“Запомнете това име”: Джорджия Балева
Джордия Балева е най-новото име в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. В нея Sportal.bg представя на читателите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Талантливата състезателка по скокове във вода е само на 16 години, но вече има зад гърба си много успехи.
Възпитаничката на треньора Георги Чобанов има в колекцията си балкански титли, както и много медали и купи от международни състезания, участничка е на европейско първенство за девойки, а в България е непобедима в последните няколко години.
НачалотоЗапочва да тренира скокове във вода преди 8-9 години, като всичко е просто щастлива случайност: “Започнахме да тренираме на басейните “Спартак” и “Червено знаме”. Там ни бяха и първите състезания.
Иначе треньорът (б.а. Георги Чобанов) дойде в училище и извика няколко деца, сред които бях и аз. Каза ни, че иска тези деца да отидат на тренировка. Аз не бях чувала нищо за този спорт до момента и ми стана любопитно какво представлява. Отидох и гледах как по-големите се въртят. Беше много интересно, стана ми много любопитно и аз също исках да пробвам.
ПлуванеПреди да се насочи към скоковете, Джорджия е опитала късмета си в плуването: “Тренирах плуване доста преди скоковете, но не се задържах много, не ми беше интересно. Може би до някаква степен плуването ми е помогнало да не ме е страх от водата.”
Първи скок от високо – мисия невъзможнаОще първите няколко тренировки треньорът ги кара да скачат от кулата, но те упорито отказват да го направят: “Той просто ни хващаше, надвесваше ни над водата и ни пускаше отгоре.”
Първи скок от 10 метра – ужас и паникаДжорджия добре помни първия си скок от 10-метровата кула: “Беше доста притеснително. Заставаш и гледаш отгоре, струва ти се, че си на 100 метра от земята. Беше много притеснително, но няма връщане от кулата.
Страхът се преодолява може би мислено, за да не се изложиш и само ти да се върнеш от всички.”
МечтиМечтите на 16-годишната Джорджия не се различават много от тези на спортистите на нейната възраст: “Искам да участвам на олимпиади, на световни първенства, на големи състезания. И да имам успехи там, а не само да отида и да ги видя. Като цяло искам да постигна нещо и за момента вървя добре.”
Скоковете във вода - в сянката на останалите спортовеТийнейджърката е съгласна с тезата, че любимият й спорт остава в сянката на останалите: “За жалост е така, не е много популярен спорт в България, нямаме и бази за тренировки.
Ние успяваме да правим нещо благодарение на треньора ни, който ни извежда на лагери в чужбина. Заради него сме направили всичко, което сме постигнали аз и другите състезатели.”
Какво я амбицира да остане в спорта?Думите й звучат малко напук, но е категорична, че основната амбиция, която я държи в спорта е, че иска да покаже на света, че успехите са възможни, дори и когато нямаш база, на която да се готвиш в родината си.
УчилищеТреньрът й е известен с отношението си както към тренировките, така и към училището. Чобанов много държи състезателите му да не изостават нито в тренировките, нито в училище. Джорджия учи в 57-мо училище (спортното на Септември) и тази година е завършила с доста прилични оценки.
Занимания в свободното времеСкачачката обича да прекарва малкото си свободно време със семейството. Оползотворява часовете за разпускане в разходки с родителите си, а понякога си остава и вкъщи, където си почива най-добре.
ПодкрепаТийнеджърката получава безрезервна подкрепа от родителите си, а може да се каже, че баща й е един от най-верните й фенове: “Имаше едно състезание в Румъния, на което баща ми беше дошъл с тениска с моя лик. Не беше от най-важните състезания, но като чели той се беше амбицирал повече от мен.
Родителите ми се притесняват, когато се контузя и започваме да ходим по лекари, магнитни резонанси.
По принцип се опитвам да не показвам много, че ме боли, че имам някакви проблеми, за да не се налага да спирам да тренирам. Не стига, че нямаме бази, а и като се наложи да спра за известно време, после ми е трудно да се върна във формата, в която принципно мога да бъда.
Не е много приятно. Заради последната травма не тренирах 6 месеца - беше ми много скучно вкъщи, идвах на басейна да ги гледам. Те се забавляват, скачат, а аз седя отстрани и ги гледам, определено не ми беше приятно само да гледам.”
След спортаДжорджия е едва на 16, но се замисля и за бъдещето си след края на своята спортна кариера. За момента плановете й са да завърши НСА и да получи диплома за треньор, за да може да продължи да се занимава с любимия си спорт.
ПриятелКазва, че време за приятел се намира, но като цяло определя времето, прекарано със семейството, за по-приятно.
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ/SPORTAL.BG