С Абидал в Барса най-сетне замирисва на стратегия
Няма кой да оспори това: напускането на Неймар остави кървяща гнойна рана в организма на Барселона. Като всеки катарзис обаче може да се окаже, че именно тази първоначално нетърпима болка от поруганата чест и предаденото доверие е, макар и с леко закъснение и минаване през панически реакции, катализаторът за напипване на някакво стратегическо мислене. Започна да добива очертания някакъв план за действие, който, по подобие на периода на Жоан Лапорта след Жоан Гаспарт, да може да върне на правия път хаотично управлявания години наред каталански клуб.
Барса е истинска машина за харчене на пари след раздялата с бразилеца, заминал си за едно щракване на пръстите време след плащането от Пари Сен Жермен на неустойката за разтрогване на договора му с „лос асулграна”. С платените 75 млн. евро плюс 11 милиона бонуси за Френки де Йонг от Аякс общата сума на разходите за нови играчи в последните две години нарасна до покъртителните €618,47 млн. при приходи от продадени в размер на €386,25 млн. за периода (€222 млн. само от Неймар плюс добри постъпления от Паулиньо, Йери Мина, Люка Динь и Пако Алкасер).
Това прави -232,22 млн. евро нетния баланс за последните два сезона, като включим и Де Йонг. Според неписаните правила в Кан Барса всяко лято има предвидени по твърдо 60 млн. евро за нови попълнения плюс каквото се изкара от продажби. Ако това продължава да важи, клубът не би имал средства за вложение в следващия трансферен прозорец и дори вече е на минус от близо €40 млн. предвид уредената покупка на многообещаващия централен бранител Жан-Клер Тодибо от Тулуза.
Като добавим и предстоящото удължаване на договора на Жорди Алба (друг е въпросът, че настоящият изтича, когато левият бек ще е на 31 години, което води до съмнения в разумността на подобен ход), Барса ще трябва да продава, за да купува още. А нужда има, защото настъпи моментът да се намери наследник на Луис Суарес, чието ниво на представяне едва ли ще продължи на същата висота по-дълго от през следващия сезон, след чийто край ще е на 33 години. Смяната на старата гвардия великани – освен Суарес, недалеч от футболния си край са още Жерард Пике, Серхио Бускетс и, колкото и днес това да е немислимо, Лионел Меси – е стратегическата топ задача на техническия секретариат на Барса.
Именно тези четири легенди са и най-високо платените фигури в отбора, а менажирането на перо „заплати” в бюджета е дейността, която ще определи бъдещето на ерата „Бартомеу” в Барса. За финансовата 2017/18 г. възнагражденията на играчите на отбора са били зашеметяващите 487 млн. евро, с €92 млн. над следващия Реал Мадрид, и са „изяли” цели 70% от оборота на клуба. Това гласят данните на уважавания блог за футболни финанси Swiss Ramble, докато според тези на УЕФА цифрите са съответно 378 млн. евро и 58% от оборота (там обаче работят с официална статистика от клубовете, така че не се включват прикрити начини за изплащане на доходи като например имидж права и различни бонуси).
Споменатата стара гвардия от Меси, Пике, Бускетс и Суарес гълта най-много пари, следвани от Коутиньо и Юмтити, после и от Дембеле, Тер Стеген и Ракитич, от юни и Де Йонг, а както вече бе споменато, предстои и евентуално решение за скъпо подновяване на договора на Алба.
Очакваната покупка на наследник на Суарес и евентуално на Пике (набелязан е Матейс де Лихт, желан обаче и от почти всички европейски грандове) може съвсем да натовари бюджета на клуба, тъй че няма да е чудно да се потърси изгодна продажба на скъпи активи като Ракитич и дори може би Коутиньо, който носи огромни амортизационни разходи откъм трансферна сума и заплата, а бъдещето му на терена е неясно предвид невъзможността да играе в халфовата линия и отнемането на мястото му в атакуващата от изригналия Дембеле. Други като Рафиня, Денис Суарес, Артуро Видал, Малком, Алейш Видал и Андре Гомеш също могат да помогнат да се понапълни касата.
Затова и при успех на чистката и при повече разум в скаутирането (осигуряване на адекватни наследници на Суарес и Пике след успеха с евентуалния наследник на Бускетс) и вземането на решения за подновени договори (като в случая със застаряващия Алба) клубът може това лято да постави стабилно основата на устойчиво развитие в средно- и дългосрочен план. Това би било огромна заслуга на дошлия през юли м.г. Ерик Абидал, който вече направи първите стъпки към стабилизиране на курса след паническите покупки след раздялата с Неймар и фиаското в преследването на Антоан Гризман.
Барса има няколко осигурени фундамента на отбора за идните поне шест-седем години в лицето на Марк-Андре тер Стеген, Юмтити, Де Йонг, Артур и Дембеле (ако французинът, разбира се, продължи да е дисциплиниран като в последно време и мисли само за футбол). В случай че към тях през лятото се добавят Де Лихт и топ талант, който да се учи от Суарес и да го наследи, ядрото ще е осигурено задълго напред и ще остане единствено да се изготви план за живота след Меси, за да бъде развитието плавно и бъдещето спокойно. Също и да се избере подходящ наследник на Ернесто Валверде, който да върне старото ДНК-Барса в играта с изумителната поне на хартия средна линия от професор Бускетс, Де Йонг и Артур и резерв от младите дарования Пюидж, Аленя и Ориол Бускетс.
Разковничето обаче е само в едно: президентът Джосеп Бартомеу да делегира повече правомощия на Абидал, за да продължи французинът започнатата работа в най-добрите традиции на Чики Бегиристайн, и да се престане с преките намеси и с хаотичната смяна на посоките през няколко месеца. Само по този начин смяната на поколенията в Барса може да се окаже по-безболезнена и плавна от очакваното. А защо не и по-евтина.