Неповторимата Мария Оряшкова: Веднъж първи може да е късмет, но пет пъти - това е труд

Една жена продължава да пише история в българския спорт. През 2019 година Мария Оряшкова спечели своята пета световна титла в категория до 80 килограма в самбото, като така стана едниствената жена на планетата с подобно постижение. Това беше годината, в която българският химн звуча в нейна чест и на Европейските игри в Минск. В славната си кариера самбистката от село Бъта има още девет европейски титли. Единствената неосъществена мечта за нея остава участие на олимпийски игри. Оряшкова даде специално интервю за Sportal.bg.  

Тежат ли многобройните златни медали на Мария?“Тежат. След всяка победа става все по-сладко и все по-отговорно. Но всеки си носи кръста и това беше моят кръст.”

След третото място в отборното състезание при жените на Световното, Мария споделя, че очакванията си били други: “Всеки се е надявал да постигнe максимума, но прогнозите не бяха такива - казаха, че ще се вземат един-два медала максимум, но само женският отбор успяхме да разбием тези прогнози. Всеки си мечтае за титла, но трети отборно с три жени не е никак малко.”

 

Самбистката твърди, че за нея 2019 г. е поредната успешна, но също и много специална година: “Не мога да кажа, че е най-успешната, но вие - медиите, я направихне най-специалната. Много сте ни помагали, когато печелим медали, нашите близки и приятели да научават от вас и да се радват от сърце. Досега медиите са стояли по-настрани, но тази година успехът стигна до повече хора. Това ме направи щастлива. Не да стана известна, че съм европейска и световна, а повече хора да видят, че има много добри състезатели в нашия спорт и се трудим постоянно.”

В Южна Корея Оряшкова стана първата жена в историята с пет световни титли в самбото. До момента подобен успех беше постиган само от Марко Косев в бойното самбо: “Още не мога да кажа каква е тайната, но съм първата действаща състезателка. Може би е много труд, много лишения. Веднъж да станеш първи - може да е въпрос на късмет, да го повториш и потретиш - това вече показва, че си се трудил за това нещо. Аз така мисля, може и да не съм права, но това е моята теория.” 

Мария е сред спортистите, които предизвикват възхищение у подрастващите. И тъй като това е доста отговорно, тя се старае да предава на младите си последователи важни уроци: “Когато виждаш искрата в очите на децата е много специално. Не мога да ги науча на всички хватки на света, защото и аз не ги знам, но първо ги уча на ред и дисциплина. Показвам им, че аз уважавам тях, както те уважават мен. Че никога не трябва да се отказват, независимо колко е трудно. Много плачат, аз също съм плакала, сега също плача.”

 

Оряшкова е позната в спортните среди като скромна и положителна личност, но споделя, че и тя е имала кратки моменти на главозамайване: “Не си мислете, че съм идеална. И аз съм имала едни моменти, когато съм хвърчала в облаците, но не съм ги осъзнавала. Затова обаче имам близки хора до себе си, които ме приземяват, когато видят, че криввам. Аз също съм човек и греша понякога, но приятелите помагат да запазя човешкото в себе си. А и аз съм човек и дете, което е израснало на село. Не обичам да се правиш на такъв, какъвто не си.”

 

Олимпийската мечта все още остава неосъществена за Мария, но вярва, че скоро може да изживее и този миг чрез борбата: “С подкрепата на Българска федерация по борба се надявам да я сбъдна. Не знам доколко е постижима, смятам, че не съм толкова далеч. Поне ще пробвам - надявам се да успея.”

Дори и да не сбъдне това свое желание, самбистката няма намерение да страда: “Рабира се, че олимпийските игри не са на всяка цена. И ако не успея сега, защо пък да не пробвам за следващата? Не съм мислила. Спечелила съм толкова много други битки, но ще се сбия за нея. Не искам да изпадам в някакви депресии, ако не стане. Но съм сигурна, че някой ден ще съжалявам, ако не пробвам за тези игри.” 

И ако тренировките в самбото са й до болка познати, то тези в борбата са доста различни за нея: “Тренировките определено се различават страшно много. Може би точно това ме запали, защото всеки ден учиш нещо ново. В залата по самбо и джудо всеки ден на 99 процента знам кой как се състезава, как ще ми преминат следващите два часа. Докато в залата по борба всеки ден има изненади - не знаеш какво ще правиш.”

А с какво още се занимава Мария, докато се готви за Токио 2020, може да научите във видеото.  

ФОТОГАЛЕРИЯ на Мария Оряшкова ТУК!!!

Още от Бойни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти