Малките камъчета, които задавиха Кобрата

Кубрат Пулев накара всички българи да се чувстват горди. В събота вечер. Тогава звучеше българският химн. Той се чу в цял свят. В зала "О2 Уърлд" хората пееха думите на "Мила родино". В Германия и по света се чудеха къде се играе този мач, защото имаше толкова много трибагреници по трибуните.

След бруталния нокаут в петия рунд мнозина задраскаха приятния спомен. Той беше заменен от типичната за всички българи горчилка. От ежедневнието, лицемерието, липсата на добър стандарт, политиците-лъжци. Хората бързо обърнаха внимание на държанието на Кубрат след мача. На неуважението, с което се отнесе към Кличко. Малцина се запитаха каква е причината за тези думи, а други веднага принизиха Пулев.


Как можеш да уважаваш човек, чийто последен досег с теб преди да паднеш на земята е избутване с лакът в главата, след като миг преди това е вкарал бомбастично кроше. Затова и Тервел Пулев отказа да стисне ръката на Кличко.

Има няколко неоспорими неща за украинеца. Той със сигурност е един от най-силните шампиони в историята на тежка категория. Постигнал е това със своите качества, тежката работа в залата, отличния екип около себе си и липсата на всякакви случайности. Преди всеки свой мач Кличко разучава съперника. Знае какви са слабите му страни. Знае как да му въздейства и да прибави още един плюс към своите изключителни умения.

Скандалът с ръкавиците за мача беше засегнат надълго и нашироко. Марката Едирок вероятно води до самия Кличко, защото никой друг елитен боксьор не я използва. Неспортсменски е Кобрата да получи ръкавиците само два дни преди мача, но това са правилата. А тези правила са приети от хората на Кличко. Тимът на Кобрата "Зауерланд" не успя да се пребори по този казус. Това беше тяхното задължение в тази среща. Компанията има реномето на най-силния промоутър в Европа. Имат четирима световни шампиони (или по-точно казано трима след предстоящото напускане на Марко Хук). За тях се прави мило и драго да бъдат запазени техните титли възможно най-дълго време. Намират се посредствени претенденти, които да не затруднят шампиони като Йоан Пабло Ернандес, Артур Абрахам или Юрген Бремер.
 
Подобно отношение няма към Кубрат Пулев. Да, няма как да се отрече огромната заслуга за израстването на Кобрата и инвестицията в продължене на пет години към него. Но в най-решителния мач Пулев остана сам. Така беше на първата пресконференция, с която официално беше обявен мача. Кобрата пътува сам за Хамбург. Той беше срещу Кличко, мениджъра му Бернд Бьонте и шефа на Германския боксов съюз Томас Пютц. Некомфортната обстановка допълваха немските журналисти, които от години величаят украинеца.

Малко преди въпросната пресконференция "Зауерланд" уволниха най-доверения човек на Пулев в компанията Хаген Дьоринг. Той беше откривател на Кубрат и правеше всичко възможно, за да може българинът да се бие за световната титла. Когато срещата беше уредена, тогава Дьоринг стана ненужен.
 
Наследниците на империята "Зауерланд" Кале и Нисе са доста далеч от качествата на своя баща и основател на компанията Вилфред. Тяхната работа доведе немският гигант до жесток спад. Първо беше загубен телевизионният договор с "АРД", а след това една от големите звезди Марко Хук обяви, че ще продължи сам своята кариера.

Кубрат Пулев остана сам и на друг фронт. Той нямаше подходящия екип, за да бъде напълно готов за мача с Кличко. Украинецът разчиташе на двама треньори, физиотерапевт, доктор, готвач, мениджър на неговия лагер, човек за контакт с медиите. Кобрата имаше само един наставник - Ото Рамин и няколко приятели, които се опитваха да съчетават професионалните задължения на хора около един шампион.
 
Докато Кличко се готвеше с десетина спаринг партньори, сред които личаха имената на американските звезди Кевин Джонсън и Малик Скот, както и олимпийският шампион Антъни Джошуа, Пулев имаше на разположение руският шишко Евгени Орлов (15 победи, 12 загуби и 1 равен), турчина Еркан Тепер (13 победи от 13 мача) и неговия добър приятел Спас Генов, който е с една глава по-нисък от Кличко.
Намирането на качествени спаринги също е работа на "Зауерланд". Фирмата прибира огромен процент от хонорара на Кобрата, но не е ясно защо не успя да намери по-качествени партньори за българина.

Кличко се е подсигурил във всяко едно отношение и за допинг контрола. Правилата на германската федерация са ясни. Проби се вземат само след мач. Кубрат не беше доволен от този факт, но нямаше какво да направи.

Неуважителното отношение на българина имаше цел преди срещата. Нападките на Кобрата извадиха от равновесие Кличко. Той не разчиташе на типичния си предпазлив стил, а тръгна да нокаутира Пулев.

Странно защо след мача софиянецът продължи с това поведение. Тук допуска тактическа грешка. Ако беше стиснал мъжки ръката на Кличко и беше поговорил с него, вероятно би имал възможност да получи желания от него реванш. Подобен шанс имаха Леймън Брюстър и Тони Томпсън. Самият Владимир признава, че е готов да се бие отново с Руслан Чагаев и с Александър Поветкин, но не обелва нито дума за Кобрата.
 
Време е Кубрат да помисли и за средата, която го обкръжава. Ласкателите, съмнителните бизнесмени и приятели от ден на ден се събират на талази, за да бъдат в компанията на боксьора. Те не смеят да му кажат истината в очите. Вместо това предпочитат да печелят точки с гаменско поведение, което се прехвърля понякога и на Кубрат.
 
На него му трябват професионалисти. Мениджър, който да движи безкомпромисно кариерата. Консултат, който да продава имиджа му. Пиар, за да може Кобрата да не си губи времето с непрекъснати обаждания от журналисти и покани за участия в какви ли не предавания.

Кубрат може да се завърне още по-силен. Той го е правил по време на аматьорските си години. Тогава титлата все му се изплъзваше за малко. Връщаше се тук-таме с медал от голямо първенство, но така и не стана шампион. Чак през 2008-а успя да се изкачи на европейския връх при аматьорите.

Търпението е от силните страни на Кобрата. Сега ще трябва да се зареди с него, а успоредно с това да покаже своето тренировъчно трудолюбие, за да се върне там, където беше преди мача с Кличко.
+70