Пред "7 дни спорт" Георги Божилов говори за пътя си в гребането, за медала от европейското и какво обича да прави в свободното си време.
- Очаквахте ли медала?
- Вътрешно в себе си се надявах, защото положих много усилия за този медал и го очаквах. Когато си си свършил работата и си добре подготвен, не е чак толкова трудно. Трудното остава на заден план, вече си го минал и идва медалът.
- Как се запалихте по гребането?
- Запалих се, след като ме намериха в старото ми училище. Тогава дойде бившата ми треньорка Юлияна Стоева, която сега е в Азербайджан. Тя обикаляше тогава по училищата, търсеше деца. Почнах първо на шега на Панчарево, а след това нещата станаха сериозни.
- Как тръгнахте в началото?
- Беше хубаво в детските години, защото веднага започнахме да печелим медали на републикански и на международни регати. А това ти пали фитила моментално.
- Предполагам, че режимът е тежък. Какви са тренировките?
- С режима се свиква, с тренировките също. Ако искаш да го правиш, се свиква. Не мислиш за другите неща. Иначе тренировките са по 6-7 часа на ден. През зимата сме на Белмекен декември и януари, а след това си търсим място, което е подходящо за гребане, защото в България е много трудно да се намери място за гребане през февруари. Тази зима всичко беше замръзнало и тренирахме два месеца в Турция, докато се оправят условията в България. След това вече тренирахме тук, на язовир "Пчелина". Там има нещо като база, която още я чакаме да се ремонтира, защото условията са мизерни. Иначе язовирът е перфектен за гребане.
- Преди сте били и в четворка, и в двойка. Каква е разликата?
- Преди 3-4 години бях на двойка без и на четворка без кърмчия. Там не бях толкова добър, защото си зависим от още двама или трима души. Не зависи всичко от теб. Колкото и да се влагаш, не си сам. После ми се удаде възможност да греба на скиф и си казах, че или трябва да го направя, или да се откажа, защото нямаше смисъл иначе. Тренировките и лагерите са много тежки и трябва да се отдадеш напълно, иначе няма смисъл.
- Какво ви казаха родителите ви, когато решихте да станете гребец?
- В началото бяха против. Не бяха запознати с гребането, знаеха само, че ще се тренира на Панчарево. Аз все пак съм от Нови Искър, беше далеч, а няма с какво да пътувам. Не искаха много, но треньорката беше много настоятелна. В крайна сметка хванах последния срок за спортното. Сега се радват много. Баща ми се радва много. Той може би е най-големият ми фен след братовчед ми, който тръгва по моите стъпки. В момента той е на 15 г. и е много ентусиазиран.
- Има ли нещо, за което ви е яд до момента?
- Че не започнах по-рано със скифа, но това е минало и не се сещам за тези моменти. Ако бях почнал по-рано, сега щях да съм по-добър. В скифа трябва и опит, да натрупаш състезания.
- Всички ще започнат да чакат от вас още медали. Притеснявате ли се от това?
- Не. Гледам да не обръщам внимание. Аз греба за себе си, не за другите.
- Започнали сте с футбол, а там заплатите са големи. Как е в гребането? Може ли човек да стане богат от гребане?
- Мисля, че не. В България трудно може да стане. Ако станеш два пъти олимпийски шампион и премиите са такива, каквито са сега, може. Но пак няма да си богат, а ще си добре финансово.
- А в чужбина?
- Там може. Но не чак толкова.
- Александров и Стоева заминаха за Азербайджан. Към вас имало ли е такова предложение?
- Не, защото още преди това се отделих от тях. Иначе сме приятели с Александър. Чуваме се, но рядко се виждаме. Тази година се засякохме на Белмекен, тренирахме заедно. Но рядко се случва. А няма да е лошо да го правим, защото, когато тренираш със силен съперник, ти също ставаш по-добър. Всеки добър скифьор търси добър спаринг.
- Бихте ли приели предложение да се състезавате за друга държава?
- Докато има добро отношение към мен от страна на федерацията, не мисля, че може да стане.
- Кое е по-важното в гребането - физическата форма или психиката?
- В гребането, ако не си устойчив психически, няма как да станеш добър състезател. Световното първенство е 10 дни, напрежението е огромно. Може да си супердобре подготвен, да си много пред останалите като форма, но психиката да те остави много назад и да не можеш да направиш нищо. Аз мисля, че имам що-годе силна психика. Има много гребци, които заради психиката си не могат да пробият.
- Какъв е проблемът на гребците с психиката?
- Има скифьори като Тим Меънс (Бел) и Марсел Хакер (Гер), като разберат, че се състезават срещу българин, едва ли не губят служебно. Иво Янакиев много пъти е отстранявал Хакер, който е най-добрият германски скифьор. Сега в Лондон Александров също победи Хакер.
- При вас има ли такива съперници?
- Няма такива. Аз не обръщам толкова внимание на съперниците. Знам, че като съм подготвен, няма как някой да ме разсее. По време на състезание не обръщам внимание на нищо. Ти си съсредоточен, нищо не може да ти отвлече вниманието. Даже понякога на тренировка, треньорът ми вика някакви неща, но аз не го чувам, защото съм съсредоточен.
- Остава ли ви свободно време?
- В последните две години съм от лагер в лагер, нямаме и два дни почивка. Разнообразяваме се на лагерите. Когато не съм на лагер, гледам образованието, гледам да съм повече време с приятелката ми. Освен това обичам да ремонтирам някакви неща, например колата си. Като цяло не обичам да бездействам, не мога да стоя на едно място.
Емил Николаев, 7 дни спорт
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)