Ефектът “Жиру” или подценяваната “златна” резерва
Когато футболният фен чуе определението “златна резерва”, пред него изплуват образите на футболисти като легендарния Оле-Гунар Солскяер и Хавиер Ернандес в периодите им в Манчестър Юнайтед, Давид Трезеге, който донесе на Франция европейската титла през 2000 г. със златния си гол на финала, и великия Патрик Клуйверт, вкарал победното попадение за Аякс срещу Милан на финала на Шампионската лига през 1995 г.Има още един футболист, който заслужава да бъде признат за златна резерва, но често остава извън полезрението на феновете - нападателят на Челси Оливие Жиру. В последния мач на лондончани - гостуването на Саутхамптън, той влезе в игра през второто полувреме и беше с основен принос за победата на тима си с два гола за крайното 3:2. Така той вече има на сметката си цели 19 шампионатни попадения в мачове, в които е стартирал като резерва. Единствено Джърмейн Дефоу има повече попадения от него във Висшата лига в това отношение - 24.
Френският таран е един от най-подценяваните футболисти както от наставниците, така и от феновете. Той е определян като тромав играч без техника заради внушителните си ръст и физика. За сметка на това играта му с глава е на много високо ниво, като центриранията към него винаги са опасни за съперниковия вратар. Не бива да се забравя и фантастичния му гол с “удара на скорпиона” срещу Кристъл Палас, който му донесе наградата “Ференц Пушкаш” за гол на годината през 2017-а.
Кариерата на Жиру започва във френския Гренобъл и продължава в Истр и Тур преди да дойде сезонът на живота му в Монпелие - 2011/12, когато става не само шампион на Франция, но и голмайстор на Лига 1 с 21 гола в 36 мача. Това е първа титла за Монпелие в историята на клуба, а нападателят привлича вниманието на редица по-големи отбори.
Така през юни 2012 г. Арсенал го купува за предполагаемата сума от едва 9,6 млн. паунда. В първия си сезон при “артилеристите” Жиру в повечето срещи е титуляр, като си партнира с Лукас Подолски и Тио Уолкът и отбелязва приличните 17 гола в 47 двубоя. Втората му кампания на “Емиратс” е още по-успешна - 36 мача като титуляр в първенството и 22 попадения във всички турнири. Така той става голмайстор номер 1 на клуба за 2013/14.
В следващите два сезона обаче, като следствие от идването на Алексис Санчес, появите му като титуляр започват да намаляват. Резултатността му обаче остава висока - общо 43 гола през 2014/15 и 2015/16, голяма част от които като резерва. Сезон 2016/17 също е тежък за него - едва 17 мача като титуляр и 23 влизания от резервната скамейка във всички турнири. Това не му пречи да забие 16 гола.
През есента на 2017/2018, в конкуренцията на Александре Лаказет, той рядко получава поле за изява. Така идва зимният трансферен прозорец и за да може Арсенал да привлече Пиер-Емерик Обамеянг, клубът продава французина на конкурента си Челси. Самият нападател не е настоявал за трансфер и никога не е възнегодувал публично от липсата на игрово време. Феновете на “топчиите” също останаха разочаровани от продажбата на ценната си резерва.
Въпреки слабата форма на Алваро Мората, френският национал е резерва и в новия си клуб, тъй като когато не играе испанецът, Антонио Конте разчита на Еден Азар, който обаче е атакуващ халф, а не централен нападател. В събота Жиру за пореден път доказа колко важен играч е за всеки отбор, в който е играл, дори и да е бил резерва в повечето мачове. Тогава той не само вкара първите си попадения за Челси, но и чрез тях “сините” осъществиха обрат от 0:2 до 3:2 във Висшата лига за първи път от 2002 г., когато го правят и срещу Чарлтън.
Със сигурност това няма да е последният случай, в който Оливие Жиру носи победата на своя тим след като се е появил в игра като резерва.
КАЛОЯН АНТОНОВ