Зидан изчерпва обясненията си

Реал Мадрид отново разочарова и е странно да гледаме как този отбор точно започне да изглежда, че надига глава, а веднага след това пада по удивителен начин. Диагнозата на болестта се знае много ясно от Зинедин Зидан, защото той я повтаря непрекъснато след фамозното 3:7 срещу Атлетико Мадрид в лятната контрола. В цели пет случая след мачове старши треньорът казва едно и също в залата за пресконференции, ала най-тревожното е, че това не послужи за корекция. И петте пъти проблемът може да се обобщи с една фраза: „Не можем да влизаме така в мачовете и ни липсваше интензитет.“

Щом на Зидан това му е толкова ясно, а и на самите футболисти, които почти винаги повтарят думите му в микс-зоната, е доста странно, че никой не се оказа способен да излекува болестта. Като се започне, разбира се, от наставника.

Освен след дербито, той каза същото и след равенството срещу Виляреал, който два пъти повеждаше в резултата. После направи същия обзор и след поражението на гости на Пари Сен Жермен, повел с 2:0 още с първите си два удара по вратата. Нещо подобно се случи и срещу Брюж, който също поведе с 0:2 след ново бедствено начало от „белите“, стигнали все пак до изравняване след реакция през второто полувреме.

Последният случай е след визитата срещу Майорка. На Зидан пак не му хареса влизането на неговия отбор в двубоя и настоя, че това е големият проблем, тъй като се допускат един или повече ранни голове и после трябва да се гони наваксване.

Французинът не сменя тезите си и ако има нещо друго, не иска, поне към този момент, да го каже публично. Той винаги е защитавал своите играчи след загубите и единствената му критика си остава липсата на интензитет в началото на мачовете.

Проблемът за Зидан е, че всичко се диктува от резултатите, а той е напълно наясно, че не е важно да се говори за проблемите, а да се намират решенията за тях. Знае също и че ако неговият Мадрид вече е разклатен, нито той, нито който и да било друг може да е сигурен за мястото си.

Има обаче и още девет обяснения за „бялото“ отчаяние извън бавното влизане в мачовете.

ГОЛЪТ

Година след напускането на Кристиано Роналдо този проблем продължава да не е решен с едва 18 вкарани гола за цели 11 мача. Само Карим Бензема е на нужното ниво, а това е крайно недостатъчно. Гарет Бейл пак си кара постарому, а Еден Азар, макар и да не е голям голаджия, се очакваше да допринесе повече в този елемент. Новата „деветка“ Лука Йович пък още не се е разписал дори и веднъж.

НЕПОСТОЯНСТВОТО

За 11 мача има победи в по-малко от половината – в пет случая. Няма два поредни пълни успеха и има само един в последните четири двубоя, а в Шампионската лига няма и един в двете срещи досега.

ВРАТАРЯТ

Тибо Куртоа събра погледите на всички, и то не в положителен смисъл. Най-добрият вратар на последния Мондиал сякаш не може да спаси и един удар в Реал Мадрид и по трибуните на „Сантиаго Бернабеу“ го взеха на мушка, като го освиркаха и същевременно аплодираха Ареола. Белгиецът допусна 9 гола при последните 14 удара към вратата му, а половината изстрели въобще този сезон се превърнаха в попадения (12 от 24).

КОНТУЗИИТЕ

Цели 22 на 16 различни играчи до момента през сезона – твърде много за още октомври месец. Мнозинството контузии са мускулни, което говори за систематичен проблем, а не само за лош късмет. И все още не е пострадал Каземиро, който играе постоянно и няма реална алтернатива в състава.

ЦЕНТЪРЪТ

Ако в центъра на терена започват да се печелят мачовете, Мадрид има сериозен проблем. Първо, защото почти няма играчи в тази зона, и второ, защото призваните да я контролират – Тони Кроос и Лука Модрич – изглеждат минали зенита си. Иско създава усещането, че е по същия път, а Хамес Родригес може и да се старае много, ала не показва постоянство. Така всичко се свежда до Каземиро, който с това темпо накрая ще прегори, и до Феде Валверде, който още не е узрял.

НОВИТЕ

Над 300 млн. евро похарчи клубът през лятото, а от новите попълнения няма и едно, което да вдигне класата на отбора. Азар е далеч от най-добрата си версия, Ферлан Менди прекарва повече време в лазарета отколкото на терена, Йович напълно се е изгубил, а Родриго почти не получава шансове за изява. Едер Милитао остави куп съмнения срещу ПСЖ, макар че в последните два мача показа добра игра. И все пак е трудно да си го представим да отнема мястото на Рафаел Варан или на Серхио Рамос.

ПРОМЕНИТЕ

Толкова си личи, че не се работи на тренировъчното поле с този тим, че се забелязва дори и при аутовете: сякаш никой още не си е дал сметка, че топката вече може да се отиграва и в наказателното поле. Треньорът не изглежда способен да променя мачовете. Освен че не прилага точно ротациите, принудителни или не, прави много предвидими смени и почти не предлага тактически решения в хода на двубоите. Един пример: на „Сон Моиш“ можеше да смени фланга на Винисиус Жуниор, за да го изправи срещу имащия жълт картон и преместен от своя треньор от другата страна (именно за избягване на бразилеца) Састре, а не го стори.

„БЕРНАБЕУ“

Това вече не е непревземаем бастион. Няма и един спокоен мач в „белия“ колизеум и остава усещането, че всеки отбор може да спечели там. Валядолид измъкна равенство, Брюж бе на косъм да спечели, а Леванте и Гранада за малко да обърнат от изоставане с 3:0. По трибуните се усеща безпокойството.

БАРСА

Към всички проблеми на „лос бланкос“ се добавя и един външен: Барселона се събуди от летния си сън и започва да набира скорост, като дори измести вечния си съперник от лидерската позиция в Ла Лига. Ако вече го имаше усещането, че „лос асулграна“ имат по-добрия състав, изкачването им на върха на таблицата оставя усещането за тревожно обезкуражаване на Чамартин.

Пабло Поло и Мигел Анхел Гарсиа, „Марка“