Любо Ганев: Във волейбола понякога правим нещата на обратно

Има желание за промяна и това ми дава надежда, смята временният президент на федерацията

- Любо, с какви надежди отиваме в Берлин на олимпийската квалификация, която е последен шанс за Токио?

- Шансовете ни са напълно равни с другите отбори. Във волейбола много пъти се е случвало по-слабият да побеждава по-силния. Не е спринт, за да знаеш, че ако не си под 10 сек, нищо не можеш да направиш. Защото невинаги отборът може да играе така, както е нормално. В момента имаме един добър състав, всички са мотивирани. Голяма част от тези момчета вече са били на олимпиада и знаят какво изпускат, ако не се класират Сигурен съм, че ще направим добри мачове. И като вечен оптимист съм сигурен, че ще играем финал.

- Защо се стигна до намесата ти за връщането на Георги Братоев?

- Преди всичко, защото Жоро е боец. Може да ти реши мач в най-тежката ситуация, не се притеснява, не се страхува, поема отговорност. Той беше един неписан лидер на отбора. И това ще липсва. Силвано го искаше също. Вальо Братоев също бе готов да дойде, но имаше контузии. С Матей Казийски също си разменихме няколко съобщения, но за него беше късно. Списъкът бе даден на 5 декември. Бях готов да пиша до световната федерация, но ми обясниха, че шансовете са малки. Но съм сигурен, че ако се класираме на олимпиада, ще има много желаещи да се върнат в отбора.

- А жените?

- За мен те дори имат по-голям шанс. Виновен съм, защото трябваше да опитам да върна Добряна Рабаджиева. Защото трябваше да имаме още един опитен човек до Елица Василева. Играят добре, показаха го.

- Как завари ситуацията във федерацията?

- Първо исках да се видим с всички работещи там. Искам да им създам по-добри условия, да вкарам още хора. Защото се налага понякога да се вършат няколко работи едновременно. Хубавото е, че повечето хора там искат да се развиват. Заради това правя нова структура. Сега всичко минаваше през ръцете на един човек - дали изпълнителния директор, дали президента. А аз искам да има свобода на действие, защото много пъти заради това, че се чака решение, изпускаме срокове, поръчваме в последния момент. Това пък води до оскъпяване. Вече имам идея кои нови хора да вкарам вътре. Върнахме вече Стефан Чолаков. Има обаче много работа. Искам да имаме обучени тийммениджъри. Искам да знаем, че имаме работа и да търсим човек за нея. А не да търсим работа за човека.

Ето един пример. При жените сме домакин на финалите на Златната лига. Ще играем мачовете в Русе. И поради недоглеждане на някого сега трябва да играем и мъжете, и жените в един и същи уикенд. Всички искаме да популяризираме волейбола, а как да стане така? Коя телевизия ще ни предава. Къде ще отидат феновете? Ей такива дребни нещица.

- Кой е най-големият проблем на волейбола ни?

- Не успяхме да направим смяната на поколенията. Истината е, че младите, които дойдоха, не са толкова добре подготвени. Растат добри момчета при Мартин Стоев, при Пламен Христов. Но някои не са толкова добре подготвени. И става проблем с късата пейка. Пример - Цветан Соколов. След него нямаме конкуренция на поста. Но на първо място за националния отбор е сърцето и желанието. Като ги имаш, ще се научиш.

- Но има сериозен проблем и с базата.

- Да, така е. Но това е, защото имаме отбори там, където няма зали, и обратното - имаме зали там, където няма отбори. Аз винаги съм казвал, че в България прекалено много разчитаме на държавата. Ако лично трябва да направя волейболен отбор, на първо място трябва да съм сигурен, че имам парите. Второ, трябва да разбера къде ще тренирам и къде ще играя. И чак тогава ще създам клуб. У нас обаче работим обратното. И въпреки това по времето на премиера Бойко Борисов се обръща внимание на спортната инфраструктура И се строи много. Нашата цел сега е да я запълним. Да разширим волейболната география. Общините започнаха да помагат много. И това трябва да го запазим. Задачата ни с хората от инициативния комитет е да направим волейбола по-атрактивен най-вече за партньорите ни, за медиите. И най-вече за младите. Защото кой каквото и да говори, волейболът е най-атрактивният отборен спорт в България. Дори в някои моменти изпреварваме Цар футбол. Една точка не ни стигна срещу Бразилия. Ако бяхме победили, сега нямаше да говорим за промени, за нови неща. Отчитаме годината като добра и край. Но за съжаление, понякога успехът е най-важното. Трудът ти е същият, но една точка не ти стига и резултатите не се виждат. А играхме невероятно. Трябваше ни и късмет. Скримов се контузи нелепо. Последните 3-4 години никога не сме били в пълен състав. И нямаме толкова класни волейболисти, които да са взаимозаменяеми. Изключвам позицията централен блокировач. Там имаме трима-четирима от най-добрите в света. Имаме добри посрещачи, които не са толкова добри в нападение. Имаме добри в нападение, които не могат да посрещат. А за Цецо Соколов вече казах. Ако стане нещо с него, нямаме някой, който да го смени наполовина. Не изцяло, но поне половината. Това ни кара да сменяме начина на игра. Идват и грешките. Заради това ни трябваше “куче” като Братоев.

- Имаме ли шансове да се оправим?

- Ние ще се оправим. Мен това ме накара да се кандидатирам. Знаете, че 20 години съм в управата на федерацията, но винаги съм бил встрани, само помагах. Не съм искал повече. Но видях, че имам повече възможности. Интерес към нашия спорт има, само трябва да го привлечем. Ние бяхме капсулована федерация. Когато някой знае нещо, си го пази за себе си. Сакън да не покаже на някого как стават нещата. И да се чувстваш незаменим. Заради това искам да отворя федерацията. Към партньорите най-вече. Ние нямаме дългогодишни спонсори. Винаги са били за по една година. Това не е добре. Чак през 2018 година направихме отчет пред тези хора. Къде са отишли парите им. А това създава доверие. И това ще ни е основната задача. Да имаме партньори на федерацията, а не на събитието. Няма как да правиш всяка година европейско или световно.

- Как успяхте да избегнете конфликта с Боре Кьосев?

- Аз никога не съм имал конфликт с него. Той си издигна кандидатурата. Аз заявих открито, че не издигам кандидатурата си като Любо Ганев, а като програма Вече съм говорил с хора, които да помогнат да вкараме повече пари в школите. Ние с Борето може с часове да ги говорим - за волейбол, за жени, за живота, за абсолютно всичко, но трябваше да направим сблъсък на програмите. И като видя, че повечето идеи са общи и видя, че аз по-лесно мога да ги постигна, защото имам опит. Само за 2018 година съм намерил 1,6 милиона лева за федерацията покрай световното. И тогава той ме подкрепи. Ще работим заедно. Защото подчертавам - всеки който иска да дойде, и да работи в полза на българския волейбол, е добре дошъл. Независимо откъде е. Мога да работя с всеки, стига да е еднаква целта. Пътищата може да са различни. Но волейболът е над всичко. И съм готов да поема отговорността. За да могат хората да ми търсят отговорност.

- Готов ли е новият управителен съвет?

- Не. Има предложения. Идеята ни е хората в него да помагат. С каквото могат. Не толкова да са представители на клубовете си. Един с лоби, други с познанства, трети с идеи. Отворен съм за всеки. Целта ми е да потропам на всяка врата.

Моята идея е била да приличаме повече на италианската, бразилската федерация, където има съвсем друго виждане за развитие. Да сме отворени към клубовете, към организаторите на първенствата. Местният клуб или сдружение да знае как се прави, да е изкарал пари и отново да иска да го направи. Тази година ще е готова и залата в Бургас. И разполагаме вече с пет големи града с подобни съоръжения. Искам самите градове да се бият за домакинство. Да убедим кметовете, че за тях ще е добре. Няма по-добър посланик от спорта. Дават се милиарди, и то неслучайно. Обнадежден съм, защото видях, че много от клубовете искат да се променят. Защото пирамидата се гради от долу. От нея тръгва всичко - ако нямаш отбори, нямаш добър шампионат, нямаш добър национален отбор, нямаш партньори, което пък води до спад при децата. Това е едно колело, което всички трябва да завъртим. И радостното е, че има желание за промяна към добро.