережко и други момчета от школата на Ярослав, където Шляпников е човекът-оркестър – президент и главен-треньор. Без особени затруднения стигнаха до финала, където срещнаха коравия тим на Германия. В много оспорвана битка накрая показаха по-здрави нерви и разнообразие на атаката, което се оказа решаващо за спечелване на европейската титла. Вглеждайки се в детайли се забелязва, че за успеха на руските волейболисти допринесе дългата скамейка, с която разполагаше Шляпников. Ключова смяна беше рокадата между Гранкин и Бутко на разпределителският пост. Използваха много умело играта в центъра и при тежки моменти не разчитаха само на основния диагонал Михайлов, както беше случая с германците, където играта изцяло зависеше от представянето на Грозер. Ако приемем, че Русия е правоприемник на успехите на съветския волейбол, тогава европейските титли са 14 на брой. Но за последните 25 години това е едва втора европейска титла за Русия, след успеха през 2013 година, тогава първенството се провеждаше в Полша и Дания.Германия – исторически финал за отбора, останаха със сребърните медали. Започнаха сезона с нов треньор – Андреа Джани. Негова е заслугата за връщането в отбора на звездата Георг Гроцер, който обяви след Олимпиадата в Рио, че се отказва от националния отбор. Джани запази основното ядро на отбора – Кампа, Калиберда, Фром. Привлече един новобранец в центъра Тобиас Крик, младеж, който може да кажем е едно от откритията на първенството и започна сериозна работа. Със своя авторитет внесе спокойствие и увереност, която се отрази на резултатите. С всеки следващ мач демонстрираха все по-високо ниво. Играеха много добре във фазите блок-защита, много добре организирани и подредени. Организацията на атаката им беше разнообразна. Единствената слабост, която се забелязваше в тяхната игра беше началният удар, многото грешки на моменти ги вадеше от ритъм и им създаваше излишни главоболия. Трябва да се отбележи, че Джани стига до втори финал на европейско първенство с два различни отбора, през 2015 година изведе Словения до сребърните медали, сега това се случи с Германия, сериозен атестат за треньорските му качествата.Сърбия – сръбските волейболисти знаят как да разчитат важните моменти. Дори и когато са изгубили тежък полуфинал, на следващия ден са се събирали и са печелели бронзовите медали. Някъде се споменаваше за 8-ми бронзов медал от голямо първенство. Един единствен случай за последните 10-11 години, когато са изгубили мач за бронза беше на Световното първенство в Япония през 2006 година срещу България. Сърбия изпраща успешно първенство, имаха честта да играят пред 65 000 души на откриването на първенството (малшанс ги лиши от нов финал, водеха 2:0 на Германия, но позволиха обрат и загубиха с 2:3). Играят приятен за гледане волейбол, добре организирани. Забелязва се сериозно израстване в играта на Йовович на разпределителския пост, което се отразява положително върху всички нападатели. Доброто представяне на Лубурич като диагонал остави резерва звездата, през последните години на сърбския отбор,Александър Атанасиевич (сериозна дилема в бъдеще пред Гърбич, с двама перфектни диагонали). Трябва да се отбележи, че в последния мач срещу изненадата Белгия си личеше натрупаната умора, най-вече в крайните нападатели Ковачевич и Петрич и само по-големият опит и самочувствие им помогна да се поздравят с успех.Белгия – почти винаги на голямо първенство се появява отбор от средния ешелон и обърква сметките на големите. На първенството в София преди две години това беше отборът на Словения. Този път това беше отборът на Белгия. Белгийският волейбол бере плодовете на системата, която са създали. Клубни отбори, които участват постоянно в евротурнирите като Нолико (Маасейк) и Кнак (Рьозерале), където са съсредоточени голям брой национални състезатели, добри условия за развитие на млади таланти. Витал Хейнен вдъхна самочувствие на своите момчета, спечелиха групата с отбори като Франция, Холандия и Турция. Това директно ги изпрати на мач за влизане във финалната четворка. Там поредните белгиийски шамари отнесоха младоците на Бленджини, Италия беше разгромена с 3:0. С тази победа белгийските волейболисти за първи път в своята история се класираха за F4. Най-доброто класиране на отбора преди този шампионат е от миналия век през 1948 година, заемайки пето място от шест участващи страни. Във финалната четворка залогът беше голям и не издържаха, на полуфинала бяха прегазени от бъдещия шампион Русия с 3:0, а в мача за бронза бяха близо, водеха с 2:1 гейма, но опитът на Сърбия се оказа ключов за крайния изход на срещата 2:3. "Червените дяволи" играха приятен за окото волейбол, но за медали се изискват други умения и това ще бъде основната задача на Витал Хейнен, да научи отбора как се печелят тежки мачове.България – къде сме ние в този пъзел? Както обикновено тръгваме за призово класиране и медали, но медалите са само три на брой и ги печелят, тези които се справят най-добре през цялото време и в тренировъчния процес. За пореден път изгаснахме не навреме. Тежък и противоречив сезон за българските национали. Колеблива Световна лига, измамни резултати, които изкривяват фокуса на внимание. Това са победите срещу големи отбори Бразилия, Русия, Полша в мачове без голямо значение. Когато даден мач наистина има голям залог и стойност за класиране напред, ние го пропускаме (мачът с Аржентина от Световната лига, мачът със Сърбия от Европейското първенство). Прилично Европейско първенство, отчитайки реално качествата на отбора и постигнатите резултати, победи срещу отбори, които наистина са под нашето ниво на този етап – Испания, Финландия, Словения. С определено по-силните отбори на Русия и Сърбия изпитвахме сериозни проблеми от всякакво естество. Слаб начален удар, недобра организация на игра, неправилен подбор на състезатели. Колкото по-бързо приемем и оценим реалната стойност на нашия отбор, като организация на игра, като индивидуални технически умения, като тактическа грамотност, психическа устойчивост спрямо останалите водещи отбори, толкова по-лесно ще ни бъде занапред да приемаме получените резултати. Без да съжаляваме и да се тюхкаме как сме изпуснали даден отбор, който от 20 срещи срещу нас във важни мачове има  едва 3-4 загуби, а ние да казваме: "Можехме, тези сме ги били, изпуснахме ги!". Това е несериозно, а надценените очаквания са болезнени. Единственото ни успокоение е, че и големите не са застраховани от провали. Спортът е интересен, защото е непредвидим.Не споделям мнението на Пламен Константинов, че трябва да се иска мнението на състезателите, кой да бъде или да не бъде треньор на националния отбор. Състезателите не трябва да дават оценки за треньорите, дали стават или не стават. Този филм е игран в женския национален отбор, където през годините се е забелязвало кадруване от страна на състезателките, като са определяли съдбата на дадени треньори. Това е много порочна практика, която не води до нищо добро. Функциите на всички в този процес трябва да бъдат строго регламентирани, кой трябва да изказва мнение, кой трябва да взема решение. Единствено правомощие на  състезателите е да дават всичко, на което са способни за националния отбор и най-вече в подготовката, защото по време на състезания е късно да се търсят виновни.Николай Иванов, volleycomment.bg