Болт искал да подари олимпийското си злато от Рио на доктор Мюлер-Волфарт
Докторът на футболния Байерн (Мюнхен) Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт е имал ключова роля да изправи на крака Юсейн Болт преди финала на 100 метра на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. В своята автобиография 75-годишният специалист определи този момент като най-голямото предизвикателство в дългогодишната си кариера. “Имахме само три дни. Кацнах в Рио във вторник и Юсейн трябваше да бяга финал в събота. Но имах добро чувство по време на лечението, усещайки, че всяка инжекция е поставена в точния момент”, пише Мюлер-Волфарт.
След като докторът помолил ямайския спринтьор да стане и да направи няколко крачки, Болт казал: “Уцели точката”, визирайки, че Мюлер-Волфарт е открил правилната точка във вената на Болт.
В деня на финала на 100 м Болт се обажда на лекаря да му каже, че има мускулни проблеми, но Мюлер-Волфарт му казал, че това е нормално и болката ще изчезне след 48 часа.
“Юсейн, движи се, просто се движи - болката ще намалява от час на час и накрая ще изчезне”, са били думите на Мюлер-Волфарт.
Два часа по-късно мениджърът на Болт - Рики Симс, се обажда на доктора и му казва: “Мюл, Юсейн ти се доверява напълно. Ще бяга довечера.”
Мюлер-Волфарт пише също така, че никой друг спортист не е показвал по толкова явен начин своята благодарност, както го е направил Болт.
“Той ми подари известните си златни шпайкове, с които подобри световния рекорд на 100 м през 2009 г. Той също искаше да ми даде своя олимпийски медал от Рио.”
Докторът обаче се обърнал към Болт с думите: “Задръж своя медал, спечелил си го”. Болт все пак се отплаща на лекаря, като му прави колаж в рамка с победната тениска, който е надписан за “най-добрия доктор”.
Всъщност в книгата германският специалист описва, че е започнал дългогодишната си работа с Болт “лятото на 2002 г., когато срамежливият 16-годишен ямаец се е появил с болки в гръбначния стълб”.
Тогава Симс пита Мюлер-Волфарт дали е в състояние да продължи да работи с Болт по време на атлетическата му кариера.
“Той може да продължи да тренира, но аз ще поема отговорност върху тези условия. Трябва да останем в постоянна връзка, той редовно да идва до Мюнхен и да се информирам, когато има проблеми”, спомня си Мюлер-Волфарт.
“Изминаха 14 години и Юсейн Болт стана приятел и член на моето семейство - много повече от просто пациент. Спомням си точно как той влезе в сърцето ми в този ден, когато беше операцията. На първата ни среща очевидно не можех да си представя, че той ще стане най-добрият спринтьор в историята. Всеки път, когато се срещахме, той ме прегръщаше сякаш може да е за последен път.”