Вход / Регистрирай се

Волейболът намери своя Кокал

Волейболът намери своя Кокал

Найден Найденов и Емил Велев са „сините“ близнаци в родния спорт

„Ела тук, бе момче! Няма да ми се правиш на Елвис!“, този глас кънти на тренировка в зала „Сиконко“ през 2009 г., когато Найден Найденов води волейболния Левски. Репликата на Наката е отправена към либерото Владислав Иванов, който се появява на заниманието със закъснение и влиза със слънчеви очила. Това вбесява специалистът, който с шут запраща топка към състезателя и го гони от тренировката.
Това е само една от много истории, в които  главен герой е новият треньор на националния отбор. Но Наката е такъв – безпардонен, понякога груб, дори циничен. И въпреки това всички го харесват и едновременно с това се страхуват от него. Този образ несъмнено напомня на друга легенда на Левски, но футболния – Емил Велев-Кокала. А

двамата имат

и сходна съдба

През 1985 година Найден е само на 18 години, когато става шампион на България със „синия“ екип. Тогава той слага край на четири поредни титли на ЦСКА.
Година по-рано пък 22-годишният Велев също става шампион на България с Левски, като тоново спира серия от четири злата за вечния враг.
Като треньори двамата са почти като близнаци. Наката обаче има по-дълга кариера на пейката от Кокала. През 2003 година той води ЛукОйл Нефтохимик, където тогава играе млаият Матей Казийски. Матьо не веднъж е казвал, че дължи много от уменията си в посрещане на Найден. След престоя си в Бургас той става играещ помощник-треньор в Марек. С екипа на дупничани той се забърква в сериозен скандал през 2007-а, когато цели с обувка белоруския посрещач Михаил Вуре. Тогава на квалификационен турнир в Добрич Наката влиза в залата и изревава:

„Какво гледаш,

бе белоруски

селянин!“

Чужденецът гледа като препариран и едва избягва удара от полетялата към него обувка. Ден по-късно Вуре чака извинение, но напразно.
През сезон 2008/2009 Найденов и Велев са старши треньори на волейболния и футболния Левски. Кокала става пословичен, след като на няколко пъти, уж случайно, показва среден пръст на агитката на ЦСКА.
В това време в зала „Сиконко“ редът е казармен. Наката е категоричен – шамар за всеки, който се е обърнал към съотборник по прякор. Така прозвища като Лимон, Гайда и Дългия остават в историята.
Престоят в Левски и на двамата обаче е кратък. Кокала бива сменен, след като прави отбора шампион на България, а Найден дори не дочаква финалите на първенството. Шефът на Левски Данчо Лазаров назначава Брунко Илиев на поста седмица преди старта на плейофите. Илиев води отбора само в няколко мача и става шампион. Найден е в залата, когато това се случва, а след последната точка волейболистите Брунко,

хващат Наката

и го хвърлят

във въздуха

Сега Найденов изглежда по-улегнал. Въпреки че по време на мача между България и Германия в Световната лига се видя закачка между него и Валентин Братоев. Но това е бял кахър.
Докато Кокала си остава Кокал. Не мина много време от мача на Локо (Пд) срещу Левски на четвъртфинала за Купата на България миналия сезон, спечелен от „смърфовете“ с 2:1, когато Велев накара тогавашния селекционер на „сините“ Николай Костов да излезе от кожата си. Кокала подвикна към пейката нещо към пейката на съперника, а Костов го обвини, че е провокатор. След края на мача

Велев го

посочи на

колегата си

и аха да стане въргал. „Ще ти разбия мозъка“, пък е „нежната“ реплика, която Костов отправя към Кокала.
Каквито и да са характерите на Найденов и Велев и двамата ще останат в историята на българския спорт. Кокала класира Локомотив (Пловдив) за евротурнирите за първи път от 2005-а година, когато „черно-белите“ играха срещу Болтън.
Наката пък вече има във визитката си „Треньор на националния отбор на България“.
В ситуацията, в която се намира отбора в момента, Наката е може би най-правилният избор. Защото на този отбор му трябва твърда ръка със здрав кокал. А ръката на волейболния Кокал е точно такава.

НИКОЛА ШЕНТОВ, "Меридиан Мач"

Следвай ни:

Още от Волейбол

Виж всички