УЕФА си вкара автогол с допускането на Сити до жребия в ШЛ
Защо Манчестър Сити присъства в жребия за груповата фаза на Шампионската лига? Този въпрос си задаваха множество клубове, които присъстваха в Монако за събитието в четвъртък вечерта.
Казусът на шампиона на Премиър Лийг бе препратен през май т.г. към съдебната камара на Органа за финансов контрол на клубовете на УЕФА, след като европейската футболна централа реши, че има нарушение на нормите на Финансовия феърплей (ФФП). „Гражданите“ твърдо отричат обвиненията, според които техният собственик шейх Мансур е прикривал преки спонсорски плащания към клуба от базирани в Абу Даби компании. Наказанието за подобно провинение може да бъде отстраняване от Шампионската лига.
При все това, три месеца след прехвърлянето на казуса към налагащия подобни наказания орган, Сити попадна в жребия за най-престижния европейски турнир. Груповата фаза ще е в крайните си етапи, когато съдебната камара ще обяви решението и присъдата си. Манчестърският клуб тогава моментално ще входира жалба пред Спортния арбитражен съд (САС), като вече е в контакт с базираната в швейцарския град Лозана организация, за да потърси пояснения по своя случай.
Изглежда почти немислимо УЕФА да прояви снизхождение, тъй че назрява юридическа битка, която може да прехвърли границите на САС и да стигне чак до швейцарската държавна съдебна система. Въпросът, задаван от немалко хора, е дали не трябваше европейската футболна централа да се задейства по-бързо и направо да извади „гражданите“ от Шампионската лига този сезон?
Сред останалите клубове в турнира има малко съчувстващи на Манчестър Сити. Още по-малко съчувствие проявява Арсенал, който трябваше за втора година поред да присъства на жребия за Лига Европа. Ако отборът на Джосеп Гуардиола беше изхвърлен от участие в ШЛ тази състезателна година, се очакваше именно „артилеристите“ да го заместят.
Повечето съперници из цяла Европа биха предпочели осъществяване на този сценарий. Онова, което прави положението далеч по-проблемно за УЕФА, е реалният шанс Сити, като един от главните претенденти, да стигне до финала в Истанбул през месец май догодина. Скъпоструващият състав на Гуардиола, плод на баснословната финансова подкрепа на емирството Абу Даби, предизвиква страхопочитание из целия континент. Всъщност страхопочитание и отвращение в еднакви размери.
Голяма част от всичко това е лицемерие. Милан беше изваден от участие в европейските турнири този сезон заради финансови нарушения, ала това изглеждаше някак много удобно поставено във времето – италианският клуб едва ли ще да страда от огромни угризения от това, че бе принуден да пропусне една година в Лига Европа. За сметка на това ще има повсеместно злорадство във футболните среди, ако редовният участник в най-авторитетния турнир Манчестър Сити бъде застигнат от възмездие заради прегрешенията си.
Жалбата пред САС вероятно ще се разглежда проточено чак до следващата пролет дори ако УЕФА наложи наказание. Дотогава елиминационната фаза ще е в разгара си, а предвид нивото на съперниците (Шахтьор Донецк, Динамо Загреб и Аталанта) английските шампиони би трябвало да са преминали своята предварителна група с относителна лекота. Очевидното мотаене на съдебната камара ще изглежда доста зле в хорските очи, ако отборът на Гуардиола достигне до финала или – още по-лошо от гледната точка на УЕФА – вземе да спечели най-престижния трофей на континента.
Защо тогава европейската футболна централа въобще остави да се стигне до всичко това? Там са сигурни във вината на Сити, ала отлично съзнават, че клубът ще се бори срещу всяко наказание до самия край и с всички позволени (и недотам позволени) средства. Прескъпият юридически екип на „гражданите“ ще подложи УЕФА на невиждани атаки и ще трябва не само САС да получи неоспорими доказателства, а и да бъде затворена всяка възможна вратичка за измъкване. От „Етихад“ твърдят, че няма никакво доказателство за нарушение, и подозират, че европейската централа е направила методически грешки в разследването си. Съдебната битка ще се води на дори по-поучителния фон от случващото се паралелно на игрището в Шампионската лига.
Има обаче и далеч по-простички неща в цялата тази неразбория. Носителят на Европейската купа – Ливърпул, и Манчестър Сити оглавяваха списъка на най-нежеланите съперници в жребия за груповата фаза. Премиър Лийг се пробуди след относително разочароващото си последно десетилетие в най-бляскавия турнир на Стария континент. Само Челси през 2012 г. и Ливърпул през тази донесоха трофея през Ламанша в период, в който испанските колоси Реал Мадрид и Барселона спечелиха общо седем Европейски купи. Англия обаче изглежда стъпила на отлична основа, за да замени Испания като властващата страна в турнира в идните години.
Мениджърът на „червените“ Юрген Клоп подхожда по-предпазливо, когато трябва да се изказват подобни тези. Той с охота помпа силата на съперниците на отбора си и същевременно, поне на думи, намалява шансовете на своите момчета да стигнат трети пореден финал на Шампионската лига и да я спечелят за втори път поред. Не вижда и предстоящо английско владичество, защото отлично знае каква огромна роля играе късметът във всяка надпревара с преки елиминации.
Клоп обаче също така и знае, че едно нещо е сигурно. Манчестър Сити ще бъде в епицентъра на земетръсите в европейския футбол в следващите месеци. И на, и извън игрището.
Тони Еванс, „Индипендънт“