Байерн натиска Хайнкес да остане, но добър ход ли е това
„Футболът е колективен спорт. Не можеш да си егоист и да преследваш само личните си цели”, каза тази седмица Юп Хайнкес. Тези стрели бяха насочени към желаещия да напусне Борусия (Дортмунд) нападател Пиер-Емерик Обамеянг, ала със същия успех можеха да изстреляни и към собствените работодатели на специалиста. Защото шефовете на Байерн (Мюнхен) действат напълно егоистично в последните седмици, опитвайки се да накарат 72-годишния треньор да удължи работата си отвъд този сезон в противовес на неговата по-добра преценка.
Хайнкес каза пред журналисти, че отговорът му е „не” и това ще си остане така „дори ако ми направят стойка на ръце”. Ръководителите на клуба Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге обаче не желаят и да чуят. Те са твърдо решени да променят становището на наставника, като комплимент по комплимент бавно и полека пробиват твърдата му броня, включвайки в заверата играчите и журналистите. Стратегията на клуба е очевидна от началото на годината, но това не иде да рече, че няма да сработи в крайна сметка: там вярват, че Хайнкес се чувства желан и същевременно отчаяно нужен предвид липсата на достойна алтернатива, поради което ще отвърне на зова за помощ.
Поне второто не подлежи на съмнение. Подновеното ухажване от Байерн точно отразява липсата на добри варианти за наследник на опитния специалист. Хьонес и Румениге не постигат съгласие за предпочитан кандидат за треньорския пост. Единственият, когото и двамата биха назначили начаса, е Юрген Клоп, ала той няма да бъде наличен през лятото.
Никой не може да укорява даден клуб, задето е толкова щастлив със своя треньор, че иска да го спре да напусне в края на сезона – това е диаметрално противоположно на обичайната динамика във футбола. В офанзивата на Байерн в случая обаче има една по-тъмна и донякъде безмилостна страна.
Трябва да се помни, че Хайнкес взе решение през септември 2012 г. да напусне поста след сезон 2012/13 – доста преди Байерн да си осигури услугите на Джосеп Гуардиола и преди историческия требъл, намеквайки, че семейството му е поискало от него да се оттегли от хиперстресиращия живот за треньора в най-големия футболен отбор в Германия. При завръщането си от оттеглянето в края на септември 2017 г. Хайнкес отново подчерта, че съпругата му, дъщеря му (и немската му овчарка Кандо) го чакат обратно при тях през месец май.
Опитите на Байерн да го разубеди не просто са в противовес на прочувствените уверения на наставника към неговото семейство, а и подсилват подозрението, че не е сигурно, че клубът знае кое е в негов интерес. Никой не може да знае дали духът на хармония, възцарил се на „Забенер Щрасе” след завръщането на легендарния треньор, ще може да се задържи още един сезон. Дали той е готов да се натовари със стреса от нуждата да спечели две от три купи в една допълнителна година работа?
Хайнкес, достоен и изобщо немотивиран от парите мъж, с право ще да се чуди каква би била ползата му. Изглежда като да има повече какво да губи, ако продължи да седи на пейката, докато навърши 73 години. В кой момент щастливата връзка започва да се превръща в западаща?
Отвъд моралните въпроси, няма да е лесно да се „продаде” на Хайнкес проекта „Байерн 2018/19”. Като отбор баварците по ирония на съдбата все още така и не могат да отбележат значителен напредък от шаблона на Хайнкес от 2013 година – нито по отношение на тактика, нито по отношение на персонал. Свеж полъх – плод или на нови треньорски идеи, или на големи трансфери – е отчаяно нужен.
Нещо повече: изглежда, че само малко вероятна серия от обстоятелства може да помогне на каузата на Байерн да обвърже за още време Хайнкес. Ако той някак си направи по чудо втори требъл и влезе в клубната история като най-успешния треньор на баварците, оставане за още един сезон би било лишено от всякакъв смисъл. И обратното: ако дойде убедително ранно отпадане от Шампионската лига – единствения турнир от значение за клуба, това би оставило малка мотивация да направи още един опит за спечелване на най-ценния трофей.
Ако Хайнкес и Байерн наистина ще продължат отношенията си, им трябва сезон в Европа на принципа на Златокоска от приказката за трите мечки: нищо твърде добро, нищо твърде лошо.
Всичко това сочи, че задачата на шефовете е от тежка по-тежка, ала конкретно Хьонес няма да се уплаши от размера на предизвикателството. Той вярва, че Хайнкес в крайна сметка няма да може да откаже молбата на близък приятел и на клуба, който на практика възкреси треньорската му кариера, като го назначи през 2009 г. за временен заместник на уволнения набързо Юрген Клинсман.
Силата на Хьонес да убеждава също не е за подценяване. Когато Михаел Балак остави своя договор да изтече преди преминаването си в Челси през 2006 г., в един етап отказа да води преговори лице-в-лице със своя шеф. Просто защото беше твърде разтревожен, че накрая Хьонес може и да го убеди да остане.
Рафаел Хьонигщайн, ESPN