Забравят да наградят Иван Лебанов за историческия медал преди 40 г.

Четвъртък, 14 февруари 1980 г. В Лейк Плесид стартират зимните олимпийски игри. Първата дисциплина, в която се определят медалите е 30 километра ски бягане за мъже. Преки телевизионни предавания няма, защото часовата разлика е сериозна. Когато българите се прибират от работа, чуват новината, която никой не е очаквал. Иван Лебанов е спечелил първия в историята ни медал от зимна олимпиада, след като финишира трети след представителите на СССР Николай Зимятов и Василий Рочев.

40 години от първия български медал на зимна олимпиада

Лебанов вече е известно име в родния спорт, вече има и една олимпиада зад гърба си. На 18 години участва в Инсбрук през 1976 г. Станал е световен шампион за юноши. Но да вземе медал от олимпиада, въобще не влиза в сметките.

Стартът се очаква с огромен интерес заради решението на СССР да не включи в състава за дистанцията световния шампион за 1978 година и олимпийски първенец от Инсбрук Сергей Савалиев. Той се концентрира единствено върху маратонската дистанция от 50 километра.

Бронзовият медал на легендата на българските ски. СНИМКА: Любомир Илков

Лебанов влиза в тройката още след първата обиколка. Пред него са само Зимятов и легендарният швед Томас Васберг. На втората българинът вече се движи след Зимятов, който е на 36 секунди. Тогава идва заповедта от треньорите на СССР Николай да забави темпото,за да може напред да бъде избутан Василий Рочев.Лебанов и Зимятов карат над 5 километра заедно. Руснакът е два номера след българина, но го застига по трасето. Иван се залепва за него. “13 пъти го задминах и се опитах да му наложа по-силно темпо. Така и не успях. Но все пак спечелих медал”, обяснява 62-годишният Лебанов.

Лебанов бе и кмет на Велинград, където започва със ските. СНИМКА: Любомир Илков

Така на финала Зимятов завършва на 31,42 секунди пред Рочев. Василий пък е с 29,55 секунди пред Лебанов. Но зад него са имена като Васберг, финландците Мати Питаканен и Юха Мието, норвежеца Уве Аунли, още двама представители на СССР Евгений Беляев и Николай Бажуков, италианеца Маурилио де Золт, германци, французи, чехи, американци. Вторият българин - Христо Бързанов, също е с впечатляващото 23-о място в крайното класиране.

На финала дори няма кой да посрещне Лебанов. Групата на бегачите е изключително малка. Треньорът Ангел Митов е всичко - ваксмайстор, наставник, масажист, и е по пистата, когато той финишира. “Дори нямахме възстановяване. От федерацията по гребане ни бяха дали сарженор за черния дроб и супрадин. С това се справяхме с конкуренцията. Сами, но за сметка на това качествени”, с усмивка си спомня Лебанов.

Около трасето обаче има българска агитка. “Бяха около 20 човека от старата емиграция. Облечени в народни носии и с трибагреници. Никога не се срещнах с тях, но няма да ги забравя”, допълва Лебанов. “В крайна сметка се състезавах за България. Това винаги ми е било движещата сила”, допълва легендата.

“Помогнаха и алпийците. Петър Попангелов-старши ги бе уредил и с лекар, и с масажист. И ние с Бързанов ходехме при тях. Заради това съм благодарен на всички”, допълва роденият в село Гластун край Банско велик спортист.

Край трасето е и ръководителят на делегацията ни в Лейк Плесид Трендафил Мартински, председател на ЦС на БСФС, социалистическият еквивалент на спортното министерство. С него е Васил Попов, шеф на тотото и президент на федерацията по ски.“Когато се движех втори, чух гласа на Мартински - давай, орден ще ти дадем, давай, волгата те чака на летището”, обяснява Лебанов.И както може да се очаква, всичко това е забравено. Идват летните игри в Москва, там правим фурор и накрая на годината първият ни медалист е забравен от държавата.

“Тогава единствено проф. Георги Христов, който бе шеф в ЦСКА, се сети за мен. Развеждаха ме из София с един военен джип, за да си избера апартамент. Представяте ли си, момчето от Гластун става столичанин. И ме направи капитан от армията. Заяви, че докато ЦСКА съществува, ще се водя на работа”, допълва Лебанов.Всъщност държавната награда идва година по-късно и по доста странен начин. “Никога няма да го забравя. Събираме се за закриването на сезона във Военния клуб на жълтите павета. И Васил Попов ме прави на мат и маскара. Как не съм постигнал поставените цели. Как сезонът ми е пълен провал. Защото след медала започнаха да ми се поставят някакви поръчения какво трябва да направя. А аз имах дори и подиум за световната купа. Не си спомням, ама май е трябвало да спечеля нещо повече. И ми идва да потъна вдън земята от срам. Свършва критиката и обявява - и заради медала от олимпиадата Иван Лебанов получава орден “Червено знаме на труда” и автомобил. Дадоха ми не “Волга”, а “Москвич”. Зелен. Доста години издържа, преди да се скапе”, обяснява легендата.

Доста конфузен момент има в олимпийското село след триумфа. “От фришопа бях взел една бутилка уиски. Срещу стаята ни с Бързанов имаше автомат за “Кока-Кола”. Всякакви видове. И сядаме двамата да отпразнуваме медала и изведнъж в стаята влизат Мартински и Попов. Замръзнахме. Но тогава Мартински, който беше изключителен ръководител, само се усмихна и каза - след добре свършена работа трябва да има и награда, сипете и на нас. Така ни се размина всичко”, допълва Лебанов.

Три дни след това е и стартът на 15 километра, който е в историята на олимпиадите като най-оспорваното бягане. В крайна сметка Томас Васберг взема титлата само с 1 стотна преднина пред Юха Мието. Трети е Ове Аунли. Заради това се променя и правилникът, като в бягането времената се закръглят до десета.

Иван Лебанов заема 15-ото място, като в момента това ще се определи като грандиозен успех. Христо Бързанов е 38-и, което също е доста прилично. Българите нямат сили да се включат в маратона на 50 километра, а са само двама и няма как да направят щафета. В тези две дисциплини Зимятов взема още два златни медала.

“Най-скъпият ми спомен от олимпиадата е уважението на хората. То продължава и до днес. Който дойде на училището ми, иска да се снимаме. Какво по-хубаво от това? Значи ме помнят, направил съм нещо”, скромно отбелязва Лебанов. “Иван Славков - Батето все ме питаше как съм го направил. В тази невероятна конкуренция. Със сърце и за България. Нищо повече”, допълва Лебанов.

Всяка година се чуват със Зимятов и Рочев, които са идвали и на гости в хотела му в местността Юндола над Велинград.

“Понякога се шегувам с тях, че ако знаехме за преливането на кръв, щяха да ми гледат гърба. Тогава това беше модерното”, обяснява Лебанов.

На 14 февруари, но 40 години по-късно, той отново ще бъде в планината. “Дори бях забравил, че е юбилей. Ама се обадиха от Чепеларе да ме подсетят”, сподели накрая бившият кмет на Велинград.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ НА КОСЪМ ОТ БОЙКОТ

България можело и да се размине с първия си медал от зимна олимпиада. СССР сериозно обмисля да се оттегли от игрите в Лейк Плесид и това щеше да повлече и всички останали държави от социалистическия лагер.

Причната е, че през декември 1979 година СССР започва войната в Афганистан. Президентът на САЩ Джими Картър обявява бойкот на летните игри в Москва и праща държавния секретар Сайръс Ванс да съобщи за това на членовете на МОК, които се събират на сесия в Лейк Плесид преди началото на олимпиадата. И вместо традиционните поздравления за добре дошли те чуват една чисто политическа реч.Представителите на СССР веднага се свързват с Москва, за да чакат инструкции в ситуацията. Има и още една причина да се обмисля бойкот - заради проблемите с “двойния Китай”. През 1979 година МОК най-накрая признава официално Китайската народна република за свой член. В решението е вписано, че Тайван вече трябва да се нарича Китайско Тайпе и да участва със собствен флаг и униформи. Но в Лейк Плесид тайванците пристигат със знамето на Китай и еднакви представителни дрехи. След дълги дебати те не са допуснати до игрите.Жестът на МОК вероятно спасява въобще олимпиадата. В крайна сметка от Москва пристига нареждане да се участва и американците да бъдат победени на собствената им територия. В крайна сметка така и става. СССР завършва с 10 златни, 6 сребърни и 6 бронзови медала. Домакините са с 6, 4 и 2. Или с 10 по-малко от руснаците. Но им отмъкват титлата в най-престижния спорт - хокея, и то с отбор от колежани.

ДЕЛЕГАЦИЯТА НИ Е САМО ОТ 8 СПОРТИСТИ

България е представена само от 8 души на олимпиадата преди 40 години. Най-голяма е групата на алпийците, която се води от Петър Попангелов-младши. В нея са още Христо Ангелов, Митко Хаджиев и Людмил Тончев. Бегачите са двама - Лебанов и Бързанов, а дебют на олимпиада правят и биатлонистите Владимир Величков и Юри Митев.Единственият от всички с опит е Попангелов, който участва в гигантския слалом в Инсбрук през 1976 г. В същата дисциплина в Лейк Плесид той става 27-и, а Тончев, Хаджиев и Ангелов се нареждат един след друг от 30-о до 32-о място.

В слалома обаче правим едно от най-добрите си класирания в историята на олимпийските игри. Попангелов е шести след девето време в първия манш и второ във втория. Изпреварен е само от легендарния Ингемар Стенмарк, и то с 19 стотни. Той взема и златния медал.

Людмил Тончев е на 17-о място, а 18-годишният Христо Ангелов е 19-и.

Митко Хаджиев е само на 2 стотни от топ 20 в дисциплината, но остава на 21-о място.

В биатлона на 10 километра спринт Владимир Величков е 34-и, а Юри Митев е две места след него. На 20 километра двамата си разменят класирането. Митев е 40-и, а Величков 43-и.

ДНЕС ВСИЧКИ КАРАТ ПО ОЛИМПИЙСКОТО ТРАСЕ

Пистите за ски бягане и биатлон, където Иван Лебанов постига историческия си успех, се използват за масов спорт и до днес. Запазено е абсолютно всичко, като дори на някои места по трасето са направени подобрения. Тази, която е с обиколка от 10 километра, обаче не е пипана от 40 години насам.

Трасетата са отворени всеки ден сутрин и следобед, за да могат всички желаещи да карат по тях. За децата има училище, където да пробват бягане и биатлон.

Комплексът се намира под връх Ван Хоевенберг на историческата планина Адирондак, която се намира само на 15 километра източно от Лейк Плесид. Той е само 896 метра над морското равнище, но снежната покривка е доста сериозна, защото зимите са доста тежки в тази част на САЩ. Върхът е кръстен на Хенри ван Хоевенберг, човека, който прави туристическите пътеки в планината.

Комплексът се намира в близост до реката Осабъл, която се влива в езерото Шамплен, а след това през реката Ришельо, която вече на канадска територия отива в Свети Лаврентий и Атлантическия океан.Всъщност единственият обект от олимпиадата, който не се ползва, е селото на спортистите. То струва 22 милиона долара за времето си, като сега сградите са затвор за хора с леки присъди. Всички останали са или отворени за ползване за масов спорт, или са домакини на състезания от световната купа.

 

Георги Банов, "24 часа"

Още от Зимни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти