Павел Митев: За да спортуват днешните деца, ключът е в семейното възпитание

Когато говорим за юношеския волейбол в Кърджали и за силните изяви на младите волейболни надежди на ВК „Арда“ и на училището за шампиони – СУ „П. Р. Славейков“, не може да бъде подминато едно име – това на най-успешния треньор Павел Митев.

Родом е от Свищов, отбива военната си служба в ЦСКА, но после спортът го довежда в Кърджали, където се установява за постоянно. За известно време трупа опит и в отборите на Дупница, Пловдив, Казанлък, в „Славия“, в две гарнитури на националния отбор кадети и дори в Турция. От 2009 г. става учител по физкултура и треньор по волейбол в училище „Славейков“. Вече десет години последователно и упорито изгражда успешни отбори и изявени спортисти в трите възрастови групи на волейболния клуб и на училището, в което работи. Негови състезатели са били известните днес национали братята Братоеви, Цветан Соколов, още Тодор Топалов, Георги Татаров и Петър Петров – желани волейболисти от много клубове в страната.

И резултатите са категорични – за 10 години възпитаниците му печелят 22 медала за Кърджали, от които: за ВК „Арда“ –  5 републикански титли, 3 втори места и 3 трети места; а за училище „Славейков“ общо 12 медала – 9 титли, плюс 3 сребърни медала. Освен това 5 поредни години е ръководител на училищен отбор на Световните ученически игри в Атина, извел е и два свои отбора в топ листите на световно ниво: във възраст 5-7 клас в топ 5 на Световните игри в Пореч (Хърватия) през 2019 г. и 8-10 клас в топ 7 на Световните игри в Бърно (Чехия) през 2018 г.

За особеностите на треньорската професия, за тънкостите при изграждане на тимове-шампиони, за радостите и болките, съпътстващи едно такова спортно поприще разговаряме с Павел Митев…

- Господин Митев, от къде тръгва любовта Ви към спорта и волейболът ли бе съкровената Ви детска мечта?

- Ние на времето много спортувахме, но с волейбол започнах да се занимавам системно чак в 9 клас. Най-голям напредък осъществих в ЦСКА, където отбих редовната си военна служба и от тогава съм в Кърджали, в „Арда“. Още като състезател завърших Националната спортна академия (тогава ВИФ) с две специалности – педагогически профил със специалност „Учител по физическо възпитание“ и треньорски факултет със специалност „Треньор по волейбол“.

- Как решихте, че „Арда“ – Кърджали е Вашият състезателен отбор?

- Ние служихме с Георги Трендафилов, който още преди казармата играеше в Арда – Кърджали и под негово въздействие решихме четирима човека от ЦСКА да дойдем в Арда. Учител съм само в последните 11 години. До тогава съм бил само треньор на различни места. Като състезател съм играл 3 години в чужбина, в Турция, а в България единствено и само в Арда.

- А как се оказахте и в „Славейков“?

- Започнах работа в „Славейков“ след един разговор с Атанас Атанасов, бивш изявен спортист, който до скоро бе и зам.-директор в училището. „Защо не дойдеш при нас“, ми каза веднъж той. А аз тогава точно се бях върнал от Казанлък, където бях треньор. А треньор съм бил на много места и годините ми напреднаха, затова бях решил да се установя някъде трайно с тайната мисъл пак да се занимавам с треньорство на деца. Така реших да е в „Славейков“. И започнах през 2009 г. Срещнах силна подкрепа от страна на ръководството на училището. Там има създадени едни чудесни условия за тренировъчна дейност. Особено сега, след обновяването на материалната база, тя е прекрасна – физкултурен салон, съблекални, топки. Има всичко необходимо за провеждането на един редовен, постоянен и добър тренировъчен процес. И освен това без да искаме сме уцелили най-добрата, печеливша и работеща формула „Учител – треньор“. За децата е удобно след училище да дойдат в салона да тренират. Контролът е най-добър, тъй като ежедневно се виждаме, а ако се случи някой да отсъства, аз веднага научавам. Това наистина е работеща формула.

- Работите с ограничен брой ученици, сред които трябва да направите своите селекции. Как избирате децата, които да тренирате?

- Наистина нашето училище е голямо, но все пак изборът е ограничен. Всички деца като малки минават през футбола. На всяко дете му се рита топка и щом някое от тях разбере, че не е за тази игра, повечето избират волейбола. И когато видим по-високо дете и с данни за волейболист, започваме да работим с него. Истина е, че не на всички се отдава този спорт, както не на всички вървят математика и езици например. Така и някои се отказват да се развиват във волейбола, но това е съвсем нормално и естествено.

- Как успявате да ги мотивирате за толкова много тренировки, работа и постоянство?

- Нямам специална стратегия, моята първа задача е да ги запаля за волейбола. Аз съм известен като строг треньор, държа най-вече на дисциплината, на постоянството, много съм взискателен към изпълнение на всички елементи по време на игра и не отстъпвам от тези принципи. Наистина за тези 10 години, от как съм треньор в училище, за тези деца няма ваканции, няма събота и неделя. Ние тренираме ежедневно. И тъй като отстъпваме на другите отбори по физически данни, те са доста по-високи от нас, ние с повече труд и техника успяваме да компенсираме нещата.

- Имало ли е моменти, в които сте се чувствал разочарован и Ви се е искало да се откажеш?

- Не съм имал такива моменти, единствено ми е било болно, когато някое наше дете, още не завършило училище, отиде да тренира в друг клуб. За всяко едно дете ми е било мъчно. Защото за всяко от тях се полага много труд, за да се изгради като състезател. Така загубихме няколко медала. Ако бяха с нас Татаров, Петър Петров и Тошко Топалов, ние щяхме да сме едни от най-силните и на младша възраст, и на старша. Но за съжаление те сега се състезават за други клубове.

- Днешното поколение масово не е навикнало на движение и спортна дейност. Какво трябва да се промени в нагласата на обществото, за да се възпитат спортни навици у децата?

- Абсолютно съм съгласен. Масово всички деца стоят пред компютри, лаптопи, таблети и телефони. Аз мисля, че генерално нищо не може да се промени. Може да има промяна само ако в семейството децата биват възпитавани така, че да не стоят пред телефона и компютъра, а да излязат на вън и да спортуват. Ако родителите са по-настоятелни, могат да накарат децата да се записват и да спортуват в спортни клубове. Притесняваме това, че все по-малко деца искат да тренират какъвто и да е спорт. Днешните подрастващи са обгрижвани повече, отколкото трябва. Не са свикнали да преодоляват абсолютно никакви трудности. Ако така продължават нещата ще става все по-лошо. Всичко започва от семейството

- Домакинските ви мачове се играят в спортна зала „Арпезос“, а тя е в лошо състояние. Имате ли резервен вариант ако в даден момент се окаже, че е неизползваема?

- Много е изприказвано за състоянието на спортна зала „Арпезос“. Аз каквото и да кажа ще бъде напразно. До сега много треньори, деятели, президенти на различни клубове са се изказвали по тази тема и нищо не се е променило. След нова година юношите старша възраст имат три домакинства, а мъжкият отбор на „Арда“ има седем домакинства и нищо чудно някое от тях да бъде провалено заради валежи. Постоянно се молим времето да не е дъждовно, защото на вън като завали и спре, в залата продължава. Ние провеждаме тренировки в салона на „Славейков“, а официалните ни мачове са в „Арпезос“. Това също не е добре, защото ние приемаме отборите като гости, но като играем там не се чувстваме домакини.

- Какви предизвикателства предстоят в следващите месеци пред отборите, които ръководите?

- Аз ръководя трите отбора на училище „Славейков“ – това са от 5 до 7 клас, 8-10 и 11-12 класове. Минаха общинските състезания, другия месец предстоят областни, после зони и финалите са май-юни. Водя и трите отбора към ВК „Арда“. Това са: прекадети до 15 г., кадети до 17 г. и юноши старша възраст до 19 г. При прекадетите и старшата възраст сме първи в региона, а при кадетите сме втори. Предстои пролетния дял на състезанията за тези три възрасти, след това – зони и финали.

- Имате успехи на световно ниво. Чувствате ли се горд с това? Какво е усещането да си треньор на отбор, който извеждаш на водещо място в света?

- За мен най-голямата щастие е, когато постигнем някакъв успех и видя сълзи от радост в очите на децата и възторга на нашите ръководители и родители. Това на мен ми стига. Аз съм на такава възраст, че не се лаская от броя на спечелените над 20 медала. Аз се чувствам горд, но повече радостен заради децата, родителите и за нашите ръководители.

- С какво искате да Ви помнят момчетата, които тренират при Вас?

- Те всички ме познават като строг треньор, но искам да знаят, че всичко, каквото съм правил, е единствено и само за тях – да израстват, да се научат, да са по-добри и възпитани граждани. За мен първо е дисциплината, след това постоянството, и след това е взискателността, която имам към изпълнението на всички елементи и детайли във волейбола.