Владимир Илиев: Надявам се да постигна успехите на Екатерина Дафовска
Спортист номер 1 на България за 2019 г. Владимир Илиев върви по стъпките на олимпийската шампионка по биатлон Екатерина Дафовска и се надява да постигне нейните успехи. Илиев не присъства на церемонията за най-добър спортист, тъй като бе на старт от Световната купа във Франция. Той получи статуетката си при завръщането си в България.
"Екатерина Дафовска също е била два пъти в анкетата като мен. Вървя по нейните стъпки и се надявам да достигна нейните успехи. В България кръгът на биатлонистите е доста тесен и всеки добър спортист винаги е помагал на останалите. Учили сме се от тях. Всеки един съвет от такъв състезател е добър за нас.", добави Илиев, който преди няколко седмици спечели и приза "Спортен Икар".
Биатлонът е много тежък спорт, изпълнен с върхове и спадове, но троянецът се опитва да не показва емоциите си: "Не плача. Приемам нещата по-вътрешно, опитвам се сам да се справям, защото знам, че когато си на върха доста хора са с теб, но останеш ли сам само близките те подкрепят."
През 2017 г. Илиев спечели първа европейска титла в мъжкия ни биатлон, но самият той разкрива, че е започнал да трупа медали още със стъпването си на пистата.
"Живеех на място, откъдето всеки ден минаваха хора, които тренираха биатлон. И деца, и по-големи. Беше ми много интересно, понеже като всяко едно дете си играех навън и ги виждах всеки ден как ходят на тренировка с ролери и пушки. Помолих майка ми да ме запише и всичко след това стана по инерция. На първото ми състезание взех медал, което беше много учудващо, защото бях тренирал 2-3 месеца само. Влязох в националния отбор за юноши. Може би аз и Красимир Анев се откроявахме от останалите. След това дойде и мъжкият национален отбор." Илиев винаги е чувствал подкрепата на семейството си и е благодарен, че родителите му никога не са го спирали да преследва мечтите си. "Благодаря на семейството ми, че никога не са се бъркали в спорта ми, както правят много други родители. Чувал съм от много хора: "Защо се мъчите така?", но за мен това не е правилно. Всяко дете трябва само да определи пътя си. Благодарен съм, че те никога не са се бъркали, аз съм следвал мечтите си, а те са ме подкрепяли".