Отборът, който спи заедно, е устремен към поредния олимпийски връх

Норвегия има една от най-малките делегации в алпийските ски в Световната купа, а и разполага само с 2.5 милиона мъжко население, от което да подбере своите представители. И въпреки това норвежците доминират на Зимните олимпийски игри отново. Аксел Лунд Свиндал и Шетил Янсруд спечелиха златен и сребърен медал в спускането в ПьонгЧанг 2018. Трима състезатели пък са в топ 4 на временното класиране (в момента) в Световната купа и са фаворити за оставащите медали, които трябва да се разпределят на Игрите.В епоха, в която всеки спортист от световна класа изглежда вглъбен в стремежа да набере повече популярност в социалните мрежи, норвежците имат съвсем различен подход по пътя към успехите. Става въпрос за смесица от скромност, толерантност и уважение - плюс споделяне на огромен брой обяди и вечери по време на натоварения график, който ги провокира да прекарват заедно около 250 дни годишно. Колегиалното отношение е такова, че понякога дори споделят леглата си.“Вярваме, че няма нужда и няма оправдание да се държиш като простак с другите, за да си успешен спортист”, коментира Янсруд, който е олимпийски шампион в Супер-Г от Сочи 2014. “Затова няма такова арогантно отношение в нашия лагер, всеки се разбира с всички.”Също така едно от основните правила в норвежкия екип е да няма звезди и всички да получават равнопоставеност - нищо че Янсруд и Свиндал заедно имат 18 медала от Зимните олимпийски игри и световни първенства.Един от по-младите в отбора Александър Аамод Шилде си признава, че още държи плакат на Свиндал в стаята си, но съотборниците му никога не са го карали да се чувства като новобранец или недостатъчно опитен младок. Той е 13-и в Световната купа и е един от шестимата норвежци в топ 30.Друга причина за хармонията в екипа е максимата, че хората си говорят един с друг, а не един за друг. Друг “закон” гласи, че петък вечер е вечер за такос. Това е национална традиция в Норвегия, която скиорите спазват, независимо в коя точка на света се намират, като често присъстват съпругите и приятелките на състезателите.Голям шампион като Янсруд разбира, че за да си дълго време в елита на спорта, не можеш да обичаш само победите, защото това чувство няма да ти е достатъчно. Отборният дух и приятелските отношения също са основен източник на удовлетворение и наслада, защото в противен случай няма да си доволен извън пистата и това ще се отрази на нея.Основоположници на въпросната отборна хармония са две от легендите на норвежките алпийски ски - Ласе Шус и Шетил Андре Аамод, които помежду си имат 36 медала от олимпийски игри и световни първенства между 1992 и 2004 година.“Те ми казаха, че това не е отбор от НБА или нещо такова, няма как да бъдеш пратен в друг клуб, тук си, с тези хора, за цял живот. Те ни обучиха на култура на обединение и ние трябваше да я ценим и пазим, а и да я препредаваме”, спомня си Свиндал.“Обикновено не отсядаме в 5-звездни хотели и единичните стаи са рядкост и лукс. Много често двама мъже трябва да делят двойна стая с единични легла, а понякога и просто с една спалня. Само че не мисля, че е толкова голяма работа”, споделя Лейф Кристиан Нестволд-Хауген, който вече десет години е в отбора. “Често спорим по теми, които може и да не са ни много ясни, но просто държим да изкажем мнението си и да оборваме аргументите на другите. Но само толкова - не си крещим и не се караме”, допълва Нестволд-Хауген, който е 23-и в Световната купа.Норвежците се справят успешно с проблемите, които може да нарушат хармонията - като този от началото на 2016 година, когато Хенрик Кристофершен бе скаран с федерацията заради стремеж към индивидуален спонсорски договор. Това се случи и преди началото на настоящия сезон, но и двата случая 23-годишната звезда направи компромис и не предаде съотборниците си, съгласявайки се на равнопоставено с тях отношение.И така този хармоничен екип е устремен към поредния комплект медали от Зимни Олимпийски игри… Материалът е базиран на фичър в New York Times