Капитанът на волейболистките: Мисля, че изкарах коронавирус! Трябва да бъдем отговорни към близките си
Капитанът на женския ни национален отбор по волейбол Елица Василева е в най-рисковата част от Северна Италия – Новара и сподели пред съмненията си, че преди 3 месеца е изкарала самата тя коронавирус след участието си в Китай на Световното клубно първенство с тима си Игор Горгонзола (Новара).
„Ние заедно с още един италиански и няколко турски отбори през декември бяхме в Китай на Световното клубно първенство. С прибирането се разболяхме почти всички. Имаше период, в който го отдавахме на паднал имунитет заради пътуването, часовата разлика, почти не спяхме и тежкия турнир с 5 мача за 7 дни. Но връщайки се от Китай, всички изкарахме по един вирус с висока температура, отсъствие на момичета от тренировки и мачове. Реално сега като се върнем назад си мислим, че може би сме изкарали и коронавируса, който тъкмо е започнал тогава! Но защото сме млади и със силен имунитет сме го изкарали по-леко. Надявам се само да не съм го предала на някого. Нямам такъв голям страх от вируса, защото знам, че съм здрава, но по-големият ми страх е да не го предам на някого, защото ние сме отговорни за хората около нас повече отколкото за самите себе си“, разказа Ели пред
dsport.bg.
Припомняме, че тя след Световното клубно първенство се върна в Италия, а по Коледа се присъедини в София към националната ни селекция, с която януари участва в последната европейска олимпийска квалификация в Нидерландия.
В момента заради извънредното положение на Апенините Елица не крие, че всичко е равно, спокойно и дори непоносимо като полека започва полудяване защото е сама вкъщи, през ден ходи до магазина за храна и поддържа форма с упражнения с ластици и коремни преси в хола, както изкачване на стълбите от първи до пети етаж вътре в блока. Новара е град в Северна Италия с около 104 хиляди жители, но броят на далите положителни проби за Covid-19 там е два пъти повече от тези в цяла България.
„Ние от това, което сме свикнали като динамика, от три тренировки на ден, от физическо голямо натоварване, изведнъж се затваряш вкъщи, нямаш никаква цел през деня, не се готвиш за мач. Всичко стана много равно, спокойно и непоносимо. Първите три дни бяха що годе нормални, но сега усещаш как постепенно полудяваш. Тичам по вътрешните стълби. От моя кондиционен треньор имам изготвена програма за упражнения вкъщи. Неща, които да правиш в хола. От време на време виждам някоя приятелка от отбора, можем да се видим за кафе и вечеря, колкото да не сме чисто сами. Освен тях друг не виждам.“
На три пъти ръководството на италианския волейбол спираше първенството и няма яснота как ще се процедира в бъдеще, както дали въобще ще завърши. Отделно Елица и Новара трябваше да играят 1/4-финал в Шампионската лига, а американските волейболистки се прибраха в САЩ от съображения за своето здраве и сигурност. Относно волейбол тя каза:
„„Търсиха варианти за затворени врати, за неутрален терен. Всеки отбор трябваше да играе в Марибор, Словения, но отмениха всичко. През ден правят събрания и търсят решение, но много американци се прибраха вкъщи по нареждане на тяхната федерация и от страх, че няма да могат да се приберат изобщо. Имам две американки в първенството, които казаха, че ще се върнат, но не искаха да рискуват. Вероятността да се върнат е минимална. Дори да се продължи със сезона, ще пропуснат поне 2-3 мача. Полската лига спря, германската. При нас е най-горещата точка и не са решили още, не знам кога ще излязат с някакво решение.“
Отлагат двубои от евротурнирите на италиански отбори заради коронавируса
Самата Елица не планира скоро да се прибира с кола в България, защото за нея е най-важно да се предпазят близките и да бъдем отговорни именно към тях. Тя похвали действията на държава и общество в България, сравнявайки си тези на Ботуша.
На финала Елица Василева чрез dsport се обърна към всички, които сега изпитват също трудности да стоят по домовете си заради извънредното положение заради Covid-19: „Колкото повече успеем да стиснем зъби и да го направим сега, толкова по-бързо ще можем да сме „на свобода“ отново. Ако сега не го изпълняваме, това нещо може да продължи и с месеци. А сега, ако го изпълним за 10 дни, мисля, че ще бъдем много по-спокойни и ще се върнем към нормалното полека-лека. Аз не се боя за себе си, а за близките си хора. И мисля, че всеки трябва да бъде много отговорен за близките си и за хората около него.“