Роден в семейство на волейболисти, Матей е генетично предразположен към този спорт

Играчи като Матей Казийски се раждат много рядко. Малцина притежават неговата физика, техника и хладнокръвност на игрището. Обикновено надарените физически не боравят толкова умело с топката. Или пък при голямо напрежение не издържат психически.

Всъщност Матей е много повече от един волейболист мечта и това за пореден път го доказа около скандалите с националния отбор. Капитанът на Итас Диатек обяви в прав текст, че ако Радостин Стойчев не се върне на поста, той ще се оттегли от тима. Категорично и ясно. Всъщност посрещачът се оказа ключовата фигура в тази толкова объркана ситуация. Неговото заявление практически разколеба до известна степен поканения за наследник на Стойчев Силвано Пранди и доведе до намесата на премиера Бойко Борисов.

За някои позицията на Матей бе очаквана с оглед на близостта му с Радостин Стойчев. Дори и да е така, той показа принципност и в крайна сметка резултатът бе налице. За хората, които познават в някаква степен Казийски, тази негова реакция не е изненадваща. Той не е просто един страхотен волейболист, който блъска топката със страшна сила.

От малък 27-годишният софиянец е свикнал да се чува мнението му и със сигурност това му помогна да стане един от най-добрите в света. Роден в семейство на волейболисти, Матей е генетично предразположен към този спорт. И баща му, и майка му са били в националния отбор, което се среща много рядко. Илиян Казийски играе на поста разпределител и печели бронз на световното първенство във Франция през 1986 г. Валя пък прави доста добра кариера като център. Покрай ангажиментите на Илиян за чужди отбори Матей научава френски, английски и сръбски. Когато е още хлапе, никой не си дава сметка, че един ден ще завладее най-силното първенство и ще му лепнат прякора Императора.

Преди да попадне в плен на волейбола, бъдещата звезда залита по футбол, баскетбол, дори конна езда. Когато е в пети клас, наследникът на легендите се записва да тренира волейбол в Славия. Минава през всички постове и даже го пробват като разпределител. Матей обаче поставя ултиматум: - ще вдигам само ако има по-добър нападател от мен в отбора. В националния също го размотават и след една квалификация казва, че иска да се откаже от волейбола. Новината дори е поместена в рамките на няколко реда в спортен всекидневник, но никой не й обръща особено внимание.

Матей иска да стане посрещач, но треньорите не мислят точно така. През 2002 г. обаче Цветан Павлов дава шанс на момчето, като го кани в новосформирания Лукойл Нефтохимик. Решението не е толкова лесно, но Матей поема към Бургас и практически този ход му отваря вратите към големия волейбол. В отбора е и бившият национален капитан Найден Найденов, който изиграва съществена роля в развитието на амбициозния младок. Казийски демонстрира огромен потенциал в нападение, но прави доста грешки при посрещането на топката. Въпреки това Павлов проявява търпение, а Наката го взема под крилото си и му предава от богатия си опит.

След първия сезон на Казийски в Бургас идва и повиквателната за мъжкия национален отбор. Малко преди това обаче в медиите стартира сага за евентуалния му трансфер в Левски Сиконко, който по онова време обира всички таланти. Матей обаче отказва да премине при "сините" и според слуховете му е обяснено да не се надява на националния. Самият състезател обаче отрича тези неща и вместо да се оплаква, изчаква своя шанс. И действително - Матей отказа на "сините", но бе повикан в отбора от тогавашния треньор Милорад Киац за мачовете от Световната лига.

Официалният му дебют бе срещу Холандия във Варна, като смени на поста Данаил Михайлов. След няколко мача Казийски обяви пред медиите, че ще се пребори за мястото на опитния играч и  мнозина приеха това като изцепка.

Звездата на Матей изгря на финалите на лигата в Мадрид. В последната ни среща от груповата фаза играем с руснаците, като мачът е от значение само за съперника. Титулярят на поста диагонал - Владимир Николов, получава контузия и пропуска срещата. Мястото му заема Смилен Мляков, но още в първия гейм атаките му са разгадани от руската блокада. Киац пуска 18-годишния Казийски и той веднага започва да бомбардира полето на "Сборная". Нашите печелят с 3:1 след 19 точки на резервата и изхвърлят Русия от полуфиналите. Специалистите пък дълго коментират включването на младока, който на моменти "прескача" високата блокада.

Тогава всички са на мнение, че пред най-младия ни играч има страхотни перспективи, но само ако си избие от главата идеята да бъде посрещач. Някои убеждават Матей, че който и чуждестранен клуб да го вземе, веднага ще го преквалифицират като диагонал. Матей обаче си знае своето. Малко след финалите на лигата, той се връща при младежите за световното в Техеран. Отборът е много силен, но заради някои вътрешни скандали непосредствено преди шампионата е назначен за треньор Брунко Илиев. Освен Матей в състава са още доста известни днес фигури като Тодор Алексиев, Данаил Милушев, Боян Йорданов, Красимир Гайдарски, Иван Станев, Мартин Пенев и др. Младежите печелят третото място, а Казийски е избран за най-добър нападател.
След това обяснимо попада в групата на мъжете за европейското в Германия през септември 2003 г. Още преди първия ни мач срещу Русия обаче избухва голям скандал - оказва се, че тогавашният генерален секретар на федерацията е забравил да картотекира Казийски. За да не бъдем наказани, нападателят е изваден от състава, а ние падаме с 1:3.

Преди подновяването на сезона Матей пропуска няколко тренировки на Лукойл Нефтохимик. Националът претендира за заплати и се стига до среща с шефа на обединените спортни клубове на петролната компания Сашо Везенков. Недоразуменията са изгладени и състезателят подновява тренировки. След две години в Бургас обаче Казийски е твърдо решен да се върне в София. Просто не се чувства добре далече от къщи, липсва му и приятелката. През лятото на 2004 г. печели първа голяма награда - за най-добър изпълнител на Световната лига.

Връща се в Славия и започва работата му с Радостин Стойчев, която продължава и днес. Стойчев спретва силен отбор и демонстрира нетипичен за родната ни действителност стил - на всички мачове е по костюм. Славия печели купата на България, а Матей прави 19 точки за успеха с 3:1 над Левски Сиконко. Впоследствие звездата на "белите" се контузва нелепо и това пречи на тима да грабне и титлата.

През 2005 г. идва и предложението от Динамо (М), което е за три години, а общата сума надхвърля 1 милион долара. Казийски приема, въпреки че има и други оферти. Не след дълго към московския тим се присъединява и Стойчев като помощник на Владимир Алекно. Договорът на българското откритие е за 2 плюс 1 г. с условие да играе като четворка. Още при първия си сезон в Суперлигата нашето момче шашва феновете. На мача на звездите Матей печели състезанието за докосване на най-голяма височина.

Пръстите му стигат маркера на 379 см, но впоследствие сам скромно отбелязва, че организаторите май го били вдигнали с десетина сантиметра. Когато започва втория си сезон с Динамо, Казийски е вече основна фигура и в националния отбор. Все по-често се говори, че няколко италиански отбора проявяват интерес към него. Тогавашният му мениджър и президент на клуба, държащ правата му - Иван Сеферинов, настоява, че състезателят ще играе само за руснаците.

Истерията около нападателя става още по-голяма след световното първенство в Япония през 2006 г. Матей е в страхотна форма и допринася значително за бронзовите медали на водения от Мартин Стоев национален тим. Посрещачът печели и приза за най-добър изпълнител на сервис.

Лятото на 2007 г. се оказва изключително напрегнато за Казийски. Превръща се в главен герой на страхотна сага, включваща още Динамо (М), Итас Диатек Трентино, Славия и българската федерация по волейбол. Българинът има клауза в договора, при която може да напусне след втората година срещу неустойка от 100 000 евро.Същевременно руснаците му предлагат нов контракт и огромна заплата, които той отказва. Най-голямо недоумение обаче буди заявлението на 23-годишния национал, че иска да играе за италианския тим. По онова време Итас Диатек е един средняшки клуб, за който са играли именити състезатели, но никога не е постигал нещо значимо. За старши треньор на клуба е избран Стойчев, а журналисти и фенове се надпреварват в коментарите си, че той ще спре развитието на таланта. От Славия пък заплашват волейболиста, че ще му спрат правата, ако не преподпише с Динамо.

В цялата тази бъркотия Матей получава подкрепа и от федерацията ни. Състезателят праща писмо до тогавашния президент на FIVB Рубен Акоста, който оторизира централата да прекрати договора му с "белите", определян като заробващ. Едно от условията в него е, че Матей може да играе само за отбор, посочен от ВК Славия. След като сагата приключва, Казийски подписва с неприемливия за мнозина Итас Диатек Трентино. По време на развръзката е ангажиран с националния и прави видеообръщение към феновете на италианския клуб, които са във възторг от трансфера.

През първия си сезон като треньор в "А1" Стойчев има на разположение още трима българи - Владимир Николов, Смилен Мляков и Иван Стоянов. Началото е много трудно, а доста хора у нас потриват ръце - искаше Тренто - ето ти Тренто. Постепенно обаче отборът стъпва на краката си и благодарение на Стойчев и страхотната игра на Матей, Владо и разпределителя Никола Гръбич стига до финал. Итас Диатек печели за първи път в историята титлата след 2:1 победи над Копра Пиаченца и запушва устата и на най-големите критици. Следват три титли поред в Шампионската лига и три трофея от световното първенство.

През миналия сезон капитанът на Итас Диатек обмисляше и други оферти, но накрая сложи подписа си под нов договор с клуба, който покрай него и Стойчев стана хегемон.

Личният живот на Матей винаги е бил достатъчно личен. Той имаше дълга връзка с бившата волейболистка Соня, но двамата се разделиха.

От година и половина медиите в Италия го свързват с небезизвестната състезателка Драгана Маринкович. Казийски не е сред хората, които ще срещнете по заведенията. Обича научната фантастика и компютърните игри, на които от малък отделя доста време. Още след първата си година в Тренто се записа в местния университет, но професионалните ангажименти пречат на дипломирането.

За разлика от много други професионални спортисти, Матей не си купи лъскава кола с първите по-сериозни приходи. Дълги години разчиташе на съвсем нормален "Фолксваген", докато е в България. Едва наскоро, след като спечели всичко възможно, си направи кефа с един доста наточен мерцедес.

Със сигурност, когато един ден спре да играе, Императора ще продължи да прави нещо, в което се чува думата му.

Покрай намерението на Казийски да се откаже от националния капитанът на България Владимир Николов каза нещо много съществено - "Не знам как ще постъпи. Знам само, че като реши нещо, го прави".

ФОТОГАЛЕРИЯ то Коронацията на Император МАТЕЙ - вижте ТУК!!!