Симулации, речи, бойкоти: трансферът на Коутиньо „от кухнята”
В стилистиката на „Туин Пийкс” можем да кажем: „Случва се отново.” Нямайте съмнение, че в следващите дни ще се нагледате, наслушате и начетете на свалящи маските разкрития; разкрития за истинската същност на Филипе Коутиньо, които ще ви накарат да си помислите: „Леле, радвам се, че си тръгна – по-добре без него!”. Всъщност е истина това, че бразилецът не е онзи ангел, в каквато светлина Ливърпул вероятно повече от всеки друг клуб се стараеше да го покаже при всяко ново преподписване на договора му в годините. Коутиньо е далеч по-сериозен като характер от онова винаги топло усмихващо се детенце от Рио де Жанейро.
Изглежда значимо това, че докато миналото лято Фенуей Спортс Груп (ФСГ) публикуваше опровержения за предстоящо преминаване на играча в Барселона, сега обяснението защо в крайна сметка трансферът се случи бе оставено на мениджъра на „червените” Юрген Клоп. И ето къде се крие ключът в комюникето на германеца в официалния уебсайт на клуба от събота: „Филипе беше много настоятелен към мен, собствениците и дори съотборниците си, че отчаяно иска този трансфер.” Ключовата дума е „съотборници”.
Футболистите на Ливърпул се готвеха да излязат на тренировка на Мелууд в един августовски ден м.г., когато Коутиньо влезе в съблекалнята с изражение на своето лице, което казваше, че може би не е нужно да обяснява пред целия състав намерението си да напусне… и все пак го стори. Само той знае дали това решение е било взето от самоувереност или от отчаяние, ала в крайна сметка му навреди, защото допринесе за затвърждаването на позицията на Ливърпул срещу продажбата му.
Клубът отхвърли всяка от офертите на Барселона в онзи момент. Ако този играч бе получил своето, други щяха да знаят как да процедират, ако решат да си тръгнат: предизвикай буря и желанията ти са изпълнени. От ФСГ към онзи момент бяха излезли публично с изявление, че футболистът няма да бъде освободен. Отстъпването от тази позиция би дала повод за протести срещу американските собственици, както посочи Джейми Карагър. Нищо чудно кредитът на доверие към ФСГ да бе изчерпан напълно и завинаги.
Както разкрихме през септември в „Индипендънт”, Коутиньо се оплака от болки в гърба и когато скенерът не разкри никакъв проблем с него, от клуба решиха като по-добър вариант да се представи за пред публиката версията с контузията. Така се направи опит да се ограничи огромното съсредоточаване на внимание върху държанието на бразилеца, застрашаващо спокойствието на отбора на старта на сезона.
Коутиньо обаче така или иначе вече бе поставил в неудобно положение Клоп, който слага хармонията и доверието между всички в клуба над таланта и статута на всяка една отделна единица. Футболните клубове предлагат трудова среда като във всеки друг бизнес и когато някой член от екипа на висок глас изяви желание вече да не е част от него и се скатава, това настроение се разпространява много бързо и продуктивността спада. Други хора от екипа – приятелите на бунтаря, също могат да бъдат разклатени.
В тесен кръг Клоп тогава не бе против продажбата на звездата и продължаването напред начисто. Него не го е страх от този процес, след като в Борусия (Дортмунд) в поредни лета остави да си тръгнат асове на отбора като Нури Шахин към Реал Мадрид, Шинджи Кагава към Манчестър Юнайтед, Марио Гьотце и Роберт Левандовски към Байерн (Мюнхен). Германецът твърдо вярва, че винаги има решение, както и че няма невъзможен за заместване играч, ако треньорът е търпелив и има доверието на хората над него в управата, помагащи му в нужното време да премери своите действия. В Ливърпул може да е напълно сигурен, че е така.
Напускането на Коутиньо обаче води със себе си и огромно напрежение върху Клоп: от привържениците на Ливърпул, от привържениците на съперниковите отбори, от традиционните медии, от социалните медии. Той вероятно ще си спомни как успешно замести Шахин с Илкай Гюндоган и Гьотце с Хенрих Мхитарян и всичко беше наред, но 12 месеца след като се провали с Чиро Имобиле, заместника на напусналия към големия враг от Мюнхен Левандовски, вече не бе на работата си в Дортмунд.
Вероятно в никой спорт не се правят толкова нездравословни сравнения, колкото във футбола, и не се представят приличащи си случаи като абсолютни паралели само защото средата между тях е донякъде сравнима.
Клоп трябва да е наясно с единствените по рода си очаквания в Ливърпул. Кой друг клуб в световния футбол е доминирал на домашната и континенталната сцена, а после е чакал 28 години за шампионска титла на страната си? Борусия (Дортмунд) светкавично се срина финансово, ала бе спечелил Бундеслигата шест години преди идването на Клоп. До напускането на Шахин през 2011 г. отборът вече бе станал отново шампион и така доверието към треньора беше тотално. В Ливърпул той е вече повече от две години и, въпреки очевидния напредък под неговото ръководство, все още не е спечелил нито един трофей, а раздялата с Коутиньо намалява шансовете това да се промени този сезон.
В конкретния случай може човек да се изкуши да си помисли, че този трансфер разбива възприятието, че всички футболисти искат да работят с Клоп, ала всъщност то а приори никога не е било абсолютна истина: само вижте случилото се разотиване на асове в Дортмунд. Трябва обаче да се знае, че съвременният футболист е винаги готов да отиде на ново място, да опита ново изживяване с друг футбол. От гледна точка на Коутиньо четирите години и половина, прекарани в голям клуб без никакви трофеи насреща, са сами по себе си справедлива причина да се огледа за други дестинации.
Така че сега това как и колко бързо Клоп ще замени бразилеца може да определи дали развитието на отбора под негово ръководство ще продължи. Следващите му ходове дори могат да определят цялата му ера на „Анфийлд”.
Може да бъде опасно човек да се обръща назад в търсене на отговори и напомняния как нещата трябва да се правят в настоящето, ала когато Ливърпул бе най-големият отбор в Европа, успехът му се коренеше в умението на купува и продава ефикасно. Макар че този процес днес е далеч по-труден и сложен, защото има все по-малко необърнати камъни на пазара, тази теория остава валидна. Винаги дължината на времевия период, в който клубовете запазват добрите си играчи, е определяла и ще определя какво се случва на терена.
Йън Ръш стана най-великият голмайстор в историята на Ливърпул, но през 1983 г. искаше да отиде в Наполи, когато бе получена оферта от 5 млн. паунда за мърсисайдския клуб и (така се говори) шесткратно увеличение на заплатата на нападателя. Мениджърът Боб Пейзли и президентът Джон Смит обаче отсякоха: „Не!”. Ръш после не говорил на Смит три месеца, ала все пак вкара 49 гола същия сезон. Четири години по-късно щеше да напусне към Ювентус, но само под условията на мърсисайдския клуб.
В крайна сметка точно в тази позиция Ливърпул ще трябва да се върне, ако иска да се радва на устойчиви във времето успехи, а не на инцидентни фанфари: позиция, от която оформя пазара, а не в която просто реагира.
Саймън Хюз, „Индипендънт”