Дарко Панчев пред Sportal.bg: Не дадоха на Звезда да играе втори финал, вкарах 5 гола на мощен ЦСКА

Дарко Панчев е роден на 7 септември 1965 г. в Скопие. Започва кариерата си във Вардар, а през 1988 г. е привлечен от Цървена звезда. За гранда от Белград има впечатляваща статистика – 94 гола в 91 срещи. През сезон 1990/1991 г. печели "Златната обувка" на Европа с рекордните 34 попадения в шампионата на Югославия. Призът му е връчен 15 години по-късно в Скопие. Звездният миг на Дарко е на 29 май 1991 година, когато вкарва победната дузпа във финала за КЕШ срещу Марсилия. Няколко месеца след това печели и Междуконтиненталната купа, като бележи третия гол срещу Коло Коло. През 1992 г. преминава в Интер, където обаче изиграва едва 30 мача през следващите 36 месеца. Другите клубове в кариерата на Панчев са Локомотиве (Лайпциг), Фортуна (Дюселдорф) и Сион, където спира с футбола през 1997 г. Феновете го наричат Кобрата. За националния отбор на Югославия дебютира през 1984 г. Участва на Световното първенство през 1990 година, когато тимът на Ивица Осим е на крачка от полуфиналите. Кобрата е в стихията си в квалификациите за Евро'92, където бележи 10 гола и финишира като първи стрелец в кампанията, изпреварвайки Жан-Пиер Папен, Марко ван Бастен, Емилио Бутрагеньо и др. УЕФА обаче вади Югославия от европейските финали непосредствено преди турнира. Отново по политически причини Генерациja'91 пропуска възможността да се бори за място на Мондиал'94. За "плавите" легендарният нападател има 17 попадения в 27 срещи. В средата на 90-те години Дарко записва шест участия и 1 гол за Северна Македония. Свързваме се със славния стрелец на Звезда, който се съгласява на драго сърце да отговори на въпросите на най-големия спортен сайт на България. Ето какво каза Дарко Панчев специално за читателите на Sportal.bg:

– Здравейте! Къде ви намирам и как минава денят на Кобрата?

– Здравейте! В Скопие ме намирате. Обикновено съм тук, всеки ден пия кафе в моето кафене и след това свършвам някаква работа, ако имам такава. 

– Какво мислите за днешния български футбол?

– Според мен българският футбол може и трябва да бъде още по-добър, защото вие, българите, имате големи футболни традиции. Така мисля.

– Люпко Петрович сега е на "Армията", преди време беше в Левски. Разкажете някоя интересна случка с него?

– Люпко Петрович е един голям футболен стратег и сигурно е добре за ЦСКА, че са го ангажирали на работа в клуба. Имал съм доста интересни моменти в компанията на Люпко, но мина много време оттогава и сега не мога да си спомня нито един конкретен.

– Когато застанахте срещу Паскал Олмета, бяхте ли решили къде да шутирате?

– Не. Никога не съм избирал предварително къде да изстрелям топката. Винаги заставах и гледах вратаря – как се движи, накъде ще тръгне. Така че по време на последната дузпа в Бари, когато шутирах, видях, че вратарят Олмета се накланя на едната страна, стрелях нормално на другата. Сполучих!

– Песните в автобуса в Бари са много популярни в YouTube. Спахте ли въобще онази нощ?

– През онази вечер изпяхме наистина много песни и празнувахме спечелването на купата цяла нощ! Това, разбира се, е нормално след толкова голям успех, като спечелването на КЕШ. Истината е, че имахме много безсънни нощи и празненства след финала в Италия.

– Шегувахте ли се с Пикси Стойкович, че пропусна купона в Бари?

– Сигурно е имало такива позитивни шеги и закачки. Нормално е като спортист да му е било криво, че е пропуснал да спечели този трофей с Цървена звезда през онази вечер. Но във футбола е така – един печели, а друг губи.

– Случаят с ритника на Бобан на Динамо Загреб – Звезда е добре известен в България. Какво си спомняте?

– Този мач беше предзнаменование, че по нашата земя ще се случи нещо лошо. Ние, футболистите, спортистите, никога не сме искали да се разпадне Югославия. Никога. Това е така, защото и днес, толкова години по-късно, виждаме, че тази страна беше феноменална. За съжаление, всичко това беше направено от политици, подкрепени от чуждо влияние.

– Имате пет гола срещу ЦСКА, а участвате и в мачовете с България за Мексико'86?

– Да, бяхме на един добър международен турнир във френския град Мец, където изиграхме първия си мач срещу отбора на ЦСКА, който тогава носеше името Средец. Бяха много силен отбор, отличен състав. Победихме ги с 6:1, аз вкарах точно пет попадения и, разбира се, си спомням по-добре този мач с ЦСКА, защото да отбележиш цели пет гола на толкова добър отбор със сигурност не е лесно нещо. В мачовете на Репрезентацията срещу България в кампанията за Мексико'86 не играх много, защото бях още млад футболист. Помня, че в София загубихме с 1:2 пред пълните трибуни на стадиона. И двата гола вкара Пламен Гетов. Тогава България имаше добра селекция.

– Бяхте голмайстор за Евро'92, но УЕФА ви извади от турнира. Как щеше да се представи Югославия в Швеция?

– Истината е, че разполагахме с много силен и мощен отбор. Репрезентацията на Югославия се класира за Европейското първенство първа от всички. Естествено, че УЕФА ни нанесе удар като не ни позволи да играем на шампионата. Според мен имахме реални шансове да постигнем успех. Най-лошото от всичко обаче беше, че страната се разпадна, защото съм сигурен, че в периода след това щяхме да спечелим голям трофей. Говоря за европейско или световно първенство.

– Много българи ви подкрепяха срещу Аржентина през 1990 г. Тогава отпаднахте с дузпи. Бихте ли казали нещо за този двубой?

– Да, разбира се. С Аржентина се получи един много интересен мач, в който Югославия беше по-добрият отбор, но не успя да стигне до полуфиналите на Световното първенство. Имахме няколко добри шанса за гол, но не успяхме да отбележим. На шампионата в Италия ние, младите – аз, Дейо, Роби Просинечки, Ярни, Ален Бокшич и Давор Шукер, получихме по-малко възможности за изява. В следващите квалификации обаче играхме по-често и показахме на старши треньора, че трябва да вярва в нас.

– Помните ли, че Звезда – Сампдория през 1992 г. се игра на стадиона на ЦСКА?

– Да, помня. Турнирът беше силен и на нашия отбор му беше трудно да играе през цялото време извън Белград. УЕФА просто не позволи на Звезда да играе втора поредна година във финала за КЕШ. Това щеше да е голям удар за тях, защото щяхме да покажем, че сме по-силни от всички, въпреки всичките им санкции и съдебни несправедливости.

– Сам казвате, че трансферът ви в Интер е грешка.

– Да, това е голямата грешка в кариерата ми. А хубаво ми казваше Христо Стоичков да отида при него в Барселона. Щях да вкарам много голове и да бия още много рекорди, но понякога просто нещо те кара да сгрешиш. Нямам много какво да кажа за моя период в Интер, нямам добри спомени от Милано – лош отбор, лоша съблекалня, доста бързо се скарах с треньора и ръководството на клуба. В такава обстановка, при такава ситуация, не можете да очаквате да се случат положителни неща.

– Отказвате трансфер в Манчестър Юнайтед. Как стигнахте до това решение?

– Това е втората най-голяма грешка в кариерата ми. След лошия ми старт в Интер през декември 1992 година, бях потърсен официално от Алекс Фъргюсън. Помоли ме да отида в Манчестър Юнайтед, но аз, твърдоглав, отказах. Тоест, исках да се доказвам в Интер, в Серия "А". На кого да се доказвам?! За какво?! Но това е... Нали знаете – младост, лудост.

– През 1991 г. останахте втори за "Златната топка". Несправедливо ли беше?

– Смятам, че е правилно най-добрият европейски отбор през годината да даде най-добрия футболист, а също така и носителя на "Златната топка". За съжаление през 1991 г. не се получи така. Това стана така и поради голямото влияние на френските медии в УЕФА, но и в "Адидас", които присъждат съвместно наградата. Сътвориха несправедливост и вместо аз или Деян Савичевич, "Златната топка" отиде при Жан-Пиер Папен. В бокса има едно много просто правило – не може златният медал да отиде на гърдите на този, който е загубил финалния мач. Не е ли така?

– Какво правят Илия Найдоски и Бобан Бабунски, които играха у нас?

– Илия Найдоски и Бобан Бабунски бяха с мен във Вардар година и половина. И мисля, че при доста лоши условия се справихме добре и постигнахме успешни резултати за клуба. Тръгнахме си оттам, защото имаше финансови проблеми и нямаше нормални условия за работа. Бих препоръчал силно Бабунски за старши треньор в България, тъй като смятам, че той е голям футболен експерт.

– Синиша Михайлович води най-важната си битка. Дано я спечели!

– Синиша ни изненада всички с тази неприятна новина, но всички ние се надяваме той отново да спечели! Той беше един страхотен футболист, добър човек е, сега е и добър като наставник. Според мен, а и според много други, той със сигурност е един от тримата най-добри изпълнителни на свободни удари в историята на футбола.

– В България сте известен и като "Златна копачка" заради коментара от Бари на Милойко Пантич. Кажете нещо на българските фенове!

– Аз гледам български футбол, доколкото мога, разбира се. България може и трябва да има по-добри клубни отбори и по-добър национален отбор и отново от вашата територия да излязат големи имена като Георги Аспарухов, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Димитър Бербатов и много други, които сега не споменах. Силни поздрави за вашите читатели и за всички, които обичат този красив спорт в България! Поздрави от Скопие!