Росен Барчовски: Генералът казва какво да правим и ние трябва да следваме, а не да умуваме
В трудни и кризисни моменти е хубаво човек да се допита да по-опитни и преживели много неща хора. Селекционерът на националния ни отбор по баскетбол Росен Барчовски е сред тях. „Тема Спорт“ се свърза с 59-годишния специалист, за да поговорим за извънредната ситуация, в която се намира целият свят.
Г-н Барчовски, първо как сте, как се чувствате?
- Благодаря добре съм, притеснен като всички останали, но иначе съм добре. Аз съм социален човек, не мога да живея без медии, телевизия и социални мрежи. Единственото хубаво е, че се принудих и прочетох първата си книга от много време насам, преди много четях. Имам своите притеснения – здравни, за близките си, за всички останали, притеснения общо, за състоянието на икономиката, докъде ще стигне това, за любимия ми спорт. Опитвам се да се държа, все още мисля, че сме на границата между тревогата и един приятен хумор, с който издържаме. Някои казват – защо сега трябва да има осмиване, но това ни поддържа. Тази тънка ирония, която е характерна за нашия народ, но той много е преживял и много пъти е оцелявал именно и благодарение на това, то ни поддържа. Мисля, че все още лично аз съм в добро състояние на духа и работя от дома, на компютъра, все едно всичко това ще приключи още утре или до две седмици, макар да съзнавам, че може да продължи два месеца, шест или една година.
В ролята си на национален селекционер какво правите при така създалата се ситуация?
- При мен е много особено, защото буквално ден преди да се обяви извънредното положение, като всички и аз неглижирах ситуацията и бях във вихъра си, защото бях тръгнал да организирам
турнир в България с
Гърция, Сърбия и
Турция през лятото
преди олимпийските квалификации, смятайки, че на тях ще им е удобно, защото са на час път оттук. Имах шанс и говорих лично с Рик Питино (треньора на Гърция) и той ми каза, че с удоволствие ще дойдат, само трябва да се види точно програмата. И след като проведохме разговори с Игор Кокошков за Сърбия, буквално на другия ден всичко рухна. Това ме съкруши, защото се бях ентусиазирал много. Не знам дали щеше да стане, но бе много възможно и щеше да е страхотен празник. Това ме смачка. Иначе, като всички останали, това време изравни хората. Няма треньори на национални отбори или обикновени такива, няма богати хора и бедни, всички са между четири стени. Да, някои може да имат 16 стаи, други само една, но си между четири стени и нищо по-различно не правят хората.
Какво бихте посъветвали с вашия натрупат житейски опит? Какво да правят младите, най-вече спортистите?
- Те са длъжни да бъдат дисциплинирани. В спорта ситуацията е подобна. Ние сме нещо като полувоенно формирование, където началникът, генералът, казва какво да се прави и то се прави, а не да се умува. Защото, ако се умува, едни тръгват наляво, други надясно, трети напред, четвърти назад и
ще ни застрелят всички
Когато сме заедно, като юмрук, може да паднат двама-трима, но ще оцелеем като цяло. Така че младите трябва да слушат и да изпълняват. Нищо не пречи обаче да си поддържат формата, даже и в домашни условия. Не е нужна консултация с треньора, могат да си поддържат тялото и да развият качества, да си поставят, ако искат, за цел да повишат силата си. Не им трябват уреди – коремни преси, лицеви опори, клекове и др., поставят си за цел - какво пък в този период ще стана по-силен. Силата е необходима за всеки спорт.
Другият вариант е психиката…
- Точно така, може да се развиваш ментално – да четеш, да се образоваш, да гледаш мачове и състезания, да не си губиш времето. Ако стоиш само на телефона и таблета и си играеш, това е пагубно. Целенасоченият човек може да използва всичко. Гледали сме много филми, някой примерно ще седи с години в затвора, но си казва, че ще се изгради като характер или с физика. Това е филм, но защо да не се случи и в тази обстановка?! И без това няма какво да правим.
Казахте, че трябва да сме единни и да следваме генерала. В неделя обаче станахме свидетели на разцепление и Кубрат Пулев написа силен пост по темата във Фейсбук…
- Аз имам своите политически предпочитания, но в момента съм ги сложил настрани, както трябва всички да направят. За седмица двамата водачи на държавата излязоха заедно и бях убеден, че това дава кураж на уплашения народ и така трябва да бъде. Но
точно седмица ни трябва, за да обърнем всичко
Не бях съгласен с първото изявление, не със същността му, а че се прави така. В такъв момент тези неща се правят на четири очи, така правят мъжете. Дали след това трябваше да има такъв отговор, също не съм убеден.
Това със сигурност не ни помага на нас…
- Няма как. Не пречи да се информираме, но трябва да сме единни и да правим едно и също. Не може всеки да прави каквото му хрумне. Това е особен вид световна война, само че в момента не са тези срещу онези, а са всички срещу един. Но този един е неизвестен. Това е военно положение. И в такъв момент човек трябва да си потисне егото и да изпълнява. Сложен е начело човек, който е специалист, професор, генерал, ръководи огромна болница (Венцислав Мутафчийски). Откъде да намерим по-добър, да внесем от чужбина ли? Може, но не видях някъде навън да се справят по-добре. Следваме указанията му. Дори да са грешни, по-добре всички да ги следваме.
Какво е мнението ви за баскетболното ни първенство? Какво трябва да се случи?
- Като баскетболен човек искам да се изчака максимално, но реалността е такава, че трябва да се спре. Разбирам желанието на повечето клубове да изчакат още и да доиграят, защото е адски тягостно един шампионат да не свършва, имаш амбиции да направиш нещо и изведнъж… да махнеш сцената на спортиста е същото като при артиста. Но съм
Какъв призив бихте отправили към населението?
- Първо - дисциплина, второ - вяра, само да не се загуби тя, защото това е най-лошото. И, трето, преустройване – човек да намери как да се развива професионално у дома, как да се отвори към семейството си, как да се върне към книгите. По-малко телевизия, медии и телефони, защото може да избухнем.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"