Завършекът е само началото за този пионерски Ливърпул
Те се бяха покатерили по пътни знаци и светофари, по строителни скелета и кранове, по камери за следене на скоростта и кофи за боклук. Всички искаха да видят този отбор – и не само по улиците на Ливърпул с парадираната Европейска купа, а и по целия свят заради изумителния процес до спечелването й.
Само преди девет години това бе един клуб на ръба на фалит. Само преди четири години той бе в пълна безтегловност и с неясна посока. Мениджърът му жертваше свои доверени помощници, за да спаси кожата си след серия срамни резултати, начело с унизително 6:1 срещу Стоук Сити и 2:1 срещу Астън Вила на „Уембли” в полуфинал за Купата на Англия. Също така бе тръгнал на кръстоносен поход с хората от Трансферния комитет, защото егото му не можеше да приеме зубъри статистици от тъмните стаички да му диктуват кого да привлече в състава си. За седем години между 2010-а и 2017-а бе достигнато едно-едничко участие в Шампионската лига, за което по-добре да не си отваряме устата.
Днес имаме клуб, който ознаменува окончателното си завръщане в европейския елит с трофея от „Метрополитано”, който постоянно печели рекордни приходи в своята история, който е пионер в използването на специални статистически модели за довеждането на трансферната си политика в близост до съвършенството и който влюбва цялата планета с всепомитащия си футбол и неговия архитект от Шварцвалд.
Идването на високия рус мъж с черната бейзболна шапка на „Анфийлд” бе като целувката на принца за спящата красавица и оттогава всички парчета от пъзела сякаш сами си отидоха по местата. Юрген Клоп е социалист по подобие на Бил Шанкли и вярва, че никой не може да успее сам, че всеки един човек в клуба има своя важен принос за общия успех и трябва да бъде оценяван подобаващо. Затова и назначението на трансферния гуру Майкъл Едуардс за спортен директор, без никакъв опит преди това на подобна длъжност и след години на вътрешни войни с Брандън Роджърс, следва да бъде поставено като близко по значение до това на Клоп.
Едуардс беше част от гореспоменатия Трансферен комитет, който е отговорен за идването на нешлифовани диаманти като Филипе Коутиньо, Даниел Стъридж, Емре Джан, Роберто Фирмино, Джо Гомес и на един от изненадващите герои на сезона – Дивок Ориги. В същото време Роджърс хабеше и без това ограничените ресурси на клуба за скъпи посредствени до слаби играчи като Кристиан Бентеке, Адам Лалана и Деян Ловрен.
Собствениците от ФСГ си взеха поуките след похабяването на куп пари също и за Анди Каръл, Стюърт Даунинг и Чарли Адам. Резултатът се видя този сезон, когато взетите със средствата от продажбата на Коутиньо (Алисон и Вирджил ван Дайк) помогнаха за 3-тия най-висок сбор от точки въобще в историята на Премиър Лийг и триумфа в Европейската купа. За сравнение, покупките след продажбите на Фернандо Торес и Луис Суарес донесоха… уволнение съответно на Кени Далглиш и Роджърс.
Едуардс работи в изумителен екип със статистика Йън Греъм, директора по рекрутирането Дейв Фалоус и главния скаут Бари Хънтър. Те и служителите им – математик, астрофизик и бивш служител на ЦЕРН, правят така, че да бъдат бити всички закони за процент успешни трансфери в историята, а Клоп и ФСГ им вярват напълно. (Особено след като Едуардс убеди германеца да купи Мохамед Салах, а не набелязания от самия мениджър Юлиан Брант.) На „Анфийлд”, където песните са естествен звуков фон, вече всички пеят в една тоналност. В това число и директорът на академията Алекс Ингълторп, зает да произвежда новите Джерард, Карагър и Фаулър. Неслучайно бе спечелена и младежката Купа на Англия този сезон с победа не над кого да е, а над Манчестър Сити.
Димките, факлите и еуфорията от парада в неделя обаче не бива да замъгляват виждането на всички предводители на Ливърпул. Има тепърва още какво да се подобрява и на, и извън терена, за да се осъществи огромният пълен потенциал на клуба и отбора. Очевидно е вече, че „Анфийлд” не може да побере дори и половината от желаещите да гледат всеки мач в този храм, а е срамно и това, че се очертава трибуната Коп скоро да се окаже най-малката на стадиона. Клоп е най-добрият свидетел за това какво може да е влиянието на импозантна трибуна предвид опита си до Жълтата стена. Тепърва трябва да се осребрява и новата слава с всякакъв род спонсорски договори, които още са далеч от стойностите на тези на вечния съперник Манчестър Юнайтед, при все че той е сега в безвремието на Ливърпул от периода 2010-2015 година.
На терена пък има няколко незапълнени дупки за поправяне, за да бъде довършен шедьовърът на Клоп, като именно те бяха причина за болезнената загуба на битката за титлата. За да бъдат свалени от трона блестящите Ман Сити и Джосеп Гуардиола, Ливърпул просто няма право да разчита на винаги готов да го саботира играч като Ловрен във важен мач и на ялова двойка вътрешни халфове едновременно.
„Червените” биха били напълно невъзможни за спиране, ако към Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън от фланговете се добави и заплаха от вътрешността на терена. Наби Кейта се очаква да изригне окончателно идния сезон и би осигурил нужната искра, но трябва и още една „осмица” с подобни характеристики. Не е ясно дали отсъствалият година Алекс Окслейд-Чембърлейн ще може да се върне на старото си ниво, а и Джордан Хендерсън, и Джорджиньо Вейналдум, и Джеймс Милнър имат очевидните си ограничения в градежа и контролирането на играта като „осмици”. Това се видя дори и в последните два финала в ШЛ.
Местенето на Джо Гомес на десния бек само за да бъде вкаран Ловрен в единайсеторката пък бе едно от малкото, но решаващи грешни решения на Клоп в сезона. Това първо разби една идеално работеща защитна машина, а после доведе и до загубите на „Парк де Пренс” и „Етихад”, които можеше да оставят с празни ръце заслужаващия най-сетне голям успех отбор. Ето защо привличането на поне двама защитници за алтернатива на титулярите изглежда най-разумният ход. При сгъстената програма и борбата за седем купи идния сезон трябва да се играе на сигурно в отбрана, за да се пестят усилия на целия тим, и няма място за саботьори и сантименти.
По същата причина и купуването и на един универсален нападател за нападателната тройка, който да е поне недалеч от таланта им, също е наложително. Салах, Фирмино и Садио Мане това лято ще са с националните си отбори на континенталните първенства на Африка и Южна Америка, след като миналото лято бяха на Мондиала в Русия. Две години те изкараха почти без контузия, но залагането на тази карта за трета поред е равносилно на руска рулетка, поне при амбиции за удължаване на успешната линия в очертаващия се изнурителен сезон.
А след като довърши мисията си от сърцераздирателния Киев в Мадрид, сега Ливърпул ще иска да довърши и мисията да направи така, че евентуален нов рекорден сбор точки в лигата този път да не го остави с празни ръце. Това би утвърдило съвсем легендата на настоящия отбор.
Преди четири години Юрген Клоп изведе за първи път „червените” в мач с Тотнъм с пейка с Адам Богдан, Конър Рандал, Жоао Тейшейра, Джером Синклеър и Джордан Ибе. В събота, отново срещу Тотнъм, той спечели най-големия успех в кариерата си, изкачвайки европейския връх. Само на пръв поглед това изглежда завършек на цикъл – всъщност е началото на изцяло нов.
И целият свят, заедно със стълпилите се по улиците на Ливърпул в неделя хора, няма търпение да види следващата стъпка в развитието на този истински пионер сред клубовете.