Чиста съвест (ревю на Renault Zoe)

Говори ли ви се за мръсния въздух? За този, който дишаме всеки ден, който наричаме “зима”, който излиза от ауспусите на автобусите и камионите, от комините на къщите и заводите и влиза в дробовете ни? За този въздух, който сами си правим цяла година, и за който се обвиняваме от декември до март? За същия този въздух, който се опитваме да излекуваме със зелен билет и други плацебо решения. Мисля си по въпроса, вървейки пеша към Renаult-Nissan. Централният им офис е на булевард Г.М Димитров, по който минават много коли и автобусни линии. Пешеходците сме малко. Сигурно защото е кално, мокро, студено и безплатно. От автобуса слизат адски много хора, с които сега заедно ще подишаме още няколко метра зелените им билети. “След дъжд качулка” е много подходяща реплика за днешната скапана сутрин. Не съм от онези, негативните, които предпочитат да не отбелязват, когато нещо се подобри, а все повтарят за лошите неща. Просто се разкашлях. Да, градът ни се променя бавно, а с него - може би и жителите му. Но географията му винаги ще си остане същата - огромен град, полегнал си в котловина, която трудно се проветрява. Затова е важно какво правим в нея. Взимам новото Renаult Zoe - дребен електромобил, с който се познаваме отдавна. Концепцията на французите за малък градски електромобил, хранещ се с електричество, излезе още през 2005 година. Тогава Renаult отсъдиха, че това ще е бъдещето ни всекидневие - ще кръжим около контакти без ауспуси и няма и да имаме спомен от двигатели с вътрешно горене, ръчни скоростни кутии и дати за смяна на масло. Донякъде познаха и първото Zoe излезе на пазара в края на 2012-а. Тогава концептуалната му природа още се усещаше в интериора - всичко беше някак анимационно, някак твърде оптимистично. На външен вид беше нереалистично усмихнат за градската ни действителност и затова днес Zoe вече прилича на истинска кола. Проговорил е дизайн езика на Renault и е много повече от батерия на колела. Новото Zoe е със 135 к.с. от своя R135 електромотор и по-голяма, 52 кВч батерия, с която можете да изминете до 395 км. Разбира се, че пробегът зависи от начина ви на шофиране, от климатичните условия, от пътя и от съдбата. Но това е и при простосмъртните, СО2 изпускащи автомобили, просто зареждането е по-бавно. И тук се връщаме на темата за града, въздуха и зеленото билетче. И аз искам да живея с чиста съвест и да карам електромобил, казвате си вие. Но защо да си го причинявате, след като станциите са малко и не всеки контакт става за зареждане? След като държавата не ви стимулира да оставите стария си дизел и да зажужите като един добър европеец? Имам отговор, но не знам дали ще ви хареса: Zoe е готин. Като повечето електромобили на пазара, е много удобен за града, ускорява от 0 до 50 за 3,9 секунди и има нисък център на тежестта заради батерията си. Така че според мен въпросът е защо да не си го купите? Наистина, електромобилите все още не са много евтини. Базовата цена на Zoe е 58 000 лв с по-малката, 40 кВч батерия и предишната версия на електромотора, но в стандартното оборудване влизат достатъчно системи за сигурност, ISOFIX, дневни LED светлини и 7-инчов екран с Bluetooth, климатик. На вторичния пазар първата версия на Zoe все още държи висока цена за разлика от други модели от същите години. Zoe не замърсява нито шумовата среда, нито въздушната такава на нашия сив град. Паркира безплатно на синя и зелена зона, освободен е от годишен данък, но за разлика от други европейски държави, тук нямаме субсидиране за такива като него. Затова и като други хубави неща, и това дали ще карате електромобил, е въпрос на съвест.