Угризенията прогресивно обезценяват Неймар

Списъкът с 30-те номинирани за „Златната топка“ футболисти дава материал за купища журналистически текстове.

Може да се пише за това как последният победител – Лука Модрич – за втори път в историята на наградата не е номиниран на следващата година, което илюстрира резкия упадък на достигнал зенита си играч.

Може да се пише за това как Барселона има в списъка само вратаря си и Лионел Меси след спечелена титла в Ла Лига и полуфинал в Шампионската лига, което говори за липсата на блясък в играта на отбора.

Може да се пише за това как друг полуфиналист – Аякс, за сметка на това има цели четирима присъстващи сред номинираните: Матайс де Лихт, Френки де Йонг, Дони ван де Бек и Душан Тадич.

Може да се пише за това асът на финалиста в Шампионската лига Тотнъм – Хари Кейн, не е в листата.

Може да се пише за това как има само един бек сред 30-те финалисти – Трент Александър-Арнолд, все едно това е някакъв никакъв пост във футбола.

Може да се пише за това как няма нито един испанец сред номинираните. Както и италианец. Както и че има един-единствен германец – Марк-Андре тер Стеген, който дори е и смяна в своя национален отбор.

Може да се пише за това как най-много футболисти в крайната листа сред държавите излъчва Нидерландия – 5 от 30, или за това как можем да си отдъхнем облекчено, че измежду седемте номинирани от Ливърпул не е Дивок Ориги.

Няма обаче смисъл да избираме някоя от тези теми. Защото най-значимата от всички е само една: отсъствието на Неймар от финалния списък на 30-те кандидати за „Златната топка“.

В последния си сезон в Барселона бразилецът взе „Бронзовата топка“. В първия си в Пари Сен Жермен стана №12 в света. А днес, покрай купища контузии и наказания, вече не попада дори и сред 30-те най-добри играчи на континента. Той отиде в Париж, за да се доближи до бленуваната награда, а все повече се отдалечава от нея.

Да не би угризенията за напускането на Барса да са му дошли твърде много?

Чавиер Бош, „Мундо Депортиво“