Виктор Жеков, баща и треньор на най-добрата ни сноубордистка: 9 години държавата ни лъже

Най-голямата сила в сноуборда ме канеше за треньор, но аз обичам България

Виктор Жеков е роден на 7 октомври през 1961 г. Завършил е Националната спортна академия. Близо 24 години е треньор по сноуборд, а в 20 от тях подготвя дъщеря си Александра Жекова. Сред най-големите успехи на тандема са победи за Световната купа, както и редица подиуми. На олимпийските игри в Сочи състезателката ни в бордъркроса имаше шанс за медал, но беше бутната от италианка на метри от финала и остана на пето място.

- Г-н Жеков след петото място на Александра на олимпийските игри в Сочи около вас се вдигна доста шум. Чуха се обещания. Какво се случи оттогава до днес?

- Двамата с Александра свършихме доста работа. Имахме кратка почивка след края на един успешен сезон. Петият или шестият ни пореден много добър сезон. Доволен съм от подготовката, която направихме, работихме мотивирано и усърдно. Но истината е, че бяхме изправени пред сериозни трудности. Ситуацията беше изключително тежка във финансово отношение. От ноември 2013 до юни 2014 г. не бяхме получавали заплати. Министерството не беше сключило договор с федерацията по ски.

- С какви средства се подготвяхте?

- Хубавото е, че в този период тренировките ни бяха в България и не бяха толкова скъпи. Ако това се беше случило през септември, щеше да е фатално. Молехме се за заплащане със закъснение. Но ситуацията в цялата държава е такава. Затова го преглътнахме.

 

 

- Не казахте какво се случи с обещанието да бъде направено трасе за бордъркрос, където Александра би могла да тренира у нас?

- През всичките години от 2005-а до момента сме получавали такива обещания. Натрупал съм много сериозен архив от планове, отчети... Там съм представил как може да бъде подобрена работата ни. И всичките предложения ги има черно на бяло в министерството. Но до момента ние нямаме място, където да провеждаме една нормална подготовка на сняг. Това засяга много и младите състезатели - децата и юношите. Те са основата на пирамидата в спорта. С Александра имаме и други проблеми - за нас е важно да разполагаме с екип, който да подсигури медицинското обслужване, да следи състоянието на спортиста, да  направи  оптимален вариант на хранене и възстановяване.

- Вие с каква част от необходимите специалисти разполагате?
- Не само нямаме такива хора, но и в България е ужасно трудно да се  намерят. Освен това през всичките години нашият бюджет е все един и същ, а цените се увеличават. Конкурентите ни имат треньор, кондиционен специалист, физиотерапевт, лекар, човек за поддръжката на екипировката, както и още двама души, които заснемат тренировките. На мен и на дъщеря ми всичко това ни липсва, многократно съм го казвал и писал. Но в България нещата не се правят по начина, по който трябва. Напротив, те стават с цената на огромен ентусиазъм и лишения.

- Колко би струвало да се осигури такъв щаб?
- Такава сметка не съм правил, защото никой не ми я е искал. Казва ми се „разполагате с определена сума, действайте“. Когато споделя, че ми трябват повече средства, получавам отговор: „Забравете. Пари няма.“ И това е така, погледнете у нас всичко е занемарено и запуснато, жилищните блокове, шосетата са като след бомбардировка. Наскоро бях на Витоша, минах през всичките въжени линии по Стената. Там всичко е ръждясало и корозирало, не е работило от години.

- След края на олимпиадата в Сочи не бяхте сигурни със Сани дали ще останете до следващите зимни игри. Сега как стои въпросът?
- Всъщност намекнахме на хората, от които зависи, че ако нямаме нормални условия да си вършим работата, просто няма как да продължим. Някои мислят, че федерацията е виновна, но тя само разпределя средствата, които отпуска министерството.

- Но вие очевидно нямате условия.
- Да, много неща ни липсват, но сме силно мотивирани и не желаем да оставим всичко, което свършихме досега. Иска ни се да предадем опита, който имаме, на хората след нас. Нека сноубордът да се развива в България, защото се радва на голяма популярност сред младите. Но освен тежките финансови проблеми има и други. Не може да направим дори държавните си шампионати. Всички курорти гледат своя интерес.

- В чужбина вероятно също курортите са частни, но там има трасета за бордъркрос. Как става това?
- Не е лошо хората в министерството да се поинтересуват. У нас за мениджмънта на курортите е по-важно на дадена писта да се пързалят туристи, а не да се проведе държавен шампионат.

- Толкова ли скъпо да се направи писта за бордъркрос?
- Средствата се осигуряват от държавата, но тя не разполага с терени, нито с техника за изработването на трасето. Всичко е дадено под аренда. Отпускат се 20 000 лева за първенствата по ски крос, сноубордкрос и паралелните дисциплини. Курортите обаче казват, че нямат интерес да приемат тези състезания. Преди няколко години ни поискаха 28 000 лева за една 100-метрова отсечка, която искахме да ползваме десет дни. А този сезон в Австрия тренирахме цял месец и това ни струва 1500 евро.  Лошото е, че вече някои нации затварят полигоните си за конкуренцията и така може да се окаже, че няма къде да се готвим. Ще е много жалко, защото в последните три-четири сезона това е най-успешният ни зимен спорт. Имаме състезател в първата тройка на световната ранглиста – единственият, изкачил се до първото място.

- Има ли кой да ви наследи и да продължи традицията?
- Треньорската работа е много непривлекателна за младите специалисти. Получават малко пари, а един наставник трябва да изпълнява функциите на ваксмайстор, шофьор, мениджър, да се справя с цялата бюрокрация и бумащина. От нас се изискват такива неща, че ви е бедна фантазията, толкова писане не съм чувал да има някъде по света. А хората имат повече успехи от нас.

- Заедно с Александра този сезон са се подготвяли още три момчета. Вие ли ги тренирахте?
- Аз само помагам. Няма как да се справям с още състезатели, едва успявам с един. Но имам желание да предам опита си, а не хората след нас да откриват топлата вода.

- Може да ви прозвучи обидно, но не сте ли обмисляли със Сани да смените държавата?
- Не се обиждам, защото във въпроса има доста логика. В началото на 90-те години на миналия век работих в чужбина, но избрах да остана тук, защото много обичам страната си. Истината обаче е, че много от нещата, които обичам, вече ги няма (просълзява се). На 53 години нямам мотивация да отида в друга държава. Що се отнася до Сани, тя измина един невероятен път в спорта, направи нещо достойно за уважение. Много хора го виждат и аз съм им признателен. Тя е на 27 години, даде най-хубавото си време от живота на спорта. Смятам, че я възпитах добре, сега не мога да й влияя. Само ще кажа, че тя също много обича държавата си. За мен парите не са най-важното - ако беше така, нямаше да избера тази професия. Ние сме най-нископлатените кадри в целия световен тур. Откровено казано, съм имал много предложения от чужбина, включително от най-силната нация в този спорт (вероятно визира Канада или САЩ - б.а.). Хората ми дадоха празен лист, на който да си напиша условията.

- Не се ли притеснявате, че като казвате всичко това, може да има негативен ефект - например върху финансирането ви?

- Възможно е, но от моя гледна точка така стоят нещата. Това е истината.

Цвета МАРКОВА, "Преса"

Следвай ни: