Да се сравняват волейбол и баскетбол е кощунствено. Спортовете са толкова различни и като резултати, и като интерес, но въпреки това, между тях има и доста общи неща. Говорейки за българско ниво, ситуацията е доста интересна. На пръв поглед в баскетболната федерация нещата не вървят. Националният отбор е слаб, интересът към него е нисък, жените ги няма на картата, клубовете са, меко казано, в нищото спрямо европейските стандарти. Всеки месец има скандали и напрежение. В същото време обаче отборите имат сериозни бюджети, водят не лоши чужденци, играят в прекрасни условия, а комуникацията с медиите си е на топниво.
От другата страна е волейболът. Там, ако се съди по резултатите, то във федерацията работят на световна величина. Националите ни все още са в елита на Европа, клубовете ги има на картата – както в Шампионската лига, така и за Купата на CEV, имаме десетки състезатели в чужбина, които се борят за най-значимите трофеи. Обратно на логиката обаче отборите тънат в мизерия, играят във физкултурни салони, заплатите са като за редови учител (с цялото уважение към професията). Интернет връзка с медии? Такова животно не съществува, като статистиката все още се търси като Неси от Лох Нес – уж я има, ама кой я видял, кой не…
Сравнението с баскетбола? Там взеха преди две години „Триадица” по същия модел. Но направиха такъв ремонт, че в момента съоръжението изглежда като чисто ново. Смениха дограми, отопление, седалки, вложиха страшно много средства и резултатът е видим – в залата кипи живот, провеждат се всякакви първенства и е за пример. И една дума не казаха за пари. Докато колегите им само с това се оправдават, нищо че получават може би най-високата държавна подкрепа от всички.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"