Юнайтед на Моуриньо няма душа, а вече няма и трофеи за оправдание
Огромните търговски приходи на Манчестър Юнайтед не могат да му купят душа, а именно тя липсваше на отбора на Жозе Моуриньо, когато той в края на сухия откъм трофеи сезон ставаше все по- и по-стегнат, все по- и по-разпокъсан в играта си.
Моуриньо няма и да ще да чуе за това, разбира се, ала неговият тим забрави как да се изразява на терена. Във финала за Купата на Футболната асоциация „червените дяволи” пресираха и натискаха Челси, но им липсваше вдъхновение, за да добавят последния възможен за тях трофей в състезателната година след 2-рото място в Премиър Лийг. Играта им в атака е неестествена и неубедителна.
В адската картина за феновете на Юнайтед, към спечелването на титлата от градския съперник Манчестър Сити с 19 точки преднина би се добавила и шеста Европейска купа за вечния враг Ливърпул. В подобна среда Юнайтед се нуждаеше от този трофей, за да задуши комплекса си за малоценност и да спре хората да изпадат в дрямка по време на мачовете му. Това ужасяващо видение вече се превръща в реалност.
Финалът за Купата на утешението, както мнозина нарекоха този сблъсък, постави много по-спешни въпроси към Юнайтед отколкото към Челси, където мениджърите идват и си отиват като фамозните лондонски двуетажни автобуси. „Сините” са на кръстопът, където силата им на трансферния пазар предстои да бъде изпитана, докато 20-ият финал в най-стария футболен турнир – изравнен рекорд – бе много по-важен за отбора в червено. Недоверието на Моуриньо към офанзивния футбол, така болезнен контрапункт при артистизма на Сити в същия метрополис, отблъсква модерната футболна публика.
В ерата на моменталното задоволяване на потребностите подобна скука поставя Юнайтед извън гребена на вълната, до голяма степен изолиран настрана, така че единствено трофеите са възможен отговор на тезата, че клубът е изгубил пътя си. Когато Еден Азар проби мощно през центъра и бе съборен в наказателното поле от Фил Джоунс, това послужи да напомни, че „червените дяволи” се нуждаят от повече дръзки и директни атаки, още повече че разполага в състава си с изключителни шила. Алексис Санчес, Ромелу Лукаку, Маркъс Рашфорд и Джеси Лингард имат качествата да разкъсват съперниците, но Санчес е безобиден след пристигането си, а Рашфорд е бледа сянка на онази си по-млада и безгрижна версия.
Доколко Моуриньо трябва да бъде обвиняван за сивотата на отбора си, това е тема на дебати. Да, отговорът след изоставането в резултата бе добър, ала прецизността и искрата, които сте свикнали да обвързвате с легендарните тимове от миналото на Юнайтед, просто ги нямаше. След спешната операция на най-великия мениджър в историята на клуба, роден да атакува, феновете излязоха с гигански флаг с надпис „Всеки един от нас обича Алекс Фъргюсън”.
За тима на Фърги сега въпросът е доколко привържениците гледат с добро око на това да ходят на стадиона за тази игра, на цялостното усещане около клуба. Липсва ентусиазъм за подновяването на сезонните абонаментни карти, като немалко хора изгубиха търпение заради машиналния, бездушен футбол, който е в противовес на кредото на Юнайтед.
Тук се забелязва едно противоречие. Много от привържениците на клуба са разкъсвани между онази лоялност от миналото и страха от разпад, видян в последната година на Арсен Венгер в Арсенал. По отношение на трофеи и класирания това звучи абсурдно. Под ръководството на Моуриньо тимът спечели Лига Европа и Купата на лигата през миналия сезон, а през този завърши 2-ри в Премиър Лийг пред съперници като Тотнъм, Ливърпул и Челси, макар и на 19 точки от шампиона Манчестър Сити.
Ако слушате португалеца, той е наследил от предшествениците си Луис ван Хаал и Дейвид Мойс огромна бъркотия, която се нуждае от цялостен структурен ремонт като дълготраен процес. Моуриньо очаква феновете и медиите да приемат на сляпа вяра неговите послания за този или онзи играч, който не се раздава подобаващо или не изпълнява тактическите наставления. Той иска от хората да не оспорват неговото твърдение, че у играчите от този състав на „червените дяволи” липсва футболна култура. Като част от това влизане в обяснителен режим мениджърът мина през списък от куп единици, от които не е щастлив: от Люк Шоу през Пол Погба до Антони Марсиал и Рашфорд. Любопитно е, че взетият през януари доста опитен и високо заплатен Санчес не попада под стрелите на недоволния португалец.
Подозрението е, че Юнайтед се е завъртял изцяло около оста на Моуриньо и изпълнителния директор Ед Уудуърд, която чрез неспирни трансферни сделки изсмуква огромните търговски приходи и същевременно отблъсква настрана по-старата, духовната страна на клуба. При всичките харчове за нови попълнения на Юнайтед – нетно 417 млн. паунда от 2014 г. насам, в състава продължава да няма ас като Азар, който отново влезе в ролята на тотем на своя отбор в голям момент.
При мнозина играчи на „червените дяволи” човек остава с усещането за задържане с юздите и за потиснатост. Моуриньо също усети това у Рашфорд и Лингард и опита да го поправи, пускайки в 72-рата минута Ромелу Лукаку и Марсиал. Челси обаче, и съвсем заслужено при това, оцеля.
Накрая португалецът се озова в прегръдките на Антонио Конте. Тази вражда може и да е забравена, ала в червената част на трибуните на „Уембли” феновете останаха сами с мислите си за един сезон с много механика и малко тръпка.
Цифрите ще ви кажат, че Юнайтед е там където трябва да бъде, говорим във финансов план, но нещо липсва. Второто място в лигата няма как да притъпи чувството, че този отбор е една пренавита пружина, несигурен в следващите думи или действия на своя мениджър. Духът на „червените дяволи” е заключен зад дебели стени и се нуждае отчаяно от освобождение.
Пол Хейуорд, „Дейли Телеграф”