Европейският медалист Валентин Андреев: Хвърлям чук от 3-годишен

Валентин Андреев се доказа като една от младите звезди на българската лека атлетика. Талантът от Балчик завоюва сребърен медал от европейското първенство за юноши до 18 г. в Дьор (Унг). Той прати уреда на 81,41 м. Титлата спечели Михаил Кохан (Укр) с 87,82 м.

16-годишният Андреев нямаше време за почивка. Националният рекордьор във всички възрасти при подрастващите веднага замина за следващото изпитание. Чукохвъргачът намери време, за да разкаже за емоциите около европейското първенство специално за читателите на "България Днес".

- Валентин, първи голям трофей за вас. Очаквахте ли толкова добър резултат?

- Състезанието беше едно от най-вълнуващите. Изключително съм щастлив от резултата и медала. Това беше и целта. Винаги може да се иска повече. Трудно беше да се боря за златото. Шампионът Михаил Кохан е много добър технически. Хубаво е да трупам опит срещу подобни конкуренти. Надявам се да бъдем на едно ниво за младежката олимпиадата в Буенос Айрес, за да се борим за златното отличие.

- Вече съм в Тампере, Финландия. Точно отивам на стадиона. Отново ще се срещнем с Михаил Кохан. Целта ми е да вляза на финал. Ако се случи, ще гоня по-добри постижения. Ще бъде трудно, защото чукът е по-тежък. Съперниците са с по три години по-възрастни от мен. Няма как да гоня медали, както на европейското.

- Младежката олимпиада в Буенос Айрес. Надявам се там да съм във върхова форма. Вече се класирах за състезанието. Само 10 човека от Европа ще участват. Шампионатът в Унгария беше квалификация, която преминах. Желанието ми е да постигна още по-добър резултат.

- Започнали сте да тренирате само на 3 години хвърляне на чук. Помните ли как се случи?

- Доста често моят баща и треньор Андриан ми е разказвал случката. Имало е и снимки. Когато съм бил малък, много съм искал да гледам как големите хвърлят чук. Бил съм доста палав. Татко не ме е вземал на стадиона, но въпреки това съм ходел. Помня как вземах големите чукове по пет килограма и ги дърпах. Тогава съм тежал и аз горе-долу толкова. Баща ми взел 10-литрова бутилка за вода. Сложил вътре няколко камъчета. Подал ми е дръжката и аз съм започнал да правя движения, за да се зарадвам. Така започнало всичко.

- По цял ден сте заедно с вашия баща и треньор. Не си ли омръзвате?

- Изкарваме по 3-4 часа на ден. През другото време или съм с моите приятели, или ходя някъде. Не обичам да седя вкъщи. Затова не се засичаме. Не сме си омръзнали и предполагам, че няма да се случи. По-лесно е да се тренира с него. Разбираме се, защото мога да бъда откровен.

- Какво още ви е необходимо, за да подобрите вашите умения и резултати?

- Важното е да имам желание да тренирам и да се състезавам. Точно в момента то е огромно, защото сме в разгара на сезона. Нужно е да съм по-концентриран. Да не се притеснявам и да набера опит.

- Има ли конкуренция в България във вашата дисциплина?

- Не сме толкова много, защото чукът е трудна дисциплина. Изисква доста занимания. Но на състезания е забавно. Ходим от нашия отбор заедно и се подкрепяме. Точно тогава идват добрите резултати, защото е весело.

- Чукът е смятан за една от най-опасните дисциплини. Имали ли сте любопитни случки и инциденти?

- Случвало се е. В нашия отбор всичко е започнало от един асфалт. Там се е въртяло и се е хвърляло на поляната. При желание се намира начин. Когато баща ми се мести в Балчик, се е готвел на излива плоча с бетон. По този начин като атлет е тръгнал Здравко Димитров, който вече има собствена група ученици в нашия клуб. Сега имаме най-добрата база за хвърляне на чук в България. Дори всяка година правим турнир "Дионисополис". Събират се почти всички хвъргачи от България. Това е едно от любимите ми състезания.

- Имате ли желание да се развивате и в други хвърляния?

- Тласкам и гюле. Национален шампион съм за зимата и лятото. Освен това съм рекордьор на момчета до 16 г. Имам и четвърто място на балканиадата в Турция. Искам да се концентрирам максимално върху едната дисциплина, за да дам всичко за чука, защото от малък мечтая за това.