Интервюто със Санчо: Отворих портите за английските таланти
Различен клуб, различна лига, различен град, различна страна, различен език. Животът, откъм футбол и отвъд него, се промени толкова много за Джейдън Санчо след преминаването му в Борусия (Дортмунд) преди 20 месеца, че може да е малко трудно всичко това да се възприеме.
„Ако ме бяхте питали преди три години къде ще съм днес, нямаше да мога да ви дам отговор – казва с огромна усмивка 18-годишният футболист в интервю за ESPN, проведено в студио под главната трибуна на „Сигнал Идуна Парк”. – Не бих си и помислил, че ще съм тук и ще се справям толкова добре. Най-голямата изненада за мен е как всичко ми се стече досега. Мина толкова бързо. В момента всичко е откачено!”.
Крилото от Камбъруел, Лондон, стана лицето на идеята да се избира пътя на миграцията като средство за растеж в кариерата на младите футболисти от Англия. Той е тийнейджърът конкистадор, който показа на своето поколение от алумни в клубните академии в родината си един изцяло нов свят на напредък отвъд Английския канал.
„Чувството да си пионер е много хубаво, това да даваш смелост на други играчи да грабнат своята възможност и извън уюта на дома си, да им даваш по-обширно гледище за реалността отвъд познатото. Щастлив съм, че отворих врати.”
Докато обаче все повече и повече клубове от Бундеслигата се борят със зъби и нокти да привличат най-добрите британски таланти в опит да не изпуснат следващия Санчо, бившият кадър на Манчестър Сити предупреждава другите английски младоци, заседнали в асансьора между мъжкия и резервния отбор, че отиването в Германия не е непременно панацея. „Питат ме какво е там и аз им отговарям искрено: не е по мед и масло, трудно е.”
Санчо признава, че си е нямал и понятие, че Бундеслигата е толкова „тежка и физическа”, колкото я е открил след подписването с „черно-жълтите” през лятото на 2017 година. „Тук трябва да си винаги нащрек и да мислиш много бързо.” Отне му по-голямата част от първия му сезон, преди играта му – серии от непредсказуеми дрибли, изумителни трикове и светкавични бягове през защитниците – да стане достатъчно постоянна, че да заслужи разширено игрово време в първия отбор.
Съвсем наскоро – през октомври м.г. при първата му повиквателна от Англия и дебюта като титуляр срещу САЩ през ноември – в клуба му усещаха, че бързото му издигане до национал и цялото произтичащо от това внимание може да му навредят, защото идват твърде рано. Представянето му за лидера в Бундеслигата впоследствие обаче стана толкова опустошително впечатляващо, че тези страхове набързо бяха забравени. Санчо отдава заслугата за значителното си подобрение на старши треньора на Дортмунд – Люсиен Фавр, и неговото пословично маниакално вглеждане към фундаментите на играта.
„Той е изпълнен с голяма страст и работи с огромно желание с атакуващите играчи, като гледа в какво не са добри и прави така, че да го усъвършенстват всеки ден на тренировката. Сега след заниманията работя само с левия си крак – просто дриблирам, шутирам. Фавр казва, че не е задължително да се получи утре, не е задължително да се получи и след две години. Но в крайна сметка със сигурност ще се получи. Точно това харесвам у него. Той е много фокусиран върху тези мънички детайли, които хората не виждат.”
Друг фактор, който помогна на Санчо да израсте, е редкият случай на съответствие във вижданията и на сътрудничество между клубен и национален отбор: Дортмунд и Стийв Холанд, помощникът на мениджъра на Англия Гарет Саутгейт, работят много екипно зад завесите. Помага също и това как съотборниците му все повече вярват в това, че той ще успее в бляскавите си ходове на терена.
„Причината да се забавлявам толкова много на игрището е, че колегите ми ме окуражават да правя такива неща. Обичайно е някои футболисти да не харесват перченето, или както там го наричат хората, но аз просто чувствам, че това е моята игра. Съотборниците ми разбират това, треньорът – също. Според тях това е ефикасно, тъй като освобождава пространства на другите ни играчи и им отваря възможности.”
Изпълненото с драма съботно равенство 3:3 срещу Хофенхайм, след като четвърт час преди края на мача Дортмунд водеше с 3:0, бе идеалното доказателство за това. Санчо изигра вероятно най-добрия си мач в кариерата досега, отбелязвайки следващото достигнато ниво в движещото се в турбоскорост свое развитие. Вкара изумителен гол за 1:0, асистира на Марио Гьотце за 2:0 и бе с голяма заслуга за попадението на Рафаел Герейро за 3:0, като после бе на прага да забие и четвърто за BVB след поредния си великолепен технически фойерверк.
Санчо бе твърдо решен да окаже същото влияние и в сряда на „Уембли” срещу Тотнъм, макар и този път да не му се получи. Една от причините да иска да покаже колко е напреднал са закачливи съобщения в УотсАп от негови съотборници в националния тим, играещи за „шпорите”. „Получавах доста от сорта „До скоро виждане!” и „Ще те бием!”. Деле Али най-много си отваря устата. Аз просто си стоях мирен и си траех, чакайки мача.”
Санчо бе особено надъхан да се представи добре пред приятелите и роднините си, които бяха сред публиката. „Човек чувства, че така има нещо повече за доказване. Зная, че доста народ – особено много хлапета и фенове на Англия – са дошли на мача, за да видят каква е цялата тази шумотевица около мен.”
Има обаче и нещо друго, нещо по-голямо в основата на всичко това. Джейдън и доста други членове на новото поколение английски футболни таланти е трябвало да се примиряват с лошия живот в бедните квартали, затова сега са повече от всичко друго на света мотивирани да направят положителна промяна за най-близките до тях хора.
„Ние просто обичаме футбола. Хората, около които съм израснал, имаха същата амбиция и същите основи като мен. Наистина е тежко, но те просто искат да помогнат на своите майки и на семействата си да имат по-добър живот от водения от тях у дома. Чувствам, че ние ще сторим всичко, за да направим нашите семейства горди. Мисля, че именно това е същността на всичко: това изгарящо желание и мотивация да продължаваш все напред и напред.”
Рафаел Хьонихщайн, ESPN