Подаръците и смените посяха съмненията у Реал Мадрид
Лято е, август месец, дни за мисли повече за други неща, но на „Сантиаго Бернабеу” има работа да се върши, още повече след неочакваната случка по-малко от четвърт час преди свършека на редовното време на мача за Суперкупата на Европа. Един ненужен подарък от Марсело в ситуация наглед безопасна изпълни със съмнения Реал Мадрид и вдъхна увереност на Атлетико Мадрид, който остава верен на своето кредо, но вече способен да върви по познатия си път с по-добри играчи – нещо, което не могат да кажат „белите”. Работа има да се върши от тях и в кабинетите, и на пейката.
До този гаф на бразилския ляв бек (не единствен за отбора на Юлен Лопетеги, зает с подаряването на голове на тима на Диего Симеоне) „лос меренгес” изглеждаха като да държат всичко под контрол и малцина отваряха дума за онези, които ги няма вече, или онези, които не са дошли. От този момент насетне обаче, още повече след головете на Саул и Коке, съмненията избуяха с пълна сила и всички започнаха да се оглеждат за онова мистично ново попълнение, което така и не се появи на „Бернабеу” това лято. Дали централен защитник, дали нападател, дали ляв бек… фактът е, че Суперкупата беше изпит, на който Реал Мадрид беше скъсан и показа, че има върху какво да се труди. Защото не само ръководителите на клуба, а и Лопетеги не се оказаха на нужното ниво.
Ето, Гарет Бейл създаваше хаос сред защитниците на Атлети и господстваше в своите зони. Чувстваше се уютно със създаващия му пространства Марко Асенсио, а също и с рисуващия извеждащи подавания Иско, а старши треньорът изненадващо смени и единия, и другия, оставяйки уелсеца сиротен на игрището. Бейл бе впоследствие изолиран, престана да бъде постоянната заплаха отпреди това и Симеоне можа спокойно да промени фланга на действие на Тома Льомар.
Неприятното след този развой е, че всъщност Реал Мадрид в продължение на много минути отново бе играл като отбор и колектив след толкова години на разчитане на индивидуалния блясък. Всички пресираха, топката се движеше бързо по хоризонталата, вертикалата и диагоналите, но непрестанните грешки и загубата на футболна „тежест” след смените на Лопетеги – макар и вероятно заради недостигната оптимална физическа кондиция на влезлите – оставиха „белите” без шанс да реагират на получените удари, като изключим финалния натиск при вече явно решен спор.
Не се съмнявайте, че оттук до затварянето на трансферния прозорец след малко повече от две седмици спекулациите около възможни нови попълнения ще се завърнат с пълна сила. Но макар резултатът да е факт и да удря по духа на мадридистите, също толкова вярно е, че в продължение на един час отборът показа добро поведение и игра. Все пак властващото усещане, оставено от този първи официален мач за сезона, е за наличие на по-малко първична материя отпреди и за прекалено успокоение у някои играчи.
Мачът за Суперкупата бе предвиден да послужи за калибровка на формата на тима и за преценяване на нуждата от подсилване на състава. Лопетеги, знае се, натиска за попълнения. Той преди Талин бе поискал „деветка” и централен защитник, ала ръководителите на клуба не изглеждат много решени да му изпълнят желанието. Може би ако Хетафе стресне европървенеца, нещата ще се променят, но фактът е, че историята на новата ера след Кристиано Роналдо не започна добре за Мадрид: първа загуба на голям международен финал от цели 18 години насам, и то срещу съседа – онзи съперник, когото Флорентино Перес иска непрекъснато да побеждава където и да е.
Атлетико от своя страна се показа по типичния за себе си начин: с добре изучени и изпълнени задачи, с никога несвалян гард, но вече и с бонус екстра качество. Смените, след подсилването на състава това лято, му дадоха свежест и жизненоважна глътка въздух, с което вятърът задуха в обратната посока в Талин. Накрая Диего Годин вдигна над главата си трофея, който ознаменува края на старото проклятие за „рохибланкос” да падат при всяка своя европейска среща с градския съперник. Предзнаменованията за Атлети са само добри.
Хосе Феликс Диас, „Марка”